Съвсем наскоро учениците от Спортното училище в групата на Златан Ванев спечелиха медали на държавното първенство по вдигане на тежести. Странното тогава бе, че децата се състезаваха от името на... „Сливен“! На въпроса защо се получава така, Ванев отговори, че федерацията мотае топката по молбата му за издаване на лиценз за негов клуб. По тази причина, само и само да реализират труда си в тренировките, децата участвали под шапката на друг отбор. Тази история ни се стори твърде абсурдна, а и световният шампион имаше какво да каже по случая пред „Утро“.

- Златане, докъде я докарахте с молбата за лиценз?
- Доникъде! Тези дни получихме от федерацията „любезен“ и общ отговор, в който не се посочват конкретни причини. Преди доста време адвокатката, с която работим, подготви всички документи. Проучихме устава, питахме и във федерацията какъв е редът за кандидатстване. След като се подготвихме, както изискват правилата, внесохме документите. И зачакахме. Времето минаваше, но отговор не идваше. Накрая дойде едно писмо, в което се обясняваше отгоре-отгоре, че в Русе вече имало един клуб, така че от втори нямало нужда. Аз поне така разбрах това писмо. Странна работа! По тази логика тук не бива да има три клуба по бокс, два - по лека атлетика и т.н. Нашата реакция бе да сезираме веднага министъра на спорта Красен Кралев с въпроса какви са мотивите на федерацията да не ни издаде лиценз. Кралев препрати писмото до федерацията с искане за аргументиране на отказа. И на 17 август тази година получихме писмо. Тонът му бе едно усукване, общи думи: „Ние ...разгледахме,  допълнителни мотиви...обективни причини....повтаряме...“ Повторението бе, че в Русе имало клуб с отлични специалисти с доказани резултати и че втори клуб няма защо да има. Другото обяснение бе, че общото събрание гласувало през 2016 година федерацията да не приема нови членове. Говорих с мои колеги, не си спомнят за такова решение. Пък и е странно - коя централа няма да работи за разрастването си!
- Колко клуба членуват във федерацията?
- По мои данни са 64-65. Половината от тях обаче са в графата „Мъртви души“. Нямат дейност, нямат зали, нямат уреди, нямат нищо, нямат състезатели. Имат само управителни съвети, чиито членове тичат по форуми, когато се избира ново ръководство на федерацията. Клубове, които не вършат работа за 5 стотинки има, а Златан Ванев не може да получи лиценз. Зад гърба ми в Спортното са 16 деца. Какво става, какъв е този страх, че клубът на Ванев ще се окаже водещ? Там ли е проблемът?
- Къде мислиш че е?
- За мене е ясно, че този мълчалив отказ е умишлена реакция. 
- В какви отношения си с президента на федерацията Неделчо Колев?
- Винаги съм го уважавал като известен спортист. До него обаче трудно може да се стигне. И нещо друго - той дойде на власт през май или юни 2011 година. Тогава на практика бе учредена поредната наша федерация. Аз и младият тогава състезател Валентин Христов тръгнахме към Азербайджан през март същата година. Само за натурализацията на Христов и Боянка Костова, които получиха азерски паспорти, Баку преведе на българската федерация 400 000 евро. Тези пари им дойдоха свише, без да си мръднат пръста и да имат каквато и да е било заслуга. 
- Възможно ли е сегашната реакция да е продиктувана от факта, че работиш в Азербайджан?
- Не знам, нямам идея. Аз не познавам треньор, който ще откаже работа срещу по-добро възнаграждение. Имах шанс, отидох. Непрекъснато се ползвах от подкрепата и уважението на Иван Абаджиев, лека му пръст. Той прояви разбиране. Сега съм в Русе, шефовете на Спортното училище ме уважават, дадоха ми възможност да работя с деца, помогнаха ми да направим тренировъчно помещение и аз работя отговорно. Ако във федерацията си мислят, че тези деца са на Златан Ванев, се лъжат жестоко. Тези деца са на българския спорт. Ами ако след време някое от тях донесе медал от световно първенство, от Олимпиада? Всички ще споменават, че медалът е за България, а не за клуба на Ванев, нали! Вижте какво става с българските щанги. Голямо пъчене, а на последното европейско първенство за юноши, девойки и младежи в Албания се върнахме с едно отличие. Сега мъжете и жените ще участват на световното с непълни отбори. Вместо да се обединим, да работим, да се конкурираме, ние се самоизяждаме. И защо - щото единият не харесвал другия или нещо си там от сорта на дребните детински заяждания. Така не се прави спорт.
- Какво мислиш да предприемеш?
- Какво ли? С моята адвокатка ще заведем дело за дискриминация. Дискриминация спрямо мене, спрямо децата, които тренират в Спортното училище. Вече подготвяме документите. Ще съдя федерацията за грубо отношение към човек, който иска да работи според закона. Толкова съм ядосан, че ще стигна много далеч. На първо време ще запозная лично председателя на Европейската комисия Тибор Навранчич какви си мотивите, с които една българска федерация отказва да даде лиценз. Защото мотиви няма. Има едно: „Няма пък да ви дадем!“ Директно ще отида в Народното събрание и ще представя случая пред членовете на комисията по спорта. Ще поискам и среща с г-н Красен Кралев. Накрая ще отида при премиера Бойко Борисов. Не го казвам ей така. Наистина ще го направя, обещавам ви. Който ме познава знае, че никога няма да се предам. Никога! А когато каузата ми е справедлива, съм решен да се боря два пъти повече.