„Джери и Пейсмейкърс”, съвременници на "Бийтълс", имат хит, озаглавен „Как го направи?” И докато Германия върви към избори, а Ангела Меркел изглежда близо до четвъртия си мандат като лидер на страната, политиците по света вероятно се чудят: „Как го направи тя?”

Ангела Меркел не се слави с голяма харизма допусна грешки, които биха съсипали повечето други политици. Но тя си остана непоклатима.

Преди година и половина, в разгара на кризата с бежанците, след ужаса с атаките над жени край жп гарата в Кьолн, само най-смелите можеха да предскажат нейното оцеляване. Дори собствените й колеги от партията Християн-демократически съюз (ХДС) са давали „послания за преврат” на журналистите. Така дори името на строгия финансов министър Волфганг Шойбле бе спрягано за временен канцлер, докато консерваторите излъчат кандидат, който би могъл да води партията и страната към идеалите на Конрад Аденауер и Хелмут Кол.

По-рано тази година имаше вълнение около новия лидер на социалдемократите (ГСДП) Мартин Шулц, което насърчи прогнози за оспорвана битка на 24 септември. Ентусиазмът обаче стихна много бързо и коалицията на Меркел води убедително пред най-основния си съперник. Според наблюдателите сега той е по-скоро обект на съжаление.

В момента вълнуващ е само един въпрос: Ще успеят ли либералните Свободни демократи (СвДП), "зелените" или комбинация от двете, да спечелят достатъчно места, за да се даде възможност на Меркел да сформира коалиция с тях? Това може да се разглежда като причина за успех за канцлерката и анализаторите питат: „Защо да гласувате за Шулц, виждайки, че неговата партия е една лоялна втора цигулка през всички тези години?”

Друга причина за успех е нейното чисто равнодушие. Съгласно системата за пропорционално представителство, коалиционните правителства стават неизбежни. За разлика от крайната левица в лицето на бившата комунистическа партия „Ди Линке” и крайната десница в лицето на "Алтернатива за Германия", която се бори да влезе за пръв път в парламента, останалите партии клонят към центъра и изглеждат приемливи. Меркел, наричана още Мути (Мама), е толкова безобидна, че никой няма против да се коалира с нея. ГСДП и СвДП вече са го правили, а "зелените" дори чакат този шанс с нетърпение.

Но има нещо повече от това. Магическата формула на Меркел се нарича "асиметрична демобилизация". Или на прост език - ограничаване на идеите на опозицията. Тя направи това, когато заговори за отказ от атомната енергия след бедствието във Фукушима, лишавайки "зелените" от това им искане, а също когато въведе минимална работна заплата - любима тема на социалдемократите. Наскоро изигра друга виртуозна роля в този жанр, отказвайки се от съпротивата си за гей браковете.

Повече германци определят себе си като "центристи" спрямо съгражданите си от ЕС и обикновено се противопоставят на тенденцията към поляризация като в другите държави.

В продължение на години съпротивата срещу "брака с всички" беше отличителен белег на ХДС и на баварската коалиционна партия Християн-социален съюз (ХСС - младшата партньорка на ХДС – ред.) За да запази голямата коалиция, ГСПД потисна всички опити на "зелените" да гласуват по този въпрос в парламента. Но когато лидерът на СвДП заяви, че няма да участва в коалиция, която не подкрепя еднополовите брачни съюзи, Меркел каза в интервю за женско списание, без да се е консултирала със съпартийците си, че трябва да се проведе такъв вот и призова депутатите да гласуват по съвест, а не по партийна принадлежност.

В рамките на една седмица гей браковете в Германия бяха легализирани. Самата Меркел гласува против закона, сигнализирайки на консервативното крило на ХДС, че е на тяхна страна, но въпреки това изрази гордост, че е активирала гласуването. Тогава тя каза: „Видях, че мнозинството се е променило”.

Австрийският писател Стефан Цвайг бе писал до френския монархист Джоузеф Фуше, че е верен само на една партия – на мнозинството. Същото може да се каже и за германската канцлерка. Нейната партия не само признава това, но и го адмирира. Изборният лозунг гласи: „За Германия, в която живеем добре и с удоволствие" (Für ein Deutschland, in dem wir gut und gerne leben). Абревиатурата от този слоган бе превърната и в хаштаг "fedidwgugl". Така „fedidwgugl” може да отъждестви ерата на усещането за стабилност, което Меркел представлява – усещане, което не е застрашено от възхода на популизма и глобалните въпроси, започващи с руския президент Владимир Путин, мигрантската криза и „Дизелгейт”.

Изглежда очевидно, че Германия се нуждае от промяна, а Меркел е на власт твърде дълго, за да доведе тази промяна. Но кой би могъл да заеме мястото й? Всъщност най-страшното нещо по отношение на Меркел е, че тя няма наследник. Както изпя Джери Марсдън преди години: „Иска ми се да знаех как да го направя”. 

-----

Коментарът е публикуван в "Гардиън", негов автор е Алън Поузнър.