Роден съм в село Сребърна, но още преди да тръгна на училище, вече се бяхме преместили в Силистра, тогава градът още бешe в Румъния. Така започва разказа за живота си доц.Иван Неделчев - човекът, за когото неотдавна на Деня на Русенския университет бе казано, че е свидетел на цялата биография на русенския ВУЗ. Тогава ректорът на РУ проф.Велизара Пенчева му връчи златна значка на университета.
90-годишният преподавател наистина е живял в три епохи, но не само това - той е живял, оказва се, и в две държави. Защото най-ранното му детство е преминало във времето, когато една голяма част от Добружда е принадлежала на Румъния. 
Когато станах на 7 години, тръгнах първолак в българското частно училище в Силистра - баща ми беше учител там, разказва Неделчев. И пояснява, че по време на румънската окупация на добруджанските земи такива български училища е имало само в Силистра и в Добрич. След като завършва четвърто отделение, 
малкият Иван постъпва в LPB - Liceu Particular Bulgar
в Силистра. А през 1940 г. се подписва паметната Крайовска спогодба и заграбените плодородни земи се връщат отново на България. 
През 1946 г. 19-годишният младеж завършва гимназия и става студент в Русе във Висшето техническо училище.
Тогава то се намираше в сградата на старото Музикално училище, разказва Иван Неделчев.
След като завършва четири семестъра тук, се налага да се премести в София, тъй като русенското висше училище е закрито. И второкурсникът заминава за столицата да следва в същата специалност - земеделска техника, но в Софийската политехника. 
Това е моята специалност, това е любимата ми професия, казва той. И обяснява, че 
единият от дядовците му, Христаки Неделчев, е бил коларожелезар
Ваканциите си малкият Иван прекарвал винаги при дядо Христаки и баба София. Другите му баба и дядо по майчина линия пък са рода с фамилията на неповторимия и незабравим артист Коста Цонев.
Те, тримата братя, Иван, Васил и Коста, построиха чешма в Сребърна с надпис, вмята Иван Неделчев мимоходом. 
Когато през 1952 година се дипломира, получава покана от Академичния съвет да започне работа като асистент. 
Моята диплома за висше образование са я виждали само в КАТ, смее се преподавателят. Защото при първото му назначаване за асистент не е било нужно да показва дипломата, която Политехниката току-що му е издала. А след това се завръща в Русе, изпратен като преподавател от столицата - и пак не му поискали дипломата. След това не е сменял работнотхо си място до пенсионирането.
Не успях обаче да получа заплата като ерген, засмива се мъжът, който изглежда повече от достолепно на своите 90 години. Той има предвид едно отдавна отпаднало законово изискване всички неомъжени и неженени да плащат т.нар. „ергенски данък“. Иван Неделчев обаче се оженил, преди да получи първата си заплата. 
Тогава София беше мрачна, гладна... Помня, 
като се появиха първите марципани каква радост беше 
- бяхме забравили вкуса на шоколада. Често се събирахме с нашата студентска компания. При едно такова събиране един от компанията каза, че трябва да посреща на гарата своя братовчедка. Решихме всички да го придружим и да посрещнем братовчедката. На другия ден пък се оказа, че всички са на лекции, а аз бях свободен. Приятелят ми ме помоли да се разходя с Таня и да й покажа София. И ето, вече 66 години сме заедно, казва Иван Неделчев. 
В София се ражда дъщерята Боряна, а през 1954 г. в Русе отваря врати факултетът по механизация и електрификация на Селскостопанската академия и Иван Неделчев е изпратен тук като старши преподавател по теория на механизмите и машините. 
До известно време броих моите студенти, а след това спрях. Първите ми трима асистенти станаха известни професори. Пък аз си останах доцент. Но не съжалявам. Имам много написани и публикувани статии, доклади, монографии, но 
за мен винаги най-важното са били студентите 
и моето преподаване. Там беше концентрирано вниманието ми. Защото за мен е важно едновременно да ги науча на всичко по специалността, но заедно с това да им предам и това усещане за принадлежност към едно висше учебно заведение, което дава не само знания, но и възпитава характери, казва Иван Неделчев. И признава, че самият той си има любим професор - това е Карл Славомиров, един от първите ректори на русенското висше училище. 
Неделчев си води дневници, в които записва всички събития през неговия дълъг и невероятно интересен живот, протекъл по времето на три, че дори и четири епохи - на Царство България и на българска Добруджа в Румънско, на Народна република България през социализма и на Република България от 1989 г. насам.
Първия дневник съм започнал да си водя на 15 септември 1941 г., разказва Неделчев. Тогава той е ученик в Силистра, 13-годишен е и това е първата му година в гимназията. В училище ни караха да си водим дневници, като после учителите преглеждаха какво сме записали и се подписваха. Затова и там съм записвал повече „официални“ събития, във всеки случай, не съм описвал факти, които и тогава вече съм бил наясно, че трябва да си останат тайна, тъй като няма да получат поощрение от властите, разказва преподавателят. Един такъв факт е арестът на неговия баща, след като през 1943 г. в Силистра става голям провал на комунистическите конспирации. Тук е моментът Иван Неделчев да уточни ненатрапчиво, но твърдо: Аз често казвам, че 
не съм приет в БКП, а съм роден в БКП
Моят баща е член на комунистическата партия от 1922 година, пет години по-късно се раждам аз - и живея точно в тази атмосфера, на светлата вяра в принципите на равенство и справедливост. Впрочем, арестът на татко през 1943-а е втори - първият път го арестуваха през 1940-а румънците - защото слушал българско радио... 
В дневниците на Иван Неделчев са описани много обективни факти от богатия му на събития и преживявания живот, като там се преплитат и лични емоции, и интересни дати, личности, години и факти от изграждането на българската система на висшето образование и в честност много данни за биографията на Русенския университет, които няма къде да се намерят другаде. По-голямата част от ранните ми дневници вече съм предал на Държавния архив в Русе, обяснява достолепният мъж. Друга част стоят подредени в дома му - а той продължава да записва всичко, което се случва и днес. 
В тези дневници фигурират и много от неговите студенти. За 40-те години преподаване - от 1952-ра до 1992-ра, Неделчев всекидневно се изправя пред стотици млади хора. През годините се променят техните нагласи, разбира се, мени се облеклото и прическите им, променят се и ценностите и приоритетите им. Но Иван Неделчев държи неговите константи - задълбочените познания по специалността и уроците по човешко достойнство, съвест и поведение - да не се променят ни на йота. Може би затова като правило 
всяко негово влизане в аудиторията студентите посрещат с бурни ръкопляскания
Много ценях общуването с тях - и много се радвах, когато те имаха въпроси и идваха да поговорим, да обсъдим различни неща, да сравним позиции, казва той. 
Опитът на Иван Неделчев и неговият авторитет на преподавател се оценява много високо. Неговата методика и система на водене на лекциите станали повод той да бъде канен да изнася курсове на педагогически теми - как се преподава. В Русенския университет всички преподаватели преминали през тези курсове, след това всички офицери от Военното училище във Велико Търново също дошли да изслушат курса лекции по преподаване, а скоро след това разнеслата се слава довела до покана към Иван Неделчев от Долна Митрополия - да сподели и там с офицерите, подготвящи бойната авиация на България, умението да поднася увлекателно и заразително сухата учебна материя. 
Днес голяма част от неговите студенти са намерили своята реализация. А много от възпитаниците му са в чужбина. Това е една от болките на Иван Неделчев.
Загива нашата държава. Като ги гледам политиците как се дърлят, а младите напускат един след друг страната... И в същото време колко съжалявам - в момента Русенският университет разполага с прекрасна база, ето, Канев център с неговите зали, топлата връзка с основния корпус на университета, чудесно обзаведените лаборатории... 
А децата заминават!
казва Неделчев. 
Той и съпругата му Таня познават горчивата радост от това децата ти да живеят в чужбина. Първо зад граница заминал синът Орлин. Това станало още през 1987 г. 
Работеше в един научно-изследователски институт по строителството в Бургас. И една вечер ми звъни по телефона и казва: „В Кьолн съм. На екскурзия. Няма да се върна“. За нас това беше шок. На другия ден първо отидох в МВР да кажа, че синът ми е избягал в чужбина. След това събрах партийната група, в която членувах - да им кажа, че имам син невъзвращенец... Прекара две години в Германия, после замина за Канада и там живя десет години. А след това се прибра - и сега той ни помага и ни гледа. Но пък дъщеря ми Боряна живее в Южна Африка. Тръгнаха преди години заедно с нейна приятелка. Сега имам две внучки, Веселина и Таня, и двете са там, вече имат семейства... Веселина е дизайнерка в Йоханесбург, в първата десятка на известните дизайнери е. Седем пъти сме били в ЮАР, много пътувахме там, ходили сме и в къщата-музей на доктор Кристиян Барнард, който направи първото присаждане на сърце в света. Нашите зими ги прекарвахме там, но напоследък вече годинките ни се понатрупаха и ни става все по-трудно да пътуваме. Но пък имам юарски дневници, казва Иван Неделчев. 
На 17 август тази година за 90-годишния му рожден ден се събрали всички - синът, дъщерята, внучките и четирите правнучета: Мила-Брияна, Бела-София, Антон и Ема. Малките не знаят български. Но дядо Иван Неделчев се надява все пак, че ще научат този език, който преди десетилетия е помогнал на него и неговите предци да запазят духа български в порумънчена Добруджа. Какво да се прави - такова е времето, констатира философски той. И добавя: А можеш ли да виниш времето?