„Всички седнаха около масата, прочетоха молитвата и впериха очи в мисис Крачит, която разряза сочната гъска и сервира на всеки парче, гарнирано с ябълково пюре и варени картофи. Толкова вкусна коледна гъска не бяха опитвали досега!
После мисис Крачит излезе и децата притихнаха в очакване на коледния пудинг. О, какъв пудинг беше направила тя - върхът му беше украсен с клонка бодлива зеленика, а около него в подноса пламтеше запалено бренди“.
„Коледна песен“, Чарз Дикенс
Дикенс е всепризнатият разказвач на Викторианската епоха в Англия и неслучайно се смята, че сладкодумникът има голяма заслуга за утвърждаването на прочутия английски коледен пудинг като задължителен елемент от празника. Тъжно-смешната новела „Коледна песен“ за самотния живот на скъперника Ебенизър Крудж още с публикуването й през 1843 г. се радва на голяма популярност. Но по-голямата й заслуга е, че християнският рождественски празник отново се разкрива пред хората не само като свещено тайнство, но и като повод цялото семейство да седне на празничната трапеза и нетърпеливо да очаква кулминацията - пламтящия ароматен пудинг.
Самата кралица Виктория също не само държи на християнските традиции, но и полага усилия да ги възражда. Смята се, че коледният пудинг неизменно е присъствал на кралската трапеза в Уиндзор. От онова време има запазена рецепта на Чарлз Елме Франкотели, готвач на кралица Виктория в периода 1840-1842 г. Любопитното в нея за нас сега, но не и за онези времена е, че наред със стафидите, сушеното френско грозде и захаросаните лимонови и портокалови кори в пудинга се слагало и фино нарязано говеждо месо.
Истината е, че пудингът такъв, какъвто го познаваме сега, е започнал живота си като яхния от сушени плодове, подправки и вино, сгъстена с галета и смлени бадеми. И много често е включвал месо и зеленчуци, от които до днес е останал само един символичен морков в някои рецепти. Освен това тази смес се сервирала преди хранене, а не като десерт. През 17 век придобива по-солиден вид като овесена каша. И едва през 18 век пудингът започва да се свързва с Коледа, като заслугата за това е на Джордж I (1714-1727).
Когато през 1714 г. той пристига от Хановер, за да седне на трона след кончината на кралица Анна, поискал на празника за първата му Коледа в Англия да бъде сервиран пудинг. В това нямаше да има нищо странно, ако пудингът не беше забранен през 1660 г. от пуританите, които го възприемали като проява на лукс заради богатите му съставки. Според легендата Джордж I дори бил наречен кралят на пудинга. По времето на кралица Виктория (1837-1901 г.) вече масово започва да се празнува раждането на Исус и се налага традицията на Неделята на разбъркването. Това е петата неделя преди Рождество, на която се приготвя пудингът и всеки член на семейството трябва да разбърка с дървена лъжица сместа от изток на запад, за да почете пътуването на тримата влъхви. Смятало се, че този ритуал ще донесе късмет на дома. Освен това пудингът се приготвял от 12 съставки, колкото са апостолите. Преди изпичането в него се скривали дребни предмети като сребърна монета за богатство, пръстен за брак, сребърен ботуш за спестовност, котва за сигурно пристанище.
Най-характерната особеност на английския коледен пудинг е, че остава годен за консумация с месеци. Причината е в алкохола, който се използва при приготвянето. Според стари рецепти след изпичането или сваряването пудинъг се обвива в напоена с алкохол кърпа и се съхранява в керамичен съд на хладно. Други пък препоръчват съдът, в който се съхранява, да се запечата с восък, за да не се развиват бактерии. Днес, ако се спази изискването коледният пудинг да се направи пет седмици преди Рождество, съветът е да се полива от време на време с бренди или ром, което не само запазва свежестта му, но го прави и все по-ароматен. А според големия почитател на английския коледен пудинг Чарлз Дикенс достатъчно е той да бъде опакован в хартия, да се съхранява на сухо място и да бъде затоплен преди сервиране. Например да се полее с малко бренди и да се запали. Ефектно като за Коледна нощ.

Английски коледен пудинг

Необходими продукти:
175 г бели стафиди
175 г тъмни стафиди
140 г сушени череши
50 г сурови белени бадеми
кората от 1 портокал
кората от 1 лимон
1 морков
150 мл бренди или ром
50 мл портокалов ликьор
175 г кафява захар
175 г галета
125 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 ч.л. джинджифил
1/4 ч.л. индийско орехче
175 г краве масло
2 яйца
за ромовото масло: 
175 г масло 
175 г пудра захар 
6 с.л. ром 
1/2 супена лъжица канела
Начин на приготвяне:
В купа се смесват настърганите цитрусови кори, настърганият морков, стафидите, черешите, бадемите. Заливат се с брендито и портокаловия ликьор и се оставят за една нощ.
В друга купа се смесват захарта, галетата, брашното, бакпулверът, канелата, джинджифилът и индийското орехче. Разбърква се. Към сухите съставки се добавят накиснатите от предната вечер продукти заедно с течността. Слагат се и маслото и леко разбитите яйца и се разбърква до хомогенност.
На дъното на дълбока купа се слага хартия за печене, изсипва се сместа и отгоре се поставя друга хартия за печене. Завива се хубаво с алуминиево фолио и се връзва с конец да не излиза парата. Слага се в дълбока тенджера и се налива вода до половината. Готви се на много слаб огън 6 часа. Междувременно, ако има нужда, се долива вода. Оставя се да се охлади и се прибира, завит в кърпа или в затворена метална кутия. От време на време може да се полива с малко бренди или ром, така става още по-ароматен и се запазва за дълго.
Поднася се полят с ромово масло, което се приготвя по следния начин: В дълбока купа маслото и захарта се разбиват на пухкав крем с миксер. Постепенно по малко се прибавят канела и на капки ром.