Тодор БИЛЧЕВ
Преди няколко години в Териториалната дирекция на Държавен архив-Русе постъпи значителен фонд от документи и материали, свързани с русенската история и културния живот в града през периода 1904-2009 година. Подарените от Марин Ангелов Сенков оригинали и копия разкриват някои слабо познати страни от израстването на русенската интелигенция в един период, когато над България е наложена тоталната комунистическа идеология и царства култа към личността.
Марин Ангелов Сенков е роден на 28 август 1922 година в Юделник, Русенско. Основно образование получава в родното си село, а през 1937 година постъпва в Столарското училище в Русе, където се обучава в резбарската паралелка на арх.Манолов. 
След дипломирането отбива военната си служба отначало като морски разузнавач в тогавашното водолетище „Чайка“ край Варна. Година след това е преместен в Дунавския флот като миночистач, откъдето след четири години служба се уволнява. 
Като най-добър ученик от випуска на Столарското училище 
той мечтае да следва за архитект или художник, понеже рисува и чертае най-добре от всички. Но това няма как да се случи точно на 9 септември 1944 година, когато се включва в действията в града и региона, след което е назначен за общински отговорник на поделенията „Чистота, градини и паркове и погребална работилница“. 
Докато е на тази работа, Марин Сенков завършва вечерен курс по изобразително изкуство при Димитър Атанасов, като също така се обучава и във вечерната гимназия, готвейки се вече да следва специалността „Българска филология“. Но и това не го спохожда, защото на 1 юли се запознава, а на 19 декември 1948 година се жени за детската учителка Ани, която впоследствие му ражда дъщеря Юлия и син Пламен.
Междувременно, след две години като общински работник, Марин Сенков 
постъпва като моделчик в старата фабрика „Мюлхаупт“, която впоследствие става машиностроителен завод „Георги Димитров“ 
и където работи цели 42 години без прекъсване.
Последователно става старши конструктор, старши технолог и началник на „Моделно отделение“. През този период той завършва и Техникума по механотехника, като записва задочно инженерство в местния ВИММЕСС. 
Но като работник в „Георги Димитров“, носейки творчески заложби в душата си, Марин Сенков не престава да се изявява навсякъде и във всичко. 
Той основава и издава заводския вестник „Димитровец“, чиито пълни течения за периода 1960-1985 година също са дарени на Държавен архив-Русе. Прави заводска печатница. Заедно с учителя Любен Сладкаров около 1950 година основават 
заводския литературен кръжок, през който преминават бъдещите изтъкнати русенски поети 
като Гено Боров, Кунка Христова, Атанас Ценев, Здравко Кисьов, Йордан Йорданов, Иван Банев и др. 
Неговият заводски и други кръжоци по различни начини и в различни периоди приютяват в редовете си известни носители на русенския аристократичен и изящен творчески дух като Димитър Роев, Цвятко Цвятков, Надежда Виткова, Русин Русинов, Георги Захариев, Йордан Де Мео и други. В направеното на Държавния архив дарение присъстват много документи и за тях. 
Една библиографска справка разкрива, че Марин Сенков е автор на историята на бившия завод „Георги Димитров“, озаглавена „Някога и сега“. Под редакторството му се издават 8 броя списания с поезия и разкази, сред които „Кълнове“ и „Старият щъркел“.
 Дело на майсторските му ръце е резбата в Симеоновата къща 
и рисуваните стъкла в антрето й, резбата в някогашния Дом на учителя, резбата в Дома на орденоносците и в Дома на архитекта. Марин Сенков извършва и обезопасяването на няколко стари стъклописи - по прозорците на католическата църква, в украсата на перона и фоайето в Централна гара. Той е създател и на украсата в подлеза пред гарата, включваща витрини на всички културни институти. 
Любопитното е и проектирането и изпълнението на някогашните музейни сбирки в „Ялта“, на училище „Тома Кърджиев“ в село Червена вода, на училището в село Щръклево и на завода, в който работи, разбира се.
Верен на епохата и времето, в което живее, моделира и отлива от алуминий и бронз портрети и барелефни фигури на видни комунисти като два бюста на Георги Димитров и барелефи на Тинка Джейн, Георги Димитров и Здравко Чампоев.
До промените през 1989 година проектира и организира изпълнението на изработката на всички бунгала на почивните станции на завод „Георги Димитров“ в Черни Осъм, в Камчия, Котел, Обзор, Върбица, ведомствената вила на Текето, Гребната база. 
Огромно количество снимки и документи за всички тези изброени дотук чисто творчески постижения на  Марин Сенков, също са част от ценното му дарение. Това е целият му живот. 
Цялото богатство на това дарение за най-новата русенска история днес може да се види, проучи и изследва в Държавен архив-Русе, който съвестно съхранява за поколенията и предоставя на своите посетители всичко, с което те пожелаят да се запознаят.