Империята на злото! Така едно от главните действащи лица в Студената война нарича Съветския съюз и думите му остават в историята. По-късно друга негова фраза обикаля света и дава знак, че е настъпило началото на края на изтощения от непосилната икономическа битка със Запада казармен комунизъм: „Г-н Горбачов, съборете тази стена!“. Това е 40-ият президент на Съединените американски щати Роналд Рейгън, който печели първия си мандат в Белия дом на днешния 4 ноември 1980 година.
Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в апартамент в Тампико, Илинойс. Той е вторият от двамата синове на Джон Джак Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландско-английски произход.
През 1920 г. след местене от град в град семейството се установява в Диксън Илинойс. През 1927 г., на 16 години, Роналд започва работа като спасител в близкия Лоуъл Парк. Младежът остава на тази работа още седем години и според някои твърдения спасява 77 човека от удавяне. 
През 1928 г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където изучава икономика и социология и завършва през 1932 г. 
Въпреки че получава средни оценки, там той завързва множество дълбоки приятелства
Там развива и дарбите си на разказвач и актьор. От 1932 г. до 1937 г. работи като спортен репортер в радио „Ху“ в Де Мойнс, столицата на Айова.
През 1937 г., когато е в Калифорния, Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с „Уорнър Брадърс“. Ясният му глас и атлетичната му фигура го правят популярен сред зрителите. Повечето му участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън счита за най-добро свое представяне това в „Кинг Роу“ (1942), където пресъздава образа на войник, чиито крака са ампутирани. Той използва репликата от филма „Къде е останалата част от мен?“ за заглавие на автобиографията си. Рейгън има звезда на алеята на славата на булевард „Холивуд“.
Рейгън е зачислен към кавалерията на армията на САЩ през 1935 г. След атаката над Пърл Харбър той е върнат на служба и изпратен в киноотделението на военновъздушните сили на армията, на което е възложено да прави тренировъчни и образователни филми. Той 
остава в Холивуд по време на войната, като достига до чин капитан
Многократно кандидатства за бойна служба отвъд океана, но получава откази поради астигматизма му.
Рейгън се жени за актрисата Джейн Уаймън на 26 януари 1940 г. През 1941 г. им се ражда дъщеря - Морийн, през 1945 г. осиновяват сина си Майкъл. Втората дъщеря от първия брак на Рейгън - Кристин, е родена четири месеца предварително на 26 юни 1947 г. и живее само един ден. Роналд и Джейн се развеждат на 28 юни 1948 г. Рейгън е единственият президент до този момент, който е разтрогвал брака си. Той се жени повторно на 4 март 1952 г. за актрисата Нанси Дейвис. Дъщеря им Пати е родена на 21 октомври същата година. На 20 май 1958 г. се ражда и синът им Рон.
В края на 50-те ролите на Рейгън намаляват и той се премества в телевизията, като водещ и участник в шоу програмата „Театър на Дженерал Електрик“. Той е президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947-ма до 1952 г. и още веднъж от 1959-та до 1960 г. Последната му голяма роля е от 1964 г. във филма „Убийците“, римейк, базиран на кратка новела на Ърнест Хемингуей.
Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ Франклин Делано Рузвелт и Новия курс. В края на 40-те години той е един от най-видимите защитници на президента Хари С.Труман. В началото на 60-те години на ХХ в. вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи. 
Първата му истински важна политическа длъжност 
е ролята му в Гилдията на филмовите актьори - профсъюзно обединение, което включва по-голямата част от холивудските актьори. Вярвайки, че Републиканската партия е по-способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на Дуайт Айзенхауер през 1952 г. и през 1956 г. и за Ричард Никсън през 1960 г., макар все още да е демократ.
Наемането му от „Дженерал Електрик“ за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През 1964 г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на Бари Голдуотър. Речта му, предавана по телевизията, с название „Време за избор“, въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи дарители на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография - „след много безсънни нощи, най-накрая се предадох“.
През 1966 г. Роналд Рейгън е 
избран за 33-ия губернатор на Калифорния
побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат. По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на масови протести през 1969 г. изпраща 2200 войници от Националната гвардия в лагера на университета Бъркли. Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да търпи и да се влияе от студентската агитация.
Рейгън се противопоставя на голям федерален проект за изграждане на язовир, който би наводнил долина със селище на индианци. По-късно Рейгън и семейството му се отправят на почивка в Сиера на мястото, където трябва да се строи магистрала. Там той обявява, че няма да допусне построяването на съоръжението. Една от най-големите грижи на Рейгън е смъртното наказание. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки че се обявява на страната на смъртното наказание, той издава две помилвания и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива помилвания в Калифорния не са прилагани.
Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен
Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент Джералд Форд, но пак е победен, макар и с малка разлика.
Кампанията на Рейгън през 1976 г. е повратен момент в политическата му стратегия. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия“ в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащият държавен глава. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неподходящия човек“.
През 1980 г. Рейгън най-накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд Рейгън предлага поста на Джордж Буш. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш заявява, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с ООН, ЦРУ и Китай. Неговата политическа и икономическа философия е значително по-умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика“.
Във връзка с икономиката Рейгън казва 
„Спад - това е, когато вашият съсед загуби работата си. Застой - това е, когато загубите вашата. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята“
И на изборите през ноември 1980 година Картър наистина губи изборите и респективно работата си.
При кандидатирането си за втори мандат през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър - Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Тази кампания остава в историята с един от най-големите гафове на президента, който казва „Скъпи американци, с удоволствие ви съобщавам, че днес подписах закон, с който Русия се поставя извън закона завинаги. Почваме бомбардировките след пет минути“ по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, то е значително по-успешно по време на втория, след което започва да се радва на убедителна преднина пред Мондейл.
Рейгън 
описва себе си като икономически либертарианец
подкрепящ намалението на данъците, по-малкото правителство и дерегулациите, освен това е за „твърда ръка“ срещу престъпността.
Макар че икономическата му програма е осмивана като „рейгономика“, по време на президентството на Рейгън инфлацията спада от 13,6% през 1980 г. до 4,1% през 1988 г., икономиката добавя 16 753 000 нови работни места, безработицата намалява от 7,5% до 5,3%, в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12,8 %. Докато критиците на Рейгън твърдят, че икономическата му политика води до задълбочаване на разликата между бедните и богатите, трябва да се отбележи, че по време на двата му мандата се повишават доходите на всички слоеве от населението, включително и тези с най-ниски доходи.
Рейгън 
прави център на политиката борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика 
и предприема курс на сблъсък със Съветския съюз, като рязко изоставя политиката на сближаване на предшествениците си Ричард Никсън, Джералд Форд и Джими Картър.
Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила“. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие: икономическо изтощаване, военно превъзходство и подкрепа на антикомунистическите движения в целия свят. 
Рейгън предлага 
Инициативата за стратегическа отбрана, известна като „Междузвездни войни“,
която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива. През октомври 1986 г. Рейгън се среща с Михаил Горбачов в Исландия и съветският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. Скоро след това започват революциите в Източна Европа от 1989 г. На 11 март 1990 г. Литва, водена от президента си Витаутас Ландсбергис, се отделя от СССР и обявява своята независимост, като скоро е последвана и от други съветски републики, така до края на 1991 г. СССР официално се разпада. Маргарет Тачър казва „Роналд Рейгън спечели Студената война без нито един изстрел“.
Това е и причината Рейгън да се радва на специално отношение в страните от Източна Европа, които виждат в негово лице човека, помогнал за освобождаването им от комунизма. В родината си обаче президентът далеч не се радва на ласкави оценки. Той често е описван в пресата като некомпетентен и във външната, и особено във вътрешната политика. Подмята се дори, че е сенилен. И в това отношение 
Тръмп далеч не е първият американски президент, подлаган на критики в страната си
Той просто дава най-много основания за това, а е и най-безцеремонният.
Рейгън е наречен Великият комуникатор за способността си да изразява идеи и емоции в почти интимен план, дори когато прави официални обръщения. Той развива тези си способности като актьор, водещ на телевизионни и радио предавания на живо, като политик, а когато става президент назначава умел екип от съставители на речи, които му помагат при по-ясното изразяване на неговата непосредственост.
И опонентите, и противниците се съгласяват, че Рейгън притежава „слънчев оптимизъм“, който е посрещнат с облекчение, защото предшественикът му, макар и често да се усмихва, прави впечатление на намусен и сериозен.
На 30 март 1981 г. 
Рейгън, прессекретарят му Джеймс Брейди, както и още двама души, са простреляни от Джон Хинкли-младши
Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „Надявам се, че сте републиканци“, казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва: „Днес всички сме републиканци, г-н президент“.
На 11 януари 1989 г. Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани, девет дни преди да предаде властта на Джордж Буш. След встъпването в длъжност на новия президент, Рейгън се оттегля в своето ранчо близо до Санта Барбара, Калифорния, за да напише автобиографията си, да язди коне и сече дърва. Впоследствие той се нанася в луксозна къща в Бел Еър, Лос Анжелис. Често се появява на обществени събития по поръка на Републиканската партия, включително и добре посрещнатата му реч на Националния конвент от 1992 г., често се изказва срещу 22-та поправка, която забранява на президентите да бъдат избирани за повече от два мандата.
През 1994 г. на 83-годишния Рейгън официално е поставена диагнозата Болест на Алцхаймер - неличимо заболяване, което разрушава мозъчните клетки и неизбежно води до смърт. Той информира нацията за състоянието си на 5 ноември същата година чрез собственоръчно написано писмо, в което пак демонстрира така познатия оптимизъм: 
„Сега започва пътешествие, което ще ме заведе до залеза на моя живот
Знам, че пред Америка винаги ще има ярък изгрев. Благодаря ви приятели и нека Бог да ви благослови“.
Рейгън умира от пневмония на 5 юни 2004 г. в дома си в Бел Еър, Калифорния, и е погребан в президентската си библиотека. Той държи дълго време рекорда за най-дълго живелият президент - 93 години и 120 дни, изместен впоследствие от Джералд Форд, и за най-възрастния американец, избран за президент - на 69 години, до 2017 г., когато е изместен от Доналд Тръмп (на 70). Рейгън все още държи рекорда за най-възрастен действащ президент на САЩ - на 77 години.
По материали от интернет