Прощалните слова обикновено са помпозни и пълни с щампи и преувеличения, но понякога наистина не може да се избяга от клишетата. Такъв е случаят с работата на Веселин Великов с „Дунав“, който за три години се изкачи от трета дивизия до четвърто място в Първа лига. Въпреки че няма официален лиценз да води тим в елита, сърцатият балканджия накара момчетата около себе си да дадат максимума, съживи кариерите на някои играчи, вдъхна увереност на други и „Дунав“ стана перфектна машина.
Но точно тази машина „изяде“ създателя си. Защото след силния дебютен сезон в Първа лига, в която отборът не беше припарвал четвърт век, всички очакваха повторението на фурора, довел русенския тим за втори път в съществуването му в евротурнирите. А тези очаквания притискат като корсет психиката и наливат краката с олово. И като се прибавят напускането на ключов играч като Самир Аясс, обърканият ритъм на почивка и предсезонна подготовка заради мачовете с „Иртиш“ и нескопосният ремонт на стадиона, заради който условията за тренировки са най-меко казано неподходящи, картината се изяснява. Всеки загубен мач повишава напрежението, мачка самочувствието, увеличава грешките и превръща омагьосания кръг в низходяща спирала. Ако миналия сезон „Дунав“ се беше борил за оцеляване в елита, а не за място в призовата тройка, ако не беше се надигравал и не беше надигравал всички в групата, днешните 9 точки от 12 мача щяха да са повод за тревога, но не и причина за тежък трус, какъвто е оставката на треньора.
Веселин Великов си тръгва като мъж - с добро име и отлична репутация на човек, който не се поддава на натиск, не нагазва в блатото на компромисите и не се продава. Той вече е част от историята на „Дунав“. Дано наследникът му успее поне да се доближи до постигнатото от него.
Благодарим ти, Веско!