Смятано за изгубено писмо на Христо Ботев се оказа съхранено и е находката на годината, съобщи пред БНТ директорът на Агенция „Архиви“ доц.Михаил Груев.
Писмото е изпратено от революционера до фабриканта Христо Сяров в навечерието на Априлското въстание и вероятно има пряка връзка с него. То е публикувано през 1910 година в книгата на Иван Клинчаров за Ботев, по-късно е препубликувано от Николай Жечев, но вече с уточнението, че оригиналът не е запазен.
За радост това се оказва грешка. Оригиналът не само е запазен, но е в добър вид и вече се намира в хранилището на националната памет, където е предадено от внучката на Иван Клинчаров като част от личния му архив.
„Сандъкът, който извадихме с тебе от пощата в Гюргево не бил пристигнал в Русчук. Иди, моля ти се, у Киселова и попитай Ставри каква е работата. Не е ли щял да го вземе турчина или не са му го дали. Блъсков пише, че няколко пъти изпровождал ближния да го иска. Виж дано направиш нещо с билетите, дордето съм там. Поздравлявам те - 25.02.1875 г. Христо Ботев“. Това е текстът на писмото, чиято автентичност е доказана.
„Само трябва да отбележим, че това са няколко месеца преди Априлското въстание и преди преминаването на Ботев в Козлодуй. Все пак има някакво значение, сандъкът може да бъде с оръжия, с муниции, може да бъде с много, много различни неща. Така че ни трябва още време да кажем точно какво е значението на този документ“, обясни Иванка Гезенко от Държавния архив.
Сред дарените документи на Иван Клинчаров се откриват още визитни картички на капитана на кораба „Радецки“ и биографиите на български дейци на национално-освободителното движение. Все документи, които ще осветляват още повече моменти от националната ни история. 
„Понякога такива малки документи дават възможност за обръщане на целия разказ. Такъв пример е една визитка на капитана на „Радецки“, написана на френски език, в която се казва кога корабът ще бъде в Козлодуй, което... разбира се, нужно е още време, нужно е още работа, но това обръща малко нашите представи за пътя на Ботевата чета. Защото е възможно те просто да се договорили, а не така, както знаем от историографията до тоя момент, да е революционен акт на завземането на кораба“, посочи Михаил Груев.