Зимата на 1949 година, танцова зала в Туист, Арканзас. Днешният ни рожденик свири на подиума, но времето е мразовито и няколко градуса отгоре ще дойдат добре и на музикантите, и на танцуващите. За да затоплят залата, организаторите запалват напълнен до половината варел с керосин, което за времето си е обичайна практика. Докато се разгарят пламъците обаче, двама мъже започват свада, прераснала в сбиване, в резултат на което варелът е съборен и подът залят с горящ керосин. Всички присъстващи панически се изнасят от сградата. След като излиза навън, нашият човек осъзнава, че е забравил китарата си в горящата зала. Връща се с намерението да я извади оттам, като едва не изгаря в пламъците, за които по-късно става ясно, че са погълнали два млади живота. 
На следващия ден спасителят на инструмента научава, че въпросната свада е започнала заради жена на име Люсил. И кръщава първата си китара „Люсил“, за да му напомня „никога да не прави повече така“. А след това през целия си живот говори с особена привързаност за „Люсил“: „Аз съм направо луд по „Люсил“. Имал съм различни китари и винаги съм ги кръщавал „Люсил“. С нея сме минали дълъг път, тя ми донесе и някаква слава. 
Тя ми осигури препитание и дори понякога ми спасяваше живота... 
Понякога съм тъжен и като че ли тя се опитва да ми помогне, като че ли шепне името ми... тя е като жена и изглежда, че тя е единствената, от която някога съм зависел. Бил съм женен и винаги съм се развеждал, но „Люсил“ никога не се е отделяла от мен. Тя винаги е била с мен“.
Това е Б.Б.Кинг, роден като Райли Б. Кинг на 16 септемрви 1925 година в Ита Бена, Мисисипи. Бъдещият виртуоз прекарва по-голяма част от детството си с майка си и баба си на плантацията за памук. По-късно разказва, че е получавал по 35 цента за всеки 45 килограма памук. В ранна възраст попива музиката на блус музиканти като Т-Боун Уокър и Лони Джонсън и джаз изпълнители като Чарли Крисчън и Джанго Райнхарт. Скоро Кинг започва да развива собствените си музикални умения, пеейки госпъл в местната църква.
Майката и бабата на Райли са много религиозни и редовно посещават църковните служби, като водят със себе си малчугана. Именно тук момчето получава първото си музикално влияние. Свещеникът Арчи Фейр, който му се пада далечен роднина, оказва значително влияние върху музикалното му развитие. Фейр разчитал изключително на музиката, за да сплотява енориашите си като използвал вдъхновяващия си глас, акомпанирайки си с китара. Той показва и първите акорди на роднинското дете.
През 1943 г. Райли се мести в Индианола, Мисисипи, където 
успява да си намери работа като тракторист
Той не изоставя и музиката като акомпанира на китара и пее в сформираната от него госпъл група „The Famous St. John‘s Gospel Singers“. Групата се изявява главно в църквите и понякога в предавания в радиостанцията „WGRM“ в Грийнууд, Мисисипи. По същото време през съботните вечери Кинг свири блус и по улиците на Индианола. Скоро открива, че пътувайки до различните градове на делтата на Мисисипи и свирейки блус, той може да удвои и утрои приходите си. През 1944 година се жени за първата си съпруга Марта Дентън.
След като приключва военната си служба, Райли опитва да убеди членовете на „The St. John‘s Gospel Singers“ да напуснат Индианола и да опитат късмета си другаде. Скоро Кинг разбира, че за да направи музикална кариера, ще трябва да се бори сам. Крайното решение идва една майска нощ на 1946 година, когато след изморителен ден на полето изгася мотора на трактора, но той се включва отново, машината се задавя няколко пъти и се поврежда. Без да дочака гневната реакция на шефа си, Кинг напуска Индианола с два долара и половина в джоба и китарата под мишница и се отправя към Мемфис, за да потърси братовчед си - известния блус-музикант Бука Уайт.
Веднъж пристигнал в Мемфис, Райли е приютен от братовчед си Бука Уайт, който в продължение на десет месеца активно го обучава на тънкостите на блус музиката. Въпреки че редовно импровизират, те никога не излизат да свирят заедно пред публика. Уайт оказва голямо влияние върху младия Кинг, който е впечатлен както от музикалните способности на братовчед си, така и от неговата силна личност. След 10 месеца при Бука, Райли осъзнава, че музикалната му кариера не се развива. Освен това му липсва съпругата Марта, която е оставил в Индианола. Той се завръща през 1947 година и заедно с Марта изкарват 
един сезон в активна работа на плантациите, като успява да погаси всичките си дългове 
и да събере малко пари.
През 1948 година китаристът отново заминава за Мемфис и се свързва с приятеля си Съни Бой Уилямсън II, който води блус предаване в местната радиостанция „KWEM“. Съни Бой Уилямсън II го анонсира като голям талант и скоро радиостанцията е засипана с телефонни обаждания. Съни Бой му предлага да свири вместо него в заведението „Miss Annie‘s Saloon“ в Западен Мемфис и пред Райли се отваря първата възможност да се изяви пред жива публика.
Райли не би могъл да избере по-подходящо време, за да се завърне в Мемфис. Мис Ани предлага на Кинг постоянна работа в клуба и възможността да представя песните си по радиото. На 7 юни 1947 година новата радиостанция „WDIA“ излиза в ефир. През 1948 година станцията започва да излъчва само музика на черни изпълнители, което е изключителна рядкост за времето си. 
Райли запитва популярния водещ на „WDIA“ Нат Уилямс дали би могъл да направи в радиостанцията запис на някоя от песните си. Изненадан от предложението, на един от собствениците на „WDIA“ - Берт Фергюсън, му хрумва идея. По онова време радиостанцията е сключила рекламен договор за тонизиращата напитка „Пептикон“. Фергюсън предлага на Кинг да участва в 
10-минутната реклама на „Пептикон“, през време на която може да свири и пее каквото си поиска
Рекламното представяне на „Пептикон“ от Райли било: „Pepticon“, „Pepticon“, sure is good - You can get it anywhere in your neighborhood“ („Пептикон“, „Пептикон“, наистина е добър - можете да го намерите навсякъде във вашия квартал“). Райли става известен като Пептикон бой. 
Заради популярността му скоро той е повишен на радиоводещ. Предаването му се нарича „Sepia Swing Club“. Той пуска записи на черни изпълнители, свири на китарата си и изпълнява музикални поздрави. Трябвало му и подходящо име. Започва с Beale Street Blues Boy, по-късно го заменя с Blues Boy King и накрая го съкращава на B.B.King.
Популярността на Б.Б.Кинг се разраства и през 1949 година той прави първия си запис за „Bullet Recording and Transcription Company“. Тези първи записи привличат вниманието на братята Бихари - собствениците на „Modern Records“.
През 1949 година Б.Б.Кинг подписва договор с дъщерната фирма на „Modern Records“ - „RPM“. През следващите месеци „RPM“ издава шест негови сингъла, като една от първите записани песни е „B.B. Boogie“. Въпреки, че никоя от песните не става национално известна, местната популярност на Кинг е доста добра. Той започва да развива активна концертна дейност, която се запазва през цялата му сетнешна кариера. Поради нарасналия брой ангажименти, Б.Б. Кинг наема първия си мениджър - Робърт Хенри.
Малко след Коледа на 1951 година седмият сингъл на Б.Б. Кинг „Three O‘Clock Blues“ - песен на Лоуел Фулсън - 
влиза в ритъм енд блус класацията на списание „Билборд“
В началото на следващата година песента достига до номер едно и остава там 15 седмици. Б.Б. Кинг най-после успява да привлече внимание върху себе си на национално ниво. В резултат на този успех Робърт Хенри сключва договор с „Universal Artists“ в Ню Йорк, който осигурява на Б.Б. участия в трите най-големи „черни“ зали в страната: „Howard Theater“ във Вашингтон, „Royal Theater“ в Балтимор и „Apollo Theater“ в Харлем. По-малко от 18 месеца след първото си участие в радиопредаването на Съни Бой Уилямсън II, Б.Б. Кинг напуска Мемфис за първото си национално турне.
Но успехът поставя на сериозно изпитание брака на Б. Б. и Марта Кинг. Тъй като нямат деца, двойката трябва да пътува заедно или да е разделена по време на турнетата. Освен това Марта осъзнава, че като звезда Б. Б. е обект на внимание от много млади почитателки. Въпрос на време е това напрежение да доведе до развод. Раздялата им става факт през 1952 година. Проблемите с Марта провокират Б.Б. да напише песента „Woke Up This Morning“, която е вторият му голям хит след „Three O‘Clock Blues“.
Първият концерт на Б. Б. Кинг от националното му турне през 1952 година е в „Howard Theater“ във Вашингтон, като той свири с групата на Тайни Брадшоу. Турнето продължава шест месеца, като след завръщането си в Мемфис Кинг възобновява участията си в „WDIA“ и концертира на местно ниво. Робърт Хенри продължава да е мениджър, но неговата подготовка не е на нужната висота за една национална кариера. През 1953 г., Б.Б. прекратява договора си с него и наема Морис Мерит.
През 1955 година Като Уолкър, приятел на Б.Б., купува за 5000 долара един употребяван автобус и похарчва още 3000 долара, за да го стегне. 
Автобусът получава името „Големия Ред“ и служи за транспортирането на 18-членния екип 
на Кинг. През 1958 г. „Големия Ред“ изгаря в тежка автомобилна катастрофа, която по чудо не довежда до жертви от екипа на Кинг. Самият той не е в автобуса по това време. Когато разбира за злополуката, Б.Б. е доволен, че няма жертви, но осъзнава, че тя е дошла в най-лошия момент - застраховката била изтекла преди броени дни. Обезщетението, което е трябвало да се заплати, е от близо 100 000 долара, като в същото време още 27 000 долара отиват за нов автобус.
През 1958 година Б. Б. Кинг се жени за втората си съпруга - 15 години по-младата Сю Хал, която среща в Индианола. Отново дългите пътувания на Б.Б. и невъзможността му да се установи трайно, довеждат до разтрогване на брака им през 1966 г. Както и при първия развод, чувствата и емоциите са претворени в песен  „The Thrill Is Gone“, която става най-големият хит в кариерата на Б.Б. Кинг.
През 50-те години, Кинг се превръща в 
един от най-влиятелните ритъм енд блус изпълнители
създавайки впечатляваща поредица от хитове.
Раждането на рок енд рола превръща в звезди много „черни“ изпълнители като Фатс Домино, Литъл Ричард, Джеймс Браун и Чък Бери. За съжаление „расовата“ музика на Б. Б. Кинг не предизвиква интерес сред бялата американска аудитория. Въпреки че сменя звукозаписната компания с „Ей Би Си Рекърдс“ в началото на шестдесетте, Б. Б. не успява да пробие. Кинг е разочарован и през 1968 г. изнася само два концерта пред бяла публика и то при пълен провал. Въпреки неуспеха, шестдесетте години са изключително силни от музикална гледна точка. От този период е и вече класическата „Sweet Sixteen“.
Около 1965 година бариерите, които определят блуса като „расова“ музика, постепенно започват да се рушат. Промяната започва във фолк фестивала в Нюпорт, където бялата публика за пръв път чува изпълненията на Сон Хаус и Мисисипи Джон Хърт. На същия фестивал свири и новосформираната група „The Butterfield Blues Band“ с Пол Бътърфлай на хармоника и Елвин Бишоп и Майк Блумфийлд на китари. Въодушевлението от техните изпълнения предизвикват лавина от въпроси, къде са се научили да свирят по този начин, на които Блуумфийлд и Бишоп отговарят: „Като копирахме стила на Б.Б.“. На учудения въпрос: „Б.Б., кой?“ - отговорът е:
„Истинският звяр - Б. Б. Кинг“
Събуждането на интереса към музиката на Б.Б. Кинг се съчетава с появата на нов хит - „The Thrill Is Gone“. Кинг започва да концертира в джаз клубове и рок-зали, като например „Филмор Ийст“. През 1969 година Б. Б. се появява за пръв път по телевизията в предаването „Tonight Show“. Възходящият му път е ознаменуван и с появата му през 1971 г. в едно от най-популярните американски телевизионни предавания - това на Ед Съливан.
На 29 юни 1973 г. Б. Б. Кинг участва в голям концерт в „Philharmonic Hall“ в Ню Йорк. На една сцена са събрани много от майсторите на блуса като „Биг Мама“ Тортън, Джей МакШан, Еди „Клийнхед“ Винсон и Мъди Уотърс.
Б.Б. Кинг постига успех както на пазара за блус-музика, така и извън него. Това става за пръв път през 1969 година с песента „The Thrill Is Gone“, която става хит, както в поп, така и в ритъм енд блус класациите, което е рядкост дори и днес. Успехът на Кинг в тази насока продължава и през 70-те години с песни като „To Know You Is to Love You“ и „I Like to Live the Love“. В периода 1951-1985, Б. Б. Кинг се появява в ритъм енд блус класациите на списанието „Билборд“ впечатляващите 74 пъти.
През последните двадесет години на 20 век Б. Б. Кинг записва все по-рядко, но концертната му дейност е впечатляващо активна (около 300 представления на година).
През 1988 г. той достига до нова генерация почитатели чрез сингъла, реализиран с U2 „When Love Comes To Town“.
През 2000 г. Кинг си партнира с Ерик Клептън в албума „Riding With the King“.
През 2004 г. е награден с почетна титла „доктор“ от Университета в Мисисипи.
Вече 85-годишен, Б. Б. Кинг живее пълноценен и активен живот. Той е лицензиран пилот, вегетарианец, непушач и трезвеник. Диабетик от повече от десет години, той участва в много обществени прояви, посветени на борбата срещу диабета.
Би Би Кинг умира на 14 май 2015 година в дома си в Лас Вегас, Невада, след като на 1 май 2015 година е приет в болница заради повишено кръвно налягане и проблеми с диабета му.
По материали от интернет