Д-р Бланш Ангелова е родом от Лом. Завършила е Медицинския университет в София през 1985 година и веднага започва работа по разпределение в отделението по анестезиология и реанимация в болницата във Враца. В следващите три години специализира анестезиология и продължава да работи като анестезиолог реаниматор. По-късно е назначена за медицински директор във врачанската болница, а от 2012 година е началник на отделението по анестезиология и реанимация в УМБАЛ „Медика“.

- Д-р Ангелова, работата на анестезиолога е да предпази пациента от болка по време на различни медицински процедури. Какво всъщност представлява болката?
- Това е много неприятно чувство, което подсказва, че нещо не е наред. Тя е индикатор за заболяване или нараняване на тялото. Когато някоя част от тялото е увредена, нервната система изпраща съобщение по нервите към мозъка, след което се получава усещане за болка. Всеки човек усеща осезателно болката, била тя в главата, зъбите или при получаване на неприятни травми, дори се ражда с болка. За болката обаче има определение на Международната асоциация за изучаване на болката. А то е, че това е неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуална и потенциална увреденост на тъканите и е най-ранният симптом за заболяване. Най-общо казано, болката влияе на хората физически и емоционално. Тя е много индивидуално преживяване и се възприема различно от всеки човек. Това, което е много болезнено и тревожно за един човек, на друг може да повлияе не чак толкова силно. Важно е обаче да се каже, че болката изключително силно влошава качеството на живот на онкологично болните пациенти и може да направи трудни дори ежедневни дейности като къпане, пазаруване, готвене, хранене.
- Колко видове болка има и по какво се различават?
- Болките са хронични и остри. Острата болка настъпва внезапно и се дължи на дразнене на болкови рецептори, от които се засягат референтните сетивни неврони, а те предават информацията до главния мозък и по референтен път стигат до мястото на дразнене, след което се получава ответната реакция. Тази болка е с внезапно начало с продължителност не повече от 6 седмици, а понякога преминава дори и без лечение. Хроничната болка е свързана с увреждане на нервите. Това може да се случи, ако туморът притиска нерв или продуцира токсини, които го увреждат. Хроничната болка има постепенно начало, продължава над месец и половина и не може да отмине сама, а само чрез терапия. 
Като цяло болката се дели на соматична, висцерална, невропатична, централна, фантомна и отразена. Първият вид идва от мускулно-скелетната тъкан, тоест от сухожилия, стави, кръвоносни съдове и от самите нерви. Към нея спадат навяхвания, счупвания и други контузии. Висцералната болка е от вътрешните органи. Болката в гърба, например, може да е причинена от увреждане на бъбреците. Тя невинаги може да се опише, но обикновено за нея се знае, че е остра или пулсираща.
Невропатичната е резултат от дразнене на нервната тъкан и често много трудно се установява причината за нея. Хората често описват невропатичната болка като парене или като че нещо пълзи под кожата. Тази болка се контролира и лекува по-трудно от другите типове. Централната болка е много специфична, защото се генерира в мозъка и често пъти е редуцирана от психично заболяване.
Фантомната се явява в част от тялото, която е отстранена след хирургическа интервенция. Тя е истинска и някои хора я описват като непоносима. Причината за тази болка все още е неясна. Една от теориите е, че мозъкът не е възприел все още, че ръка или крак са ампутирани и затова праща импулси към този отстранен орган за болка, преди това да е станало. Друга възможна причина е лош контрол на болката по време на хирургическата интервенция.
Отразената болка е понятие, при което понякога болка в някой от органите на тялото може да бъде усетена в друга част на тялото. Увеличеният черен дроб, например, може да причини болка в дясното рамо, тъй като притиска нерви, които завършват там.
- Освен с медикаменти, които потискат болката, какви други методи има за лечението й?
- Може да се лекува чрез операции, също с нетрадиционни средства, известни като нефармакологична терапия. Към медикаментите спадат различни видове аналгетици. Болката се лекува и с опиати, които най-много се използват от онколози при операции на карцином. 
Интересно е, че напоследък болката се третира с нетрадиционни методи като акупунктура и електроакупунктура, която придоби широка популярност при заболявания, където локално са атакувани невромускулните увреждания, но е характерна само за хроничната болка. Друг метод е акупресурата, при която се използва чрез натиск на специфични места в човешкото тяло, които повлияват върху болката. Широко се използва и замразяването на болното място. Този метод се прилага върху контузии на спортисти по време на спортни срещи за бързо неутрализиране на травмата. Съществуват и физикални терапии при счупени крайници за обездвижването им. При хроничната болка голямо приложение има електрическата невронна стимулация. Този метод стана известен най-вече в кабинетите по болка. Замисля се разкриването на такъв кабинет и в УМБАЛ „Медика“, който ще бъде единствен в Русе.
- Обяснете малко повече за този кабинет, каква ще бъде неговата функция?
- Прилагат се най-различни методи за наутрализиране на болката. В зависимост от вида болка се прилагат медикаменти, правят се масажи и дори се използват апаратчета, които дозират медикаментите съобразно пика на болката. Контролът на самата инфузия се прави от пациента, който се обучава предварително. Ефектът от тази дейност обаче се проследява от лекар и при необходимост лекарството се намалява.
- Може ли болката да се контролира?
- Контролът е труден, защото двама пациенти с една и съща болка я понасят по различен начин. При единия кръвното му може да падне, пулсът да се ускори, температурата да се вдигне и той да изпадне в колапс. За него се прилагат по-твърди методи на лечение. Другият пък понася по-леко болката на същото място и при него се прилагат други методи. Основното за начина на управление на болката обаче остават оплакванията на пациентите, според тях се определят дозите и времето за поставяне на съответния препарат.
- Къде е мястото на анестезиологията в борбата с болката?
- Анестезиолозите основно работят с оперативната и постоперативната болка, а в интензивните отделения колегите се занимават и с травматологичната болка. Целта ни е да копираме болката и по време на операция пациентът да е спокоен. Затова анестезиологът трябва да приложи метод, който да премахне болката както по време на операция, така и след нея. Не е тайна, че ние основно използваме опиати, за да постигнем целта си. Използваме и епидурален катетър, през който тече ефузия и обезболява пациента. Този метод най-вече се използва в родилните домове, родилките са в съзнание, комуникират, виждат си бебетата, но не чувстват болка.