350-годишен летен дъб расте в двора на храма „Света Троица“ в Русе. Компания му правят два 200-годишни конски кестена. За тях се смята, че най-вероятно са засадени с декоративна цел, тъй като не са местни видове. В землището на село Щръклево, в границите на природния парк „Русенски Лом“ пък расте 200-годишна круша. А в двора на Института по селско стопанство „Образцов чифлик“ може да се види вековна гледичия. 
Това са дърветата столетници, които са най-близо до Русе, а иначе на територията на регионалната екоинспекция, която обхваща областите Русе, Разград и Силистра, те са общо 77, обясняват служители на РИОСВ. И допълват, че наличието на вековни дървета в населено място съвсем не е някакво изключение, характерно само за Русе, защото 19 от всичките 77 вековни дървета се намират в градове и села. Най-дълголетни били видовете зимен дъб, благун, полски бряст и бяла черница.
Край ивановското село Церовец например расте вековна дъбова гора. Самото село е получило името си заради дълголетните церове в нея. Най-старите сред тях са на възраст от 350 до 200 години. Общо 12 са вековните дървета в горичката. Преди 7-8 години обаче природна стихия е нанесла сериозни вреди върху някои от тях и най-пострадалите вече са загинали. Тогава гората е била по-голяма, но смерч е направил буквално на клечки за зъби клоните на някои от най-старите церове и резултатът е унищожението им, коментират свидетели на страшните поражения. От гората срещу тях пък не е останало нищо. 
Освен церовата горичка, впечатляваща група са петте зимни дъба край Исперих, които са на цели 800 години. Най-многобройни сред дълголетните дървета обаче са летните дъбове - цели 32 от тях са се запазили до наши дни, при положение че са започнали живота си преди не по-малко от 200 години. Според учените това свидетелства, че в миналото Североизточна България е била покрита с обширни широколистни дъбови гори. Те са разпростирали властта си и на дунавските острови, доказателство за което е т.нар. Вардимски дъб на остров Батин. Той е срещнал изключително благоприятни условия за растежа си - чиста природна среда, богата почва, висока влажност и подпочвени води. 
Има и по-нетипични дървета обаче, чийто живот достига до над 100 години. На възрастта на Третата българска държава е бяла върба. Тя е на над 140 години, намира се в землището на село Голяма вода, община Самуил, в Разградска област. Обявена е за вековна сравнително скоро и е най-новият член на семейството на столетните растения. 
Определянето на възрастта на дърветата става чрез специална методология, наречена дендрохронология, продължават разказа си експертите на РИОСВ. При нея чрез специална сонда се взема проба от вътрешността на дървото, след което се броят годишните му пръстени. Дърветата в близост до Русе и региона обаче са обявявани за вековни много отдавана и това е ставало по спомени на хора, които са научавали от баби и дядовци, че те растат от векове. Според служители на РИОСВ това е относително точен метод, защото народната памет не може да сбърка с повече от 20-30 години. 
Но освен с възрастта си, вековните дървета смайват и с големината си. Рекордьор за нашия край е летен дъб в землището на село Кошов. Той е висок главозамайващите 30 метра, а обиколката на ствола му е близо 6 метра - точно 5 метра и 97 см засега. Няколко мъже трябва да се хванат един друг за ръце, за да могат да обгърнат могъщия му дънер. 
Най-голямата вековна гора в относителна близост до Русе пък се намира край село Гороцвет в община Лозница. Там растат 282 дъба на възраст над 200 години. Колчаковската кория е приютила вековни круши и дъбове в землището на село Хърсово, община Самуил, а в Юперската кория край едноименното село в община Кубрат могат да се видят вековни бели дъбове. 
Много от вековните дървета се намират край пътищата или в частни имоти. В тези случаи обаче те също се ползват от законова защита. Собствениците им са длъжни да ги пазят и да съобщават в РИОСВ за всички промени, които са се случили с тях. Задължени са и да съгласуват с екоинспекторите какво трябва да се прави за поддържането и възстановяването им, както и да ги допускат в имотите си за ежегодните проверки на състоянието на вековниците. При тях се следи за нарастването им в диаметър и на ширина, появили ли са се хралупи, има ли счупени клони и най-лошото - има ли суховършие, което означава, че дървото е започнало да умира. 
За вековните дървета се води регистър към Министерството на околната среда и водите. За нарушителите на разпоредбите по опазването им са предвидени санкциии - от 100 до 5000 лева за граждани и от 500 до 10 000 лева за фирми.