Четири пъти ремонтираният покрив на сградата на Дунавската задруга на майсторите на художествени занаяти протече при последния дъжд. Какво беше това чудо - цяло лято едни момчета трополяха по покрива, сума керемиди изпотрошиха, като после дори не ги махнаха, там си останаха парчетата, и ето го резултата, казва майсторът на приказките от дърво Ангел Митрофанов. И показва къде в неговото ателие са се проточили кафявите следи от дъжда, навалял и вътре в помещението през пролуките горе. 
Всъщност, четвъртият ремонт беше продължение на третия, който пък трябваше да поправи грешките на първия, уточнява Митрофанов. И не крие огорчението си, че бригадата, работила по покрива на възрожденската къща, „си е оставила ръцете“. 
Майсторът сочи натрупаната на буци циментова замазка, кривата линия на стряхата, която се извива като анаконда, която се измъква от джунглата. 
Особено обидно е, че това се случва точно на нас, коментират и другите майстори в задругата. Ще дойде човек, ще погледне нагоре и ще си рече - ама какви майстори са тези хора, щом като са позволили в тяхната къща някой да дойде и да претупа работата, казват мъжете. И с лека завист гледат другата сграда в двора - Къщата с резбованите тревненски тавани. Там буквално преди дни една от известните русенски строителни фирми, „Интис“, е приключила ремонта на покрива. Ама го правиха направо като по учебник - разпокриват на едно място, преместват се на съседния участък, довършват работата на предишното място, пак се преместват - така нито веднъж не стъпиха по новите керемиди, дори и като правеха замазката по билото, да ти е драго да ги гледаш! - клатят глави от задругата. 
И не крият скептицизма си към новата френска технология, по която са редени керемидите по тяхната сграда - със стърчащи ламаринки, целта на които била да се спира снегът през зимата. Като знам как ги коваха тия ламаринки с 12-сантиметрови гвоздеи и колко дълга част оставиха да стърчи, не ми се мисли на какво ли ще  станем свидетели през зимата и дали снегът няма да заобръща керемидите, клатят глава майсторите, които вече с подозрение се отнасят към „нововъведенията“.