Едно от популярните и обичани места за отдих край Русе е било обект на внимателно проучване и наблюдание от ЦРУ през Студената война. Това разкриват разсекретените документи на американското външно разузнаване, което започва през пролетта и продължава в съответствие с американската практика да се декласифицират документи според степента им на секретност и давността им. 
В освободената от ЦРУ информационна лавина на Русе са посветени близо 3000 файла и сред тях се открива грижливо събирана информация за специално скривалище, предназначено до 90-те години 
да пази командването на русенския гарнизон, първия секретар на ОК на БКП в Русе и местните първенци при евентуалното прерастване на Студената война в ядрена зима
Освен неизвестния за голяма част от населението бункер изплува и най-разнообразна военна, икономическа и гражданска информация, като към него спада и движението на части на Съветската армия, пристигащи или заминаващи от България през русенското пристанище, доставките от СССР на военно оборудване и техника, информация за военните складове на руснаците в града, за цените на храните и дрехите, та дори за наличие на канализация и вътрешни тоалетни и бани в домовете.
Укритието, наречено в материалите „секретна база на Съветската армия“, се намира в гората на Образцов чифлик, докладва на хората по върховете на страната си американското разузнаване. 
Всъщност става дума за 
бомбоубежището, което се крие в горските дебри до хижа „Здравец“ и е съвсем близо до една от популярните вилни зона край Русе,
позната като Липака или Батмиш. 
Оказва се, че евентуалната война или ядрена атака не са единствените причини човек да се пъхне в подобно укритие, особено когато достъпът до него не е ограничен. Прекосявайки гората зад хижа „Здравец“ в Образцов чифлик, се озоваваме пред съоръжението. От  пръв поглед личи, че и това скривалище, като повечето от времето на Студената война, е занемарено през годините, с олющена боя по стените и празно. Просто е „свалено от въоръжение“ и е оставено без поддръжка. А поддръжката му би била доста скъпа. За да е годно да изпълнява предназначението си, укритието трябва да разполага с надеждна електрическа инсталация, възможности за херметизация, поддържане на постоянна температура и влажност в помещенията и т.н. Сега това просто не е необходимо.
И макар че това по принцип е оптимистично, бункерът не е съвсем радостна гледка. След напускането му от военните охраната му е оставена на един катинар, с който е заключена входната врата. И който е пометен преди много години от надигналата се криминална вълна. А след като катинарът е разбит, 
достъпът до потайностите на едно от хилядите подобни съоръжения на България и Варшавския договор е свободен 
и необезпокояван от нещо. 
Първите впечатления са за солидно строителство, при които в името на сигурността не са жалени пари и материали. Макар и доста патинирани от времето, отвън личат следите от високи дървени стълбове, които обаче са използвани не за електроснабдяване, а за комуникационната техника. Има и следи от шумоизолация по тавана и по стените на убежището. Всъщност, когато е изграждано съоръжението, наоколо не е имало гора. Залесяването е направено през 60 и 70-те години. 
Скривалището е разположено под земята на площ около 500 квадрата и е широко около 10 метра. На територията му, към която отвеждат стълби, има два коридора, няколко тунела и около 10-15 големи зали, работни помещения и стаи. 
Концепцията му се отличава от другите укрития и това не е случайно, 
тъй като то не е било предназначено за предпазване на населението. Всъщност скривалището в гората на Образцов чифлик е предназначено за временен пункт за управление на община Русе, обяснява полковникът от запаса Кънчо Станков. От 1992 до пенсиониране той е бил началник на военния отдел в община Русе, а до преди това е работил в областното военно управление в Разград
При атака, когато се сигнализира за опасност от ядрено нападение на определени места в Русе, например около Дунав мост и в промишлената зона, в скривалището е трябвало да бъдат разпределени кметът и неговият екип. За да не пострада местната власт, трябвало да дойдат именно в това укритие, да влязат вътре и оттук да започне управлението и действията на община Русе. 
За изпреварваща информация за евентуална атака се е разчитало на разузнаването във всичките му форми, но за радост укритието никога не е ползвано по предназначение и до падането на Желязната завеса е било само част от военни занятия и обучения. 
Още един подобен бункер, наречен генерален щаб, е
построен за военното командване и окръжното ръководство в скалите край Божичен
Предназначението му е било да стане при нужда команден пункт за водене на конвенционална война.
До края на 90-те години Гражданска отбрана /днес Гражданска защита/ редовно проверява тези съоръжения, като е имало изготвени графици и планове при военен конфликт. Веднъж в месеца служител инспектира убежището в гората под Образцов чифлик и при нужда от ремонт докладва на началниците си. Още през 1996 година обаче специалистите се натъкват на редица нередности в съоръжението, а и предвид отпадналата необходимост от него, то спира да функционира.
Имаше земетресение, а след него се появиха множество пукнатини в помещенията в укритието. След това специалистите от Гражданска отбрана констатираха, че някои работи са неправилно изпълнени и го спряха, спомня си о.з. полковник Кънчо Станков. 
До 1992 укритието обаче се поддържа, като в него е имало зала за кмета, за кметовете на населените места в общината, както и централа. 
Спасителната капсула за властта
в случай на ядрен удар е разполагала с всичко необходимо, за да издържи успешно дълга изолация. В скривалището е имало и медицински пункт с легла, но в момента всичко е разграбено и са останали само части от обзавеждането. Задължително е било да има вентилационна уредба и електрически генератор за аварийно захранване. Той е особено масивен, марка „Шкода“ и корпусът му още си е на място. Голяма част от по-дребните му метални части обаче, които могат да се изнесат на ръка или на гръб, отдавна са предадени за скрап.
И сега в съоръжението има бутилки със сгъстен въздух, предначначени за пускане на генератора. Налягането в тях не е никак малко, а предвид това, че в укритието 
има голяма влага и корозията по корпусите им вече е видима, те са потенциална заплаха
Докато допреди години е имало отговорна институция и хора, които да поддържат бункера, да заваряват вратите, в момента всичко е оставено на произвола на съдбата. Причината за това е, че съоръжението е снето от отчет още през 2000 година и повече от 15 години вече никой не носи отговорност за него. 
Преди известно време обаче вандали разбиват катинара на входа и оттогава тежките стоманени врати са отворени. По всяка вероятност единствено местоположението на съоръжението не е привлякло клошари, наркомани или просто любопитни деца. Дори и посетителите на хижа „Здравец“ не проявяват особен интерес към спасителното подземие за някогашната власт. 
Укритието в гората на Образцов чифлик далеч не е единственото в града. В интернет могат да се намерят много легенди за русенските бомбоубежища, които са изграждани предимно по поречието на дунавския бряг, но за това май всичко вече е казано и написано.