През 2011 година спечелих дело срещу мой контрагент, на когото доставях стоки, но той дълго време не ми беше плащал с оправданието, че му липсват средства. Съдът го осъди и в моя полза беше издаден изпълнителен лист. С него веднага образувах дело при държавен съдебен изпълнител, но до 2014 година той не беше събрал и стотинка от длъжника, въпреки че знаех, че длъжникът ми не е фалирал и разполага с някакво имущество. Поради това реших да преместя делото при частен съдебен изпълнител, което и направих през същата година - 2014. В рамките на една година частният съдебен изпълнител проучва дали длъжникът разполага с движимо или недвижимо имущество, като се оказа, че на хартия няма нищо на негово име. Всичко на всичко имаше две банкови сметки, в които обаче нямаше авоари. Въпреки това ги запорирахме в началото на 2014 година. В края на 2016 г. разбрах, че длъжникът е започнал работа и поисках от ЧСИ да му наложи запор на заплатата. ЧСИ проучи къде работи, но се оказа, че е на минимална работна заплата, така че и оттам не можахме да съберем нищо. Съвсем наскоро получих документ от ЧСИ, в който пишеше, че прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Какво означава това? Че окончателно трябва да се откажа да събера вземанията си от длъжника ли? Какви са възможностите ми да продължа да търся правата си в изпълнително дело?“, Л. М., гр. Русе

Прекратяването на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК означава, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по делото в рамките на две години, като изключение от това правило са делата за издръжка. Това далеч не означава, че взискателят не може да образува ново дело срещу длъжника си при същия или при друг съдебен изпълнител. На практика това става чрез изтегляне на изпълнителния лист от прекратеното дело и подаване на молба за образуване на ново дело при съдебен изпълнител, към която се прилага оригиналния изпълнителен лист. В молбата се посочват изрично изпълнителните действия, които взискателят иска да бъдат предприети от съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземанията му. Такива действия са например: налагане на запори върху МПС, банкови сметки или трудови възнаграждения на длъжника или други негови вземания от трети лица, върху дялове в дружества, възбрани върху недвижими имоти и други подобни, като целта е впоследствие да бъдат описани, оценени и продадени от съдебния изпълнител вещите на длъжника, за да може с получените парични средства да бъдат удовлетворени вземанията на взискателя или директно да се събират суми в негова полза, постъпващи по банковите сметки на длъжника, от работодателя му или от трети лица. 
Взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител сам да прецени и предприеме най-подходящите изпълнителни действия
В Закона за частните съдебни изпълнители законодателят е предоставил на взискателите възможност вместо да сочат сами всяко изпълнително действие, което желаят да бъде предприето, да възложат на ЧСИ проучването на имущественото състояние на длъжника, да правят справки, да набавят документи, книжа и др., както и да определят начина на изпълнението и да бъдат пазачи на описаното имущество. Това генерално възлагане се прави или с молбата за образуване на изпълнителното дело или във всеки един момент, докато изпълнителното дело е висящо при ЧСИ. Следва да се подчертае, че възлагането на тези правомощия касае единствено дела при частни съдебни изпълнители, но не и при държавните, където взискателите сами ръководят изпълнителното дело и с отделни молби следва да изискват извършване на нови или преповтаряне на същите изпълнителни действия, ако предишните са били неуспешни. 
Взискателят може да иска прехвърлянето на делото от един на друг частен съдебен изпълнител или от държавен на частен съдебен изпълнител
В казуса на г-н Л. М. е поискано прехвърляне на делото от държавен на частен съдебен изпълнител, което е абсолютно допустимо според закона. Следва да се има предвид, че това прехвърляне е разумно да се извърши след подробна проверка как точно е протекъл изпълнителният процес при първоначалния съдебен изпълнител. В случай че в първото изпълнително дело е налице период, по-дълъг от две години между две изпълнителни действия, това означава, че делото се е прекратило по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ и всички изпълнителни действия след този момент ще бъдат незаконосъобразни. В този случай трябва да се установи колко години са минали от последното годно изпълнително действие – ако са повече от две, но по-малко от пет, тогава взискателят може да изтегли изпълнителния лист и да образува при избрания от него съдебен изпълнител ново дело. Ако обаче са минали повече от пет години, тогава вземането му от длъжника ще е погасено по давност и дори и да се образува ново дело, длъжникът има правото сам да реши дали да го изпълни или не. Ако делото не е прекратено по силата на закона, тогава взискателят може да иска прехвърлянето му при друг съдебен изпълнител /без да изтегля изпълнителния лист от предишното дело и без да заплаща всички такси за образуване на ново дело/. 
Не всички действия, които съдебният изпълнител извършва в изпълнителното дело, са изпълнителни действия, които прекъсват давността
За да се прецени какви срокове са изтекли в изпълнителното дело и дали давността е прекъсвана, следва много внимателно да се разгледат всички предприети действия от взискателя или респективно – от съдебния изпълнител. Така например изпращане на покана за доброволно изпълнение, извършване на справки за имуществено състояние на длъжника и др. под., не представляват изпълнителни действия, които прекъсват давността. Действия, прекъсващи давността, са: налагане на запори, възбрани, насрочването на продан, присъединяването на кредитор и др. под. Единствено действия от втория тип прекъсват давността и от предприемането им започва да тече нова давност. 
Това, което е най-важно да бъде запомнено от взискателя, е, че той е активната страна в изпълнителния процес и той поддържа актуалността му с предприемане на действия или съответно - с възлагането им на частния съдебен изпълнител. При бездействие на взискателя текат срокове, които нерядко имат за резултат прекратяването на изпълнителното дело поради непредприемане на действия от негова страна в рамките на две години или погасяване на вземането му с петгодишна давност. Ако вземането му се погаси поради изтичане на петгодишния давностен срок, тогава длъжникът може сам да реши дали да плати задължението си или не, като не може да бъде принуден да плаща в изпълнително дело.