Родната къща на покойния ни президент Желю Желев не е развалина, но нищо по нея не показва, че тук на 3 март 1935 година се е родил човекът, комуто историята отреди да стане първият пряко и демократично избран държавен глава на България от нейното 1300-годишно съществуване, предаде БГНЕС. 

Двуетажната къщата се намира на улица, която е пряка на главния път, минаващ през селото, видя репортер на БГНЕС. Самото село е малко след или преди натоварения Ришки проход през Стара планина (в зависимост откъде се движите). Самата улица е някъде по средата между центъра и края на селото. Постройката е наистина позапазена, макар че на гърба е паднало голямо парче мазилка - от това се вижда кирпичът, с който някога е била зидана. Високият зид не позволява да се види от улицата какво представлява големият двор, но над зида се вижда поддържана асма. Като цяло впечатлението е, че тук не са живеели бедняци. Не богати, но не и мизерстващи хора. Очевидно родителите или родът на Желю Желев са били нещо като средна класа за стандарта на българското село.

Според комшиите къщата е обитавана от по-малкия брат вдовец Христо, който водил затворен начин на живот. Външната врата беше заключена, почукването ни по нея остана без отговор. От съседите разбрахме, че Желю Желев не забравял родното си село, последният път дошъл за помен на майка си.

Къщата обаче е още едно потвърждение за недъга ни да допускаме зейването на дупки и в историческата ни памет. (Или на запълването им с кал и помия, особено за втората половина на миналия век). От смъртта на Желю Желев изминаха две години, но на къщата няма поне плоча, която да остави на поколенията познанието кой все пак се е родил под нейния покрив. А жители на селото споделиха, че минаващи през него хора са питали къде е „родната къща на Желю“. Сигурно не би било излишно насочваща табела за нейното местонахождение да има и на главния път.

Желю Желев несъмнено е противоречива политически фигура. При всички случаи като председател на републиката, избран от парламента (1990-1992), сетне и като пряко избран президент (1992-1997) той носи отговорността и за сегашното състояние на държавата и обществото ни. Той също участваше в разрухата и разграбването заради политиката, която изповядваше. В този смисъл той също има „принос“ за последвалия грабеж. Неговата политика също създаде емблематимни крадци и престъпници, които нагазиха в управлението, бизнеса и обществения живот.

Но той признаваше грешките.

Второ, тези грешки бяха заблудите, на които робуваше по-голямата част от общество.

Трето, самият той си остана честен, почтен и земен човек. Парадоксът при него е, че създаде национални грабители и прахосници, макар той да не бе от тази категория и дори й се противопоставяше. Някои ще кажат още, че макар да воюваше срещу мафията, той също трасираше нейния път със сляпата си вяра в безогледната приватизация (въпреки че други лица и съсловия имат къде-къде по-голям принос в това отношение).

Четвърто, Боянските ливади показаха държавническо умение да се надраснат партийните пристрастия, за да се защити обществения мир и национален интерес. 

И накрая, най-важният довод – все пак Желю Желев остава в историята като първия пряко и свободно избран президент на България. По тази причина в националния ни летопис наред с хан Аспарух, царете Борис Първи, Самуил, Шишман, Борис Трети и други владетели от значими, съдбоносни, дори драматични етапи на историята ни ще фигурира и той.

България се опустошава не на последно място от липсата на авторитети, от разногледството си към минало и памет. Ако искаме да съхраним поне шанс срещу това, на къщата с асмата трябва да се появи табела кой се е родил тук.