До няколко месеца Русе ще има клуб за настолни игри BoardGames Ruse, в който привържениците на нестандартното хоби да се събират, да намират компания за игра, да се опознават и да обменят мисли. Инициативата е на Димитър Делев, който преди две години се запалва по настолните игри, а днес вече може да се похвали с богата колекция от над 120 заглавия.
Една година такава игра стои на секцията в дома му, преди 38-годишният мъж да посегне за първи път към нея. „Това беше „Вещиците“ по книги на Тери Пратчет. Тя беше подарък от жена ми Преслава, която знаеше, че харесвам този писател. После си купих „Игра на тронове“, но тя също постоя година вкъщи. Тогава ми се струваше непонятно да посветя време на това да видя как се играе, после да местя пулчета и накрая да разбера какво се случва.
Отне ми година, за да осъзная какво пропускам
и да ми заработи съзнанието в тази посока“, разказва Димитър. 
Оказва се обаче, че тези игри го зареждат с много положителна емоция и енергия, особено когато го прави с добра компания. Противно на първоначалните му подозрения, те не го изморяват, а го стимулират да се развива. Днес запаленият колекционер определя настолните игри като гимнастика за мозъка. И е категоричен, че си струва човек да вложи малко от себе си, за да открие това хоби, този начин за активно общуване и отборно забавление.
Настолните игри развиват мисълта и въображението и служат като мост между хора от различни поколения и с различни интереси. Няма ограничения във възрастта или интересите на играещия. Има игри за всякакви възрасти и за всякакви интереси, обяснява Димитър. 
От близо 20 години той има малък частен бизнес, но
в момента упражнява най-отговорната професия - баща
Напълно е отдаден на грижите на 2-месечната Боряна и на баткото Дамян, който е на годинка и половина. Димитър е израснал в миньорско семейство, роден е в Монтана, живял е в София, Разград, Банско, а през 1996 идва в Русе. Път до дунавския град проправят двете му сестри, които започват да учат кинезитерапия в Русенския университет. Средно образование завършва в Гимназията по дървообработване със специалност „Вътрешна архитектура“. Това е занаят, с който може да си изкарва хляба, но никога не го е практикувал. Запалва се по икономически теми, проявява интерес към начина, по който се движат ресурсите в едно общество, как се случват нещата в цялата икономическа система, движението на парите. Затова кандидатства и е приет да учи икономическа специалност в Русенския университет. 
„След като завърших, спря да ми е интересно. Разбрах за какво става дума и че и това не е моето нещо, което бих искал да правя. Влече ме някакъв тип забавления, комуникация с повече хора, нещо, което да ме среща с по-интересни и интелигентни хора, с които да си поговоря на теми, които ме вълнуват“, споделя колекционерът. 
Именно това му дават настолните игри, но
първоначално Димитър се запалва по компютърните
Те обаче му отнемат сериозна част от времето, а и при тях липсва комуникацията с хора, обмяната на идеи, обсъжданията. Освен това 38-годишният мъж много обича да чете книги, а за него една хубава настолна игра съчетава всичко това - четене на книга, играене на игра и комуникация с хора. 
„Доставя ми удоволствието от това да играя, да избирам какво да се случва. Като чета една книга, нямам власт над сюжета, докато в играта избираш какво да се случи сега, сам решаваш накъде да тръгнеш, какво да отвориш, какво да свършиш, какво да построиш, какво да избегнеш, а с хората на масата може да влезете в съюз, един да продължи напред, друг да върне групата назад“, обяснява Димитър. 
Последните години той няма време, за да задоволи хобитата си наведнъж и затова решава да ги комбинира в едно - настолните игри.
За две години е изиграл над 90 игри
като обяснява, че има различни жанрове настолни игри. Сред тях са стратегически, икономически, кооперативни, отборни, парти игри и игри както за деца, така и за възрастни хора. Любими пък са му тематичните игри като например „Робинзон Крузо“, която излезе миналата година.
„Тя е ситуирана в света на Даниел Дефо, като всеки от играчите влиза в роля на някого, който е попаднал там, и започва с една голяма карта, на която се разкриват територии чрез действия - отсичаш дърва, от тях правиш дръжка за брадва, нападат те диваци, отиваш на лов и т.н. Може да играеш няколко часа, а тя разказва цяла една история“, разказва Димитър, като допълва, че когато играеш сам, тече едно действие. А всяко действие в настолната игра е нов щрих в това, което се случва. 
А иначе има игри както за двама, така и за до 68 човека.
Колкото по-малко хора участват в една игра, толкова по-заплетена е тя
Самият той играе, когато намери свободно време и когато хората, с които си партнира, също имат такова. Защото за да се изиграе една игра пълноценно, да се обяснят правилата, отнема около 3-4 часа. 
Често се случва да имаме свободно време, но да няма къде да се съберем и затова сбирките да се провалят, споделя Димитър. Това е и една от причините да се роди идеята за клуб за настолни игри, като на този етап все още се обсъждат идеите и се търси помещение, което да е на по-централно място. В страната вече има няколко такива клуба, а играчът-колекционер подчертава, че в България културата в тази насока се е пробудила сравнително скоро. 
Летящ старт в предприетата инициатива дава и богатата колекция на Димитър от над 120 игри. Той обаче признава, че това е скъпо хоби и затова не е толкова разпространено.
Цените на игрите вървят от 20 до 200 лева
в зависимост от това къде е произведена играта и колко компоненти има в нея, като средната е около 100 лева. Мъжът не стига до крайности, но има желание да притежава някои заглавия, които иска да играе и да покаже на запалените като него. 
Той споделя, че много хора се плашат от настолните игри, защото изискват мислене и фантазия. Димитър обаче е категоричен, че те дават едно особено изживяване и възможност за общуване. „По време на играта може да си комуникират хора на различни възрасти. Мога да седна на масата с един 60-годишен и с един 16-годишен и да играем една и съща игра, а границата между поколенията се размива, защото всеки има конкретна роля, изпълнява своите действия и общуваме вътре в контекста на играта, без да пречи разликата в годините, в манталитета, в разсъжденията. Когато имаш основа да стъпиш, тогава опознаваш човека по-добре. Така разчупваш ледовете. Това е начин хората да се опознаят. В контекста на играта те имат вече общи интереси и на тази база може да опознаеш човека отсреща“, обяснява привърженикът на настолните игри. 
В момента усилията на Димитър са изцяло съсредоточени в идеята да създаде клуб за настолни игри BoardGamens Ruse. В тази връзка в началото на месеца заедно със съпругата му Преслава организираха
за първи път в Русе среща на хората, запалени по настолните игри
които се събраха на едно място и се отдадоха на хобито си. Идеята на това събитие с проучвателен характер, което протече доста добре и привлече около 80 души, беше да се видят какви са нагласите на русенци за създаването на такъв клуб, какъв тип игри са интересни, каква ще е посещаемостта. 
Събрахме анкети и нямаше отрицателно мнение. Хора, които не се бяха сблъсквали с това, изкараха няколка часа в игра, като всички споделиха, че биха посетили отново такова събитие. Искам да създам клуб, да събера хора, които се забавляват, като играят, да видя какво се случва с тях, какво ги вълнува, и така да общувам с повече хора, с които имам общи интереси, с които имам какво да си кажа, споделя Димитър. Надеждата му е до няколко месеца да реализира плана, който вече е направен - разчет на разходи, събития, които да се проведат, идеи какво да се предлага като услуги и игри. Вече разглежда обзавеждането и оборудването за такива клубове. Освен това се търсят и хора, които искат да се занимават с подобна дейност.