Последни довършителни работи по ремонта на Кукления театър вървят в момента. Освежени, обновени пространства посрещат малките почитатели на театралното изкуство. Още от входа върху прясно боядисаната бяла стена са окачени най-впечатляващите рисунки от детския конкурс за Мечо Пух. А скоро, надявам се, ще има и още една изненада - като приключим окончателно с ремонта, ще пристъпим към цялостното изрисуване на стените в театъра, казва директорката Теменуга Хараланова. 
С това ще се заемат художниците на Кукления театър - Лили Василева и Георги и Таня Пасеви, които отскоро също вече работят за културния институт. 
Те имат чудесни идеи, много им се радвам, казва Хараланова. 
И разказва, че отдавна й се е искало да освежи интериорите на сградата. Проблемът, който спъвал тези намерения, бил повече от прозаичен - липсата на средства.
Разполагаме с държавна субсидия и към нея се прибавя общинска от 32 000 лева, размерът на която не е променян от десетина години, а разходите само по поддръжката на сградата, която е държавна собственост, не са никак малки. Освен това зданието е и паметник на културата, което поставя Кукления театър в позицията задължително да се грижи за  него - а какво струва това на театъра, държавата някак пропуска да попита.
Но ние нямаме право да оставяме театъра в лошо състояние - най-малкото защото нашите малки зрители няма как да разберат нашите собствени проблеми, но точно за тях - за малките момичета и момчета, които са главната ни публика, е важно с какво впечатление остават, тъй като обикновено  
тъкмо при нас те за първи път се докосват до изкуството
И затова много ми се иска усещането за вълшебство да ги съпътства през цялото време при нас - от влизането през входната врата до финала на пиесата и излизането обратно, казва Теменуга Хараланова. Това разбиране как трябва да изглежда един театър на куклите е нейно кредо. Което обаче особено се е подсилило от поредното излизане в чужбина на поредния фестивал на русенските кукленици. 
Само преди дни част от трупата се завърна от участие в първото издание на международния фестивал за куклено и драматично изкуство в украинската столица Киев. Участниците бяха от 17 страни от целия свят - имаше от Аржентина, Чили и Колумбия, от Канада, от Иран, а също и от много държави в Европа като Франция, Германия, Ирландия, Естония, Хърватия, разказва Теменуга Хараланова. Русенци представили България с представлението „Трите прасенца“, автор и режисьор на което е Валентин Владимиров. Самото пътуване до Киев станало възможно благодарение на финансовата подкрепа на почетния консул на Украйна в България Пламен Бобоков. Това, че там русенския спектакъл бил посрещнат с аплауз и че актьорът Любен Русенски получил номинация за най-добра актьорска работа, е едната страна на участието. Другото, което куклениците със сигурност ще запомнят, е един изключително вълнуващ момент. По време на дефилето на театрите преди официалното откриване на фестивала, докато русенци минавали облечени с народни носии 
по централната улица на Киев „Крешчатик“ изведнъж чули: „Бъл-га-ри! Ю-на-ци!“ 
и видели разлюлени български знамена. Оказало се, че българската диаспора в Киев, водена от доцентката в Киевския университет Таня Доценко, са излезли на „Крешчатик“ да приветстват нашите актьори. Честно си признавам - както навън беше доста студено, направо се сгрях и всички се развълнувахме до сълзи в очите, казва Теменуга Хараланова. 
Но третото запомнящо се впечатление от Киев е свързано именно с техния куклен театър. 
Когато домакините на фестивала ни заведоха там, се възхитих и си помислих: „Гледай ти, какъв замък! Браво на тях, че така добре са запазили тази старинна сграда!“. А после се оказа, че сградата изобщо не е „старинна“, а е строена преди десетина години, и то специално за куклен театър! Там можеш да прекараш цял ден - и отвън, в различните кътчета с приказни статуи, пейки, беседки, и отвътре, където също са оформени различни пространства и кътове. Нямаше как да не им завидя с бяла завист на колегите от Киев - но и нямаше как да не ми домъчнее, като знам при нас, при това не само в Русе, какви са условията в театрите за деца. Обидно ми става, като виждам как в други държави се оценява това, че театърът е важен за най-малките, очевидно хората там си дават сметка, че „каквото посееш, това ще пожънеш“ - каквото заложиш у дечицата като съвсем мънички, на това ще береш плодовете после, когато те пораснат. 
Не бива децата да влизат в порутена неприветлива сграда 
- те заслужават друго, те напълно заслужават цялото онова вълшебство, в което потъват малките жителчета на Киев, когато отиват на театър, казва русенската директорка. 
За нея самата театърът започва още когато е във втори клас в родния град Търговище. Тогава се записва да посещава детска куклено-театрална студия. Заниманията ни водеше актрисата от търговищкия куклен театър София Иванова - прекрасна актриса, която сякаш предначерта моя път, казва Хараланова. Дали заради София Иванова, дали заради собствената си майка, която е работила като детска учителка, но е една от основателките на първия самодеен куклен театър в Търговище, но Нушка още от втори клас вече знаела какво ще прави, като порасне: ще играе в куклен театър! Тя и досега помни първите си роли от детската студия: Разказвача от „Заешко училище“ и Патето от „Кой каза мяу“.  
Нямах никакви - ама абсолютно никакви колебания! Даже нямаше нужда да решавам - 
просто си знаех, че ще кандидатствам във ВИТИЗ, докато ме приемат
Слава богу, приеха ме веднага - още при първото кандидатстване, при това в класа на проф.Атанас Илков, доайена на кукленото майсторство в България. Той ни научи не просто на театър, а изгради всички свои студенти като личности, спомня си с благодарност Теменуга Хараланова. 
При дипломирането тя си избира да дойде да работи в Русе. 
Никога няма да забравя есента на 1988 година. Още щом слязох от автобуса и тръгнах по главната улица на Русе, ме обзе нещо много странно: усещането за спокойствие и уют. Бях на 23 години, не познавах никого в града, освен тогавашния директор на Кукления театър Крум Гергицов, който няколко месеца по-рано ми беше предложил да работя тук. Впрочем, докато се дипломирам и тръгна към Русе, директор на театъра вече беше Владимир Николов. Важното е, че се озовах не само в един чудесен приказен град, но и на едно също толкова приказно място, какъвто е нашият театър - защото като влязох в театъра, 
срещнах топлите и сърдечни погледи на колегите
Те ме приеха с отворени сърца в своето семейство - още с влизането ми признаха, че сме от една порода, разказва Хараланова. 
Дебютът й на русенска сцена - и фактически на голямата професионална сцена, е в „Сбъркани приказки“ на режисьора Коста Димитров. Днес изиграните от нея роли са вече толкова много, че трудно може да се състави точният им списък. А да се подреждат по признака „любими“ за Теменуга Хараланова е най-невъобразимото и най-невъзможното нещо. Защото не може да има любими и нелюбими роли. Тя си обича еднакво силно и Мери Попинз, и Малкия Мук, и Грозното патенце, и Пепеляшка, и Герда... 
Много обичам да играя отрицателни герои - те са по-шарени и много благодатни за игра. А и май тъкмо на отрицателните герои в спектакъла децата реагират по-силно. То поначало на нашите представления енергията, която не просто струи, тя направо бие от залата, е невероятна. Но понеже при децата среден вариант няма, те са безкопромисни и реагират незабавно на всяка забелязана в хода на действието несправедливост. Особено когато трябва с реакциите си да покрепят добрите и да укорят лошите. Няма да забравя, че веднъж на едно представление на „Приключения опасни със герои сладкогласни“, режисьор беше Владо Николов, децата наставаха от местата си да се саморазправят с бандата на лошите. Едно от хлапетата направо налиташе на бой. Случвало се е по турнета да ни обстрелват - нас, „лошите“, със скобници. Казвам „нас“, защото аз и в тази пиеса играя в бандата на лошите - аз съм Гарвана Пенчо, другите в бандата са Магарето Генчо и Бухала Илия. Но е имало и обратната реакция. Веднъж едно детенце се качи накрая на сцената, дойде при мен и ми каза: 
От цялата банда на лошите ти най-много ми хареса!
Но най-голямата похвала за нас е, когато децата се разплакват на наш спектакъл. Лесно е да ги разсмееш. По-трудното е да ги накараш да се разплачат - това ознавача, че съпреживяват, че съчувстват. Така става при „Грозното патенце“ например. Значи сме посели доброто, научили сме децата да изпитват състрадание, научили сме ги да приемат другите, да уважават различните - значи сме дали едни от най-важните уроци. И така ги учим да бъдат хора. Добри хора, казва Теменуга Хараланова. 
Това нейно кредо не се е променило и в годините, когато тя е директор на театъра - вече девета година, от 13 юли 2009 г. 
Щастлива съм, че си доведохме отново публиката в театъра - по едно време бяхме започнали сериозно да я губим. Радвам се, че в момента съставът е подмладен, имаме доста млади и талантливи колеги, които са жадни за работа. Заедно работим и за това да поставяме класически приказни сюжети, които са доказали своите вечни истини, но също и да внасяме нови елементи, които да са в тон със съвремието, с времето, в което живеят днешните дечица. Затова мултимедията например вече става неотменна част от спектаклите ни, търсим и други похвати, които да въздействат на днешните момиченца и момченца. И заедно с това винаги правим така, че да пренесем и да им предадем неповторимата прелест на вълшебните истории на чудни разказвачи като любимия ми Ханс Кристиан Андерсен. Защото това е нашата мисия, която за нас самите се е превърнала в смисъл и живот, добавя Хараланова.