Димитър Георгиев е завършил Английската гимназия в Русе и Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ с бакалавърска степен по психология и магистърска по социална психология. Работил е в „Пожарна безопасност и защита на населението“-Русе. В системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е от 2005 г. Започва като инспектор по пробация, а през 2007 г. е назначен за началник сектор „Арести“. От 25.03.2016 г. е началник на Районна служба „Изпълнение на наказанията“-Русе.

Наталия ГЕОРГИЕВА
- Г-н Георгиев, какви са наказателните мерки, които се налагат на осъдените на пробация?
- Пробацията е дефинирана в Наказателния кодекс като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Мерките са общо шест: 1. Регистрация по настоящ адрес - задължителна е във всички случаи и представлява явяване и подписване пред пробационен служител. Продължителността й е между 6 месеца и 3 години. Следващата мярка е задължителни периодични срещи с пробационен служител. Тя също е задължителна. Срещите целят служителят да наблюдава, контролира и оказва корекционно въздействие върху поведението на осъдения.
Дългосрочната цел е постигане на вътрешна мотивация за промяна на поведението.
Продължителността й също е между 6 месеца и 3 години. Ограничение в свободното придвижване е третата мярка и се налага при извършване на противообществени прояви, свързани с определена локация. Мярката не е задължителна и предполага забрана за посещение на определено място, район, заведение, изрично посочени в решението на съда; напускане на населеното място, напускане на жилището в определени часове. Тя се налага за срок от 6 месеца до 3 години. Включването в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие по същество представлява вид трудово обучение и трудова интеграция, изграждане на социални навици, създаване на умения. Поправителният труд е удръжки в полза на държавата от заплатата на осъдения в границите между 10% и 25%. Освен това
времето на поправителния труд не се счита за трудов стаж
Продължителността на наказанието варира между три месеца и две години. Безвъзмездният труд в полза на обществото е между 100 и 320 часа годишно за срок от 1 до 3 години. Трудът се полага най-често на обекти на съответната община - социални домове, паркове, градини и др. Пробационни мерки от 1 до 4 могат да бъдат налагани и при условно осъждане, както и при условно предсрочно освобождаване от затвора.
- Хората, които изтърпяват това наказание, успяват ли да се поправят и превъзпитат?  
- Практиката показва, че пробацията и мерките за пробационен надзор са особено ефективни при млади правонарушители, които нямат предишни осъждания. В този случай се избягва изолацията - човек има възможност да продължи да учи, да работи и да се грижи сам за себе си и за семейството си. Предоставя му се възможност за придобиване на нови знания и умения, за повишаване на социалната компетентност и справяне с определени дефицити. 
- На пробация са осъждани извършители на по-леки престъпления. Какво ги отвежда на подсъдимата скамейка, а след това и при вас? 
- Много често причини за допуснатите правонарушения са поведенчески дефицити - недостатъчен репертоар за намиране на адекватни решения в проблемни ситуации,
неспособност за овладяване на емоциите, липса на социални умения, различни зависимости
и др. Пробацията позволява да бъде изтърпяна, без осъденият да се откъсва от ежедневието си. Изисква се обаче постоянство при посещенията за подпис и срещите с пробационни служители, както и при изпълнението на другите пробационни мерки, ако има такива. 
- Какъв процент от санкционираните по този начин не издържат и стигат до затвора? Каква е причината? 
- Процентът на заменените наказания пробация с лишаване от свобода е, бих казал, незначителен. Например през 2016 г. при общ брой изпълнявани присъди - 289, от които условно предсрочно освободени с наложен пробационен надзор са 24, условно осъдени с пробационни мерки в изпитателния срок - 25, и наложено наказание „Пробация“ - 240. От тях само 6 са приключили поради замяна на пробацията с лишаване от свобода. За настоящата година
при изпълнявани 144 присъди имаме една замяна с лишаване от свобода
Както виждате, броят е много малък. Причините са по-скоро вътре в личността, отколкото резултат на външни обстоятелства. Нашата работа е насочена предимно в тази посока. 
- Често в присъдите и споразуменията с прокуратурата е посочено включването на подсъдимия в мерки за въздействие. Какви са те и каква е целта им? 
- Може би имате предвид програми за обществено въздействие. Осъществяването им е от изключително значение за дейността на пробационните служби и е с най-голям очакван ефект. Пробационната мярка „Програма за обществено въздействие“ е насочена към снижаване на риска от рецидив и от значителни вреди. В Регионалната служба „Изпълнение на наказанията“ се провеждат следните програми за обществено въздействие: 
„Овладяване и повишаване на социалните компетенции на млади правонарушители“ - има корекционен характер, насочена е към създаване на подходящи социални умения, развиване на по-висока социална компетентност и умение за поемане на отговорност за собственото поведение, умения и компетентности за справяне в различни ситуации. Подходяща е за осъдени от 14 до 21 години, които имат висока обща оценка на начина на мислене и начина на живот и обкръжение. 
„Програма за зависимости“ цели да повиши мотивацията за справяне със зависимостта при проблеми с наркотиците и/или алкохола на хора, които при посещенията си са стабилни или не взимат наркотици, или не са в алкохолна абстинентност. Работи се
правонарушителите да повишат мотивацията си за промяна
да определят проблемите, свързани с наркотиците и/или алкохола, да разберат последствията от тях, да подобрят уменията си за мислене и поведение. В идеалния случай участниците трябва да са чисти от ефектите на наркотиците и/или на алкохола. В тази програма се използват лектори от Центъра за психично здраве. 
„Формиране на активно поведение на пазара на труда“ е друга важна програма. При нея целим да насочим вниманието на осъдените към отговорността при избор на професия, да им помогне да повишат своите умения за активно поведение на пазара на труда, да положат усилия да си намерят работа и да я задържат. Наличието на трудова ангажираност има положително влияние, както върху личността на правонарушителя, за да не върши престъпления, така и за намаляване на влиянието на криминогенните фактори в обществото като цяло. 
Програмата за трудовата заетост е много полезна, защото
формира чувство за социална принадлежност и активна гражданска позиция
Професионално реализираният човек става икономически независим, има вътрешно усещане, че притежава необходимите индивидуални качества и умения за пълноценен социален живот. Програмата е ориентирана към хора, при които липсва трудова биография и живеят в силно криминогенен район или нямат трайно изградени трудови навици. Идеята на „Програма за насърчаване на толерантността“ е изграждане на по-добри умения за развиване на съчувстващо поведение и преодоляване на личните предразсъдъци у осъдените, както и формиране на адекватно социално поведение към различните. Тя е подходяща за всички извършители на правонарушения. 
„Умение за мислене“. Това странно на пръв поглед име значи насърчаване и подпомагане на осъдените към осъзнаване на необходимостта от промяна, като им се показват преимуществата и начините за постигането й. Целите са изграждане на по-добри умения за мислене и решаване на проблеми; подобряване на самоконтрола; преценка на последствията; разбиране на връзките между мисли, чувства и поведение. Програмата е ориентирана към осъдени, които имат висока обща оценка на начина им на мислене и способността им за решаване на проблеми. 
При „Корекционна програма за обучение в комуникативни социални умения“ целите са насочени за
позитивна личностна промяна чрез обучение в социални умения
повишаване на социалната компетентност и подпомагане на социалната реинтеграция. Осъдените се подпомагат да развият своя потенциал, за да могат да заемат мястото си в обществото. Програмата е ориентирана към завършили средно образование, с наличие на подкрепяща среда, без сериозни психически разстройства. Има и „Програма за шофирали след употреба на алкохол“. Целите й са да промени отношението към правонарушението и да повиши познанията за въздействието и влиянието на алкохола върху човека. В тази програма се решават и казуси с външни лектори от сектор „Пътна полиция“. 
Предпоследната програма е насочена към „Начини за справяне с гнева и агресията“. Както сочи самото име, целите са подобряване на уменията за разрешаване на проблеми без създаване на конфликтни ситуации, подобряване на самоконтрола чрез овладяване на импулсивността в мисленето и поведението и по-добро себепознаване, ефективно справяне с гнева, повишаване на личната отговорност и намиране на социално приемливи модели на поведение и общуване. Тя е ориентирана към извършители на едро хулиганство, на грабежи и на телесни повреди. Последната програма е за ограмотяване. Тя съдържа
приложение по математика от 13 сесии и по български език от 15 сесии
Фокусът е насочен към повишаване на грамотността на осъдените, за да се увеличи възможността им за намиране на работа, да бъдат мотивирани за промяна и повишаване на степента на отговорност и осъзнаване на нагласите и ценностите, необходими за водене на законосъобразен начин на живот. Програмата е разделена на два модула и е ориентирана към хора с ниска грамотност или неграмотни, както и към такива с липса на образователен ценз. Освен сесиите по изготвен график, осъденият получава тестове, материали за четене и др. за самостоятелна работа вкъщи. 
- Местните институции търсят ли осъдени на пробация, например да почистват градинки или други дейности? 
- Както вече споменах, трудът се полага най-често на обекти на съответната община - социални домове, паркове, градини и др. Държавните и общински институции проявяват много по-голям интерес към осъдени на безвъзмезден труд в полза на обществото, отколкото ние можем да им осигурим. Основна причина за това са промените в НК от септември 2015 г. Най-съществена за нас е промяната, която доведе до това, че на шофиращи след употреба на алкохол не се налага наказание пробация, а лишаване от свобода, което в над 90% от случаите е условно. Това доведе до драстичен спад на изпълняваните присъди и неизползване в пълен обем на наличния ресурс, с който разполагат пробационните служби.