Има ли майчината болка лице? Има ли образ скръбта? Виждал ли го е някой някога? Да, всеки ден го гледат стотици хора. И му се възхищават. Защото това е прочутият шедьовър на Микеланджело „Пиета“, изложен в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Това е първата от поредица творби на тази тема от Микеланджело. Изработена е по дадена на днешния 26 август, но 1498 година поръчка на френския кардинал Жан Билер за гробницата му, но през 18 век скулптурата е преместена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него.
Темата за пиета /образът на Дева Мария, оплакваща мъртвия Христос/ в изобразителното изкуство е популярна по това време във Франция, но все още не в Италия.
Скулптурата на Микеланджело е висока 174 см, а на ширина е 195 см. 
Създадена е в чест на 1500 годишния юбилей от рождението на Христос
Скулптурата е важно произведение на изкуството, тъй като балансира между ренесансовите идеали за класическа красота и натурализма. Двете статуи, изваяни в естествен размер, са едни от най-завършените произведения на Микеланджело.
През 18 век статуята е пренесена в една от капелите на базиликата „Свети Петър“ в Рим. При транспортирането й е повреден палецът на лявата ръка на Богородица.
Микеланджело завършва творбата си през 1499 г., когато е само на 24 години. Кой е авторът на това мраморно великолепие, което винаги ще събира възхищението на целия цивилизован свят и какво още ни е завещал?
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони идва на света на 6 март 1475 г. в Капрезе (днес Капрезе Микеланджело), селище край Арецо в Тоскана, което по това време е част от територията на Флорентинската република. В продължение на няколко поколения семейството му притежава малка банка във Флоренция, но баща му Лудовико ди Леонардо ди Буонароти Симони не успява да я управлява добре и е принуден да заема различни чиновнически постове. Става съдебен администратор на Капрезе и управител на съседното градче Киузи. Майката е Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена. Семейството претендира за произход от графиня Матилда Тосканска и макар че доказателства липсват, самият Микеланджело вярва в тази теория.
Няколко месеца след раждането на Микеланджело семейството се връща във Флоренция, където той израства. По-късно, когато майка му заболява тежко, и след нейната смърт през 1481 година Микеланджело прекарва продължителни периоди при дойката си и нейния съпруг каменоделец в градчето Сетиняно, където баща му притежава кариера за мрамор и малка ферма. Според Джорджо Вазари по-късно Микеланджело казвал: „Ако има нещо добро в мен, то е защото бях роден в деликатната атмосфера на областта на Арецо. 
Заедно с млякото от моята дойка получавах и уменията да работя с длетото и чука, с които правя моите фигури“
Още в ранна възраст Микеланджело започва да учи граматика при флорентинския хуманист Франческо да Урбино, но младежът започва да се интересува повече от изкуство, копира картини от градските църкви и се сближава с местни художници. На тринадесет години Микеланджело става чирак на художника Доменико Гирландайо. Година по-късно баща му успява да убеди Гирландайо да започне да му плаща, необичайно рано за практиката по това време. Когато през 1489 година фактическият владетел на Флоренция Лоренцо де Медичи иска от Гирландайо да му изпрати двамата си най-добри ученици, той избира Микеланджело и Франческо Граначи.
От 1490 до 1492 година Микеланджело учи в академията, основана от Медичи. Там изучава скулптура при Бертолдо ди Джовани, а възгледите му за света и изкуството са повлияни от видни философи и писатели на епохата като Марсилио Фичино, Пико дела Мирандола и Анджело Полициано. През този период той създава релефите „Мадоната на стълбите“ (1491-1492) и „Битката на кентаврите“ (1491-1492), чийто сюжет е предложен от Полициано и която е заплатена от Лоренцо де Медичи. По време на обучението при Ди Джовани Пиетро Ториджано, който също чиракува там, удря Микеланджело и носът му остава деформиран, както се вижда на всички негови портрети.
Обрат в живота на Микеланджело 
предизвиква смъртта на Лоренци де Медичи на 8 април 1492 година. Той трябва да напусне двора на Медичи и да се върне в дома на баща си.
На 20 януари 1494 година, след необичайни силни снеговалежи в Тоскана, наследникът на Лоренцо де Медичи Пиеро поръчва на Микеланджело снежна статуя, след което той отново става част от двора на Медичи.
През 1494 година семейство Медичи е прогонено от Флоренция в резултат на възхода на проповедника Савонарола. Микеланджело напуска града, премествайки се във Венеция, а след това в Болоня.
Към края на 1494 година политическата обстановка във Флоренция се успокоява, а след претърпените от френския крал Шарл VIII военни поражения заплахата от чужда окупация е отстранена. Микеланджело се връща в града, но новото правителство от привърженици на Савонарола не е склонно да му възлага поръчки и той отново трябва да разчита на семейство Медичи.
Микеланджело пристига в Рим на 25 юни 1496 година, едва 21-годишен. Той остава в града през следващите няколко години. Още на 4 юли започва работа по поръчана му от кардинал Рафаеле Риарио статуя в по-голям от естествен ръст на римския бог на виното - Бакх. Когато е завършена, тя не е приета от кардинала и впоследствие е поставена в градината на банкера Джакопо Гали.
През ноември 1497 година френският посланик при Светия престол поръчва на Микеланджело една от неговите най-известни творби - „Пиета“, като договорът е окончателно оформен през август следващата година. Мнението на съвременниците за тази статуя, „разкриване на пълния потенциал и сила на изкуството на скулптурата“, е обобщено от Вазари: 
„Същинско чудо е, че безформен каменен блок изобщо може да бъде превърнат в съвършенство, което природата рядко успява да създаде от плът и кръв“
В Рим Микеланджело живее в близост до църквата „Света Мария ди Лорето“, където, според легендата, се влюбва във Витория Колона, маркиза на Пескара и поетеса. Обитаваната от него къща е разрушена през 1874 година, а последните оцелели архитектурни елементи от нея са унищожени през 1930 година. Днес съвременна възстановка на къщата на Микеланджело е изградена на римския хълм Яникул.
Микеланджело се връща във Флоренция около 1501 година. Междувременно Савонарола е екзекутиран и властта в републиката е поел Пиеро Содерини. Една от градските гилдии му поръчва довършването на започната 40 години по рано от Агостино ди Дучо монументална статуя на Давид, символ на флорентинската свобода, която трябва да бъде поставена на площада срещу Палацо Векио. Така през 1504 година той завършва една от най-известните си творби - „Давид“. Този шедьовър, изваян от мраморен блок от кариерите в Карара, по който вече е работил друг скулптор, окончателно утвърждава репутацията на Микеланджело като скулптор с изключителни технически умения и сила на символичното въображение.
През 1504 година Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и на Леонардо да Винчи да изрисуват стените на Камарата на съвета в Палацо Векио, седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на „Битката при Кашина“, а Леонардо - по „Битката при Ангиари“. 
Покрай това цяла Флоренция се разделя на два лагера
За жалост нито една от творбите не е завършена, а картонът на „Битката при Кашина“ е унищожен в гражданската война през 1512 година.
През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект за грандиозен надгробен паметник за новоизбрания папа Юлий II, който трябва да бъде разположен в базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че остава една от големите мечти на Микеланджело.
Работата по паметника е прекъсвана многократно и от самия Юлий II, който му възлага различни други задачи. През 1547 година творбата е готова след четири десетилетия и пет преработени договора, във всеки от които композицията става все по-опростена и с по-малък брой фигури. Днес гробницата се намира в църквата в Рим и съдържа само една статуя на Микеланджело - „Мойсей“.
През 1508 година Юлий II възлага на Микеланджело
да изпише тавана на Сикстинската капела
голям параклис в Апостолическия дворец в Рим.
Геният приема поръчката, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте апостоли на фона на звездното небе му се струва твърде елементарен и той предлага собствен вариант, приет от папата, включващ повече от 300 библейски фигури и множество сцени.
Изрисуването на огромния таван с размери 40 х 14 метра отнема четири години - от 1508 до 1512 година. Въпреки големия размер и сложността на композицията, Микеланджело изпълнява поръчката със съвсем ограничен брой сътрудници. Той конструира специално скеле и рисува, легнал по гръб, а след като обичайната мазилка не дава желания резултат, използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му. Недоволството си от всички огромни трудности на начинанието той описва в своя дневник и в сонета „В рисуване на Сикстинската капела“.
През 1532 година Микеланджело се запознава с 23-годишния Томазо деи Кавалиери, на когото посвещава над триста сонета и мадригала. Писани половин век преди сонетите на Уилям Шекспир, днес те се смятат за 
най-голямата поетична поредица на съвременен език, посветена от един мъж на друг
В отговор Кавалиери пише: „Заклевам се да върна твоята любов. Никога не съм обичал мъж повече от теб, никога не съм желал приятелство, повече от твоето“. Двамата поддържат връзка до смъртта на значително по-възрастния Микеланджело.
През септември 1534 година Микеланджело се установява окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III потвърждава поръчката на Климент VII за голямата фреска на „Страшният съд“ за олтара на Сикстинската капела. Микеланджело започва работа по този проект през 1534 година, а творбата е официално открита на 31 октомври 1541 година.
Около 1536 година Микеланджело се запознава с поетесата Витория Колона, с която го свързва голяма близост през следващите години. Двамата си посвещават сонети и поддържат редовни връзки до нейната смърт през 1547 година. Според неговия ученик Асканио Кондиви Микеланджело казвал, че единственото нещо в живота си, за което съжалява, е, че не е целувал лицето на Колона по начина, по който е целувал ръката й.
В Рим Микеланджело се запознава и с Чекино ди Брачи, който умира едва петнадесетгодишен през 1542 година. След неговата смърт Микеланджело му посвещава 48 погребални епиграми, много от които имат открито хомоеротично съдържание.
Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската капела, завършени през 1550 г., когато той е 75-годишен. Те са Превращението на Павел и Разпъването на св. Петър.
Той 
продължава да пише поезия до последните си дни 
и извайва двете си изключителни и прочувствени късни Пиети. Над едната от тях - Пиета Ронданини, работи само 6 дни преди смъртта си.
Микеланджело умира в Рим на 88 години на 18 февруари 1564 година. Съобразно неговото желание тялото му е върнато във Флоренция, където е погребано в базиликата „Свети Кръст“.
В личния си живот Микеланджело е въздържан. Пред своя ученик Асканио Кондиви той заявява: „Колкото и богат може да съм бил, аз винаги съм живял като беден човек“. Според Кондиви той е безразличен към храната си, ядейки „повече по необходимост, отколкото за удоволствие“, и често спи с дрехите и ботушите си. Паоло Джиовио, съвременник и биограф на Микеланджело, пише: „Природата му беше толкова груба и необработена, че домашните му навици бяха невероятно мизерни и отблъскващи за всички ученици, които биха го последвали“. Това може би не го е притеснявало, защото по природа Микеланджело е самотна и меланхолична личност.
Запазените до наши дни сведения не дават възможност да установим със сигурност дали Микеланджело е имал сексуални връзки. Кондиви му приписва „монашеско целомъдрие“, но в неговата поезия и изкуство присъстват много еротични елементи, често с хомоеротичен характер. Някои от обектите на неговото увлечение и герои на стиховете му открито се възползват от Микеланджело - моделът Фебо ди Поджо иска пари за посветено му любовно стихотворение, а Гералдо Перини направо краде от него.
Откровено хомоеротичният характер на поезията на Микеланджело предизвиква неудобство у следващите поколения. Неговият племенник Микеланджело Млади публикува през 1623 година негови стихове с променен род на местоименията. Дори в наши дни някои изследователи продължават да смятат, че въпреки възстановяването на оригиналните местоимения, стиховете на Микеланджело представляват „лишени от емоции и елегантни преображения на Платоновия диалог, където еротичната поезия е разглеждана като израз на изтънчена чувствителност“.
По материали от интернет