Д-р Ивайло Иванов е русенец, завършил е СУ „Христо Ботев“, а през 2007 г се дипломира в Медицинския университет в Стара Загора. Връща се в Русе и започва работа в Многопрофилната болница, в отделението по пластична хирургия. През 2011 г се мести в отделението по урология и започва да специализира, като през месец май тази година придобива специалност Урология. 
Д-р Ивайло Иванов има кабинет и в Медицински център „Медик консулт“ /срещу спирката на Механото/, където приема пациенти за преглед и консултация с направления и срещу заплащане. Телефон за записване: 0882 909 725.

- Д-р Иванов, както е известно, русенската вода е много варовита. Това предпоставка ли е за образуване на камъни в бъбреците?
- В организма механизмите за образуване на конкременти са по-различни. Пием една и съща вода, но при единия се образува, а при другия - не. Не е доказано, че по-варовитата вода води след себе си и повече камъни. Но все пак Русе попада в ендемичните райони в България заедно със София, Варна, Хасково и Кърджали. Смята се, че около 5% от населението в страната боледува от бъбречно-каменна болест. Заболяването засяга почти еднакво мъжете и жените, с лек превес на мъжете, като еднакво се засягат и двата бъбрека. Среща се във всички възрасти, но най-често между 20-50 г.
- Значи водата отпада като причина. Какви са всъщност механизмите на образуване на камъните в бъбреците?
-  Въпреки че бъбречно-каменната болест е известна от дълбока древност, механизмът на формиране на конкременти не е напълно изяснен. Има различни теории.  Според някои уринните соли кристализират в преситен разтвор и се образуват малки песъчинки, които слепват и се формират конкременти. Това се получава при липса на инхибитори - вещества, които не позволяват кристализацията на солите в урината. Според други при различни заболявания бъбречният паренхим отделя органични структури, върху които вторично се отлагат уринни кристали.
 Сега е прието, че нефролитиазата е полиетиологично заболяване и се дължи на комбинация от различни анатомични и биохимични фактори като: липса на  инхибитори в човека, анатомични аномалии на отделителната система, стеснения по хода на уретералния тракт, водещи до задръжка на урина, възпаления на бъбреците и пикочния тракт, нарушения на обмяната на веществата при някои заболявания, начина на живот, ограничения прием на течности, топлия и сух климат. Причините са комплексни, но не е установена наследственост.
- И тези камъчета ли предизвикват тежките бъбречни кризи?
- Когато конкрементите са в бъбрека, често протичат безсимптомно. Бъбречната криза настъпва, когато конкрементът тръгне по хода на уретера и го обтурира (запушва). Повишава се налягането в кухинната система на бъбрека, което води до хидронефроза (раздуване на бъбрека), оттам се разпъва и капсулата на бъбрека, която е богато инервирана и предизвиква тази силна болка. Кризата е доста драматична, често е внезапна, рязка, с едностранна болка, проектира се по хода на уретера към слабините, често е придружена с гадене и повръщане. Обикновено е съпътствана от дизурични оплаквания - често и болезнено уриниране, оцветена или мътна урина.
- В повечето случаи едва тогава ли се поставя диагноза? Може ли предварително да се случи това?
- Често това е първият признак за проблем. Много от хората не знаят, че имат конкременти. Възможно е да бъдат открити случайно при профилактични прегледи, при ехографско изследване по друг повод. Но в момент на бъбречна колика, при разгърната клинична картина диагнозата е сравнително лесна с помощта на лабораторни изследвания и ехография. Диагностично видеозонът е най-достъпното и безвредно изследване и изключително полезно в такива случаи. Други диагностични изследвания са рентгеновата снимка с уговорката, че не всички конкременти могат да бъдат видени, тъй като има и рентгенонегативни. Венозната урография (цветна снимка) се прави извън периода на кризата. Компютърно-томографското изследване ни дава ценна информация освен за големината на конкремента и за неговата точна локализация, което ни е от голяма помощ в избора на лечението. Има и инвазивни изследвания като цистоскопията, уретерореноскопия, манипулации с  поставяне на контраст в пикочния мехур и уретрите. Но винаги се стремим да вървим от неинвазивни към инвазивни изследвания.
- С какви размери могат да бъдат бъбречните камъни?
- Те са с голяма вариация от няколко милиметра до няколко сантиметра. Има конкременти, които с времето се отлагат и се оформят като корал в цялото легенче и чашки на бъбрека и които са доста големи - 5-8-10 см и по-големи. Общо взето, стават като отливка на кухинната система на бъбрека. Иначе бъбречните кризи се предизвикват от по-малките камъчета, когато тръгнат по хода на уретера и го запушат.
- Различният начин на образуването им предполага ли и различен химичен състав?
- Да,  конкрементите се делят на неорганични и органични. Неорганичните са калциевооксалатни, калциевофосфатни, карбонатни и магнезиевофосфатни. От тях най-често срещани са калциевооксалатните, около 70%, които са черни, твърди и като таралежчета, и калциевофосфатните, които са белезникави, по-меки и трошливи. Органичните могат да бъдат пикочнокиселинни (уратни), цистинови, холестиринови, ксантинови. От тях най-често се срещат уратните, около 5-10%, които са жълтеникави и гладки. При тях по-особеното е, че са рентгеннегативни, не се виждат на рентгенова снимка. Те се дължат на прекомерно излъчване на пикочна киселина в урината. При тях е необходимо да се следят нивата на пикочната киселина и да се коригират в нормалните граници, защото повишаването им е предпоставка за образуването на такива конкременти.
- Казахте, че калциевооксалатните камъни са твърди и като таралежчета. При тях ли най-често се налага оперативно отстраняване?
- Формата на конкремента не е толкова определяща, колкото големината му и анатомичният ход на уретера с неговите стеснения. При всеки човек има вариации на широчината на уретера. Ако камъкът застане на такова стеснение, запуши го и не преминава, въпреки приложена медикаментозна терапия, тогава може да се наложи оперативна намеса.
- Съществуват съвременни методи за разбиване на камъните и изхвърлянето им по естествен път. Вие в отделението какви прилагате?
- Преди да се стигне до инвазивни процедури, в повечето случаи се подхожда консервативно - копира се болката с обезболяващи и спазмолитици, лекува се и съпътстващата уроинфекция (ако има такава) и се назначава обилно количество течности - поне 2,5-3 литра. Целта е да се отпусне уретерът и с „воден“ удар пациентът да успее сам спонтано да елиминира камъчето. Много често консервативната терапия е успешна.
При неуспех има различни методи на лечение в зависимост от локализацията и големината на конкремента. В бъбрека или в началната част на уретера може да се опита екстракорпорална литотрипсия с ултразвукови вълни (външно разбиване), което позволява конкрементът да се дезинтегрира на малки фрагменти, които после спонтано пациентът да изхвърли. Когато обаче камъчето е тръгнало надолу по уретера, тогава се налага ендоскопско лечение. Безкръвно, по хода на уретера се достига до самия конкремент, където може да бъде захванат с малък форцепс и да бъде изваден. Ако е по-голям и не позволява такова изваждане, може да бъде разбит на място с ултразвук или лазер.
- Ако обаче камъкът кротко си лежи в легенчето на бъбрека, как организмът сигнализира, че има проблем?
- Симптомите не са така характерни като при кризата, но много често има тежест лумбално, тъпа болка в кръста и оцветяване на урината. Често нефролитиазата  е съпътствана с уроинфекция, температура, втрисане. Съвременното лечение на по-големите конкременти в бъбрека е чрез интраренална хирургия - безкръвно ендоскопски чрез гъвкав ендоскоп през пикочния канал и уретера се достига до бъбрека, където с помощта на лазерен лъч конкрементът се дезинтегрира на фин прах. Друг метод е перкутанна нефролитотомия, през малка дупчица на кожата директно се прониква в бъбрека с нефроскоп и чрез лазер или ултразвук се разбива конкрементът. И най-старият метод, който на практика не се практикува вече, е отворената операция.
- Често ли ви се налага да прибягвате до някой от тези инвазивни методи в отеделението? Това ли е всъщност най-честата болест, която лекувате?
- Да, за съжаление много често, почти ежедневно имаме такива болни. 
- Възможна ли е профилактика и каква?
- Пациенти, които са елиминирали камъче или е било извадено, е хубаво да го дадат за изследване на химичния му състав, за да се определи към коя група спада. И според това може да се дадат препоръки кои храни да се избягват. Например при калциевооксалатните конкременти трябва да се избягват какао, шоколад, спанак, цвекло, картофи, чушки. При кациевофосфатните е добре да се избягват мляко и млечни продукти, жълтък, фасул, риба. При уратните трябва да се избягват храни от животински произход като карантия (бъбреци, черен дроб, мозък). Препоръчва се по-обилен прием на течности на слабоминерализирани и алкални води. 
- Това е в случай, че е изследвано камъчето. А ако няма такава възможност, какви са общите препоръки?
- По-чест прием на течности, човек трябва да е добре хидратиран, особено през по-топлите сезони и в големите горещини. Разнообразна и балансирана храна. Уроинфекциите трябва да се лекуват навреме. Различни аномалии по хода на уретералния тракт да се коригират своевременно. Задръжката на урина и уроинфекциите се предразполагащи фактори за образуване на конкременти.