Наскоро получих съобщение от частен съдебен изпълнител, че съм длъжник по дело, заведено от банка и касаещо се за неплатен кредит. Бях безкрайно изненадан, тъй като никога не съм теглил банкови кредити и когато проверих делото в кантората на частния съдебен изпълнител, се оказа, че кредитът е теглен от баща ми, който почина миналата година. В кантората ми обясниха, че тъй като съм негов наследник, сега съм длъжен да плащам кредита. Баща ми приживе беше пенсионер със съвсем малка пенсия и без никакво имущество на негово име, помагал съм му финансово и изобщо не съм знаел, че е теглил кредит. Опитах се да изясня този въпрос със служителите на съдебния изпълнител, но те ми казаха, че това е положението - щом съм наследник, ще плащам. Не знам дали е важно, но делото е отдавнашно - от 2010 година, като в началото до около 2011 г. баща ми е плащал някакви малки суми - по двадесетина лева месечно, след което е спрял да плаща и тъй като няма имущество, ЧСИ не е събрал нищо друго от него. Аз съм сравнително добре материално - получавам заплата над 1000 лв., имам и собствен апартамент, но се притеснявам, че може голяма част от нея да ми бъде удържана заради кредита на баща ми. Моля да ме посъветвате как мога, грубо казано, да се отърва от задължение, което де факто не е мое?, Р.В., гр. Русе

Наследниците нерядко остават изненадани от свои починали роднини, които вместо активи, им оставят в наследство немалко дългове. Ситуацията, в която е попаднал г-н Р.В., е правно регламентирана - действително наследниците наследяват не само имущество от починали роднини, но и техните задължения. 
Единият от вариантите наследникът да се „отърве“ от дълговете на наследодателя си е да се откаже от наследството му
Преди да се откаже от наследство, наследникът трябва много добре да премисли дали това е добра идея, тъй като той не може да се откаже само от дълговете на наследодателя си, а се отказва и от неговите активи. Тоест - ако в имуществото на наследодателя има недвижими имоти, финансови средства и други подобни, отказът от наследство би лишил наследника и от тях. 
В случая на г-н Р.В. обаче, най-вероятно починалият му баща не му е оставил активи, а само дългове. Ако г-н Р.В. се откаже от наследството му, което на практика се извършва с писмено заявление от наследника до районния съд, в района на който е открито наследството, това би решило проблема му с изпълнителното дело, както и с евентуални други изпълнителни дела, заведени срещу баща му. 
В описаната обстановка обаче, г-н Р.В. има и друга възможност. В изпълнителното производство от изключително значение са сроковете и какви действия са предприемани по делото в определени периоди от време. Тъй като по думите му изпълнителното дело е „отдавнашно“ - от 2010 г., а плащания са извършвани до 2011 г., вероятно е задължението на баща му към момента да е погасено по давност. За да се установи дали това е така, трябва много внимателно да се проучи какви изпълнителни действия са предприемани през годините от частния съдебен изпълнител и дали е налице петгодишен период, през който не са извършвани такива действия.
Ако от последното годно изпълнително действие за изминали пет години
без да се предприемат други действия от частния съдебен изпълнител или такива да са поискали от взискателя, тозадължението на длъжника е погасено по давност.
В казуса на г-н Р. В., ако последните плащания са извършени от баща му през 2011 г. и оттогава до настоящия момент не са предприемани никакви годни изпълнителни действия по изпълнителното дело /напр. запори на банкови сметки, пенсия, описи на движими вещи или недвижимо имущество, продан и др./, то задължението на баща му към банката е погасено по давност. При това положение единствено от волята на длъжника зависи дали ще плати на кредитора си или не. Ако длъжникът /или както е в случая - неговият наследник, който не се е отказал от наследството или е приел същото/, реши, че не желае да плати задължението, тъй като то е вече погасено по давност, може да предяви иск за това в съда. Едва след постановяване на съдебно решение в полза на длъжника /или наследниците му/, че задължението е погасено по давност, частният или държавният съдебен изпълнител ще прекрати изпълнителното дело. Ако длъжникът изиска прекратяване на делото директно от съдебния изпълнител без да се обърне преди това с иск до съда, съдебният изпълнител ще му откаже прекратяване на основание, че задължението е погасено по давност. 
В обобщение, г-н Р.В. има две възможности - първата е да се проучи внимателно делото и да се види има ли вероятност задължението на баща му да е погасено по давност към настоящия момент и съответно - да се подаде иск до съда за установяване на това обстоятелство, а втората е да се откаже от наследството на баща си.
Както бе посочено и по-горе - отказът от наследство е крайна стъпка за наследниците, защото веднъж отказали се от наследство, те не могат впоследствие да се откажат от отказа и отново да имат права върху съответното наследство. Ако впоследствие се открие, че наследодателят все пак е оставил имот или друго имущество, отказалият се от наследството не може да има претенции върху тях и те ще се разпределят между останалите наследници.