Боядисват поредния каменен цокъл на още една емблематична русенска сграда - една от архитектурните красавици на града! С тази тревога се обади в „Утро“ специалист по паметниците на културата, който макар че вече е пенсионер, продължава да живее с радостите и тревогите на архитектурата и на града. 
Това е бърз и лесен начин за освежаване на фасади, но в крайна сметка е бумеранг, който може да доведе в бъдеще дори до разрушаването на камъка. Предупреждението отправи потърсеният за коментар арх.Ангел Ангелов - лицензиран експерт по недвижимо културно наследство, защитил през 2002 г. следдипломна квалификация и притежател на сертификат на Министерството на културата в България и френския институт Екол де Шайо.  „Боядисването на каменните елементи по сградите е абсолютно недопустимо! Да боядисате елементи на една сграда, които са от камък или от дърво, това е все едно да боядисате едно златно бижу! Няма нищо по-хубаво от естествените материали - те сами по себе си са прекрасни“, каза арх.Ангелов. 
За съжаление много от собствениците на такива сгради боядисват камъка - защото това е значително по-лесно, но и защото той не им харесва, признава архитектът. А камъкът е достатъчно сложен организъм, за него е от изключително важно значение да има възможността да диша. Когато влагата в него се запечата - с боя или с други неподходящи материали, това води до увреждане на структурата и до постепенно рушене. 
От гледна точка на закона обаче всичко е изрядно. 
„Навремето имаше протоколи от някогашния Национален институт за паметниците на културата, които строго рамкираха техниките на почистването на камъка в сгради-паметници. Имаше и абсолютно забранени техники - използването на телени четки, груби абразиви, пясъкоструйни методи и т.н. Камъкът има и своята чисто архитектурна стойност, той е ценен именнно с това, че е камък! Когато го покриете с фасаген или с грунд, вие не само губите камъка като основен елемент в архитектурната стойност на сградата, но губите и цялостната визия на обекта“, казва архитектът. 
Той е категоричен, че не бива да се посяга към сгради архитектурни паметници и нищо не би трябвало да се прави по тях без становище от НИНК. Всичко, което някой извършва на своя глава, без съгласуване, след това подлежи на санкция, добавя архитектът. 
Друг е въпросът, че когато сградата не е призната за паметник, собственикът е свободен да прави с нея каквото си иска. Това говори за неговите естетически вкусове. От което на ценителите не им става по-леко, като виждат в какво са превърнати доста къщи по „Александровска“, „Славянска“ и по други централни улици.