Един десерт със странното име коблер е кулинарна амалгама от европейска традиция и американска изобретателност. Защо името е странно? Защото може да се преведе като обущар, което пък няма нищо общо с ароматните печени плодове, покрити със златисти хълмчета бисквитено тесто. Според кулинарните историци сладкишът е роден през втората половина на 19 век в американския Запад. При достатъчно голямо въображение може да се намери връзка между неравната, „калдъръмена“ повърхност на коблера и майстора на обувки. Впрочем самата дума калдъръм на английски - сobblestone, звучи много подобно. По-вероятно е обаче името да идва от cobeler - архаична дума в американския английски за вид дървена купа или ястие, приготвено в нея. Поне така го обяснява Бернхарският етимологичен речник („The Barnhart Dictionary of Etymology“), издаден през 1859 г. Там се пояснява, че коблерът е вид пай, изпечен в дълбок съд. Затова е напълно възможно сладкишът да е получил името си от външния си вид. От друга страна, Елизабет Дейвид в книгата си „English Bread and Yeast Cookery“ (1977 г.) пише, че традиционният английски царевичен хляб (cob) е малък, кафяв и кръгъл. И като добавим, че cob може да означава и буца, нещата май си идват на място. Защото например външната отлика между коблера и братовчед му кръмбъла е, че бисквитеното тестото за коблера се сипва върху плодовете с помощта на лъжица и прилича на заоблени буци, които след изпичане стават златистокафяви, докато кръмбълът се покрива с маслени трохи. Толкова по отношение на името, чието първоначално значение отдавна е потънало в аромата на един от най-вкусните плодови сладкиши.
Смята се, че той е рожба на английските заселници в Новия свят, които пристигат в Америка със своите кулинарни традиции и рецепти. А какво по-традиционно за Англия от пая и пудинга? Английският пай може да е сладък или солен и ако търсим пък неговия произход, ще трябва да стигнем назад във времето до Римската империя, където древните кулинари запечатвали месото в тесто, което после изпичали. Когато се настанили в Новия свят, англичаните се сблъскали с неочаквани трудности - не намирали необходимите продукти, за да приготвят своите бухнали пудинги и запечатани пайове, затова започнали да импровизират с това, което било на разположение и което можело да се пригоди към първобитното готварско оборудване в новата земя. И вместо да разточват тесто, което да пълнят с месо или плодове, минали към по-скромен вариант. В дълбок съд сипвали месото или плодовете, а тестото слагали само отгоре, при това небрежно, на малки буци, което се оказало и значително по-икономично. После похлупвали съда и докато пълнежът се задушавал, тестото изсъхвало отгоре. Новите рецепти изисквали само част от брашното, необходимо за омесването на хляб, а особено по време на война икономиите се насърчавали не само от правителството, а и от самия живот.
В началото това ястие било поднасяно като основно и чак в края на 19 век коблерът станал категорично десерт. Кога точно е получил името си, е исторически неизвестен факт. Засега първото писмено споменаване на сладкиша е в една рецепта от 1859 г., открита от авторката на кулинарни книги Нанси Багети. Има обаче едно любопитно предположение. В началото на 19 век повечето от английските заселници се придвижили на запад и се установили там. В земята на каубоите коблерът намерил своите горещи почитатели и дори станал част от историята на най-прочутите пастири. Те също били много добри кулинарни импровизатори, защото се налагало с месеци да не се връщат вкъщи, когато подкарвали стадата към големите пазари за животни. И често давали имена на своите ястия, някои от които били и доста необичайни. Затова не се изключва вероятността така да се е случило и с коблера, който бил сред любимите десерти, защото лесно се приготвял. Както споменахме вече, повърхността му приличала на калдъръм, а оттам до обущаря били само едни скъсани каубойски ботуши.
Коблерът може да се приготви с всякакви плодове, но традиционният в Щатите е с праскови. Смята се, че утвърждаването му като типичен американски сладкиш е станало през в 50-те години на миналия век, благодарение на успешна маркетингова стратегия за продажбата на повече праскови, произвеждани в Джорджия. Местният Съвет за прасковите дори обявил 13 април за Национален ден на прасковения коблер, който се празнува и до днес. Там е приготвен и най-големият сладкиш - с размери 3 на 2 м и 20 см дълбочина, за който са използвани 285 кг праскови, 90 кг масло, 122 мляко, 150 кг брашно и 150 кг захар и е печен 5 часа.

Коблер с праскови

Необходими продукти:
1 кг праскови
1/4 ч.ч. захар
1 с.л царевично нишесте
1/2 ч.ч. меко масло
1/3 ч.ч. захар
1 яйце
1 ванилия
1 ч.л. настъргана кора от лимон
3/4 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
Начин на приготвяне:
Прасковите се обелват и се нарязват на полумесеци. Объркват се с нишестето и 1/4 ч.ч захар и се оставят настрана, докато захарта се разтвори.
През това време се прави тестото. Маслото се разбива с 1/3 ч.ч. захар, прибавят се яйцето, ванилията и лимоновата кора и се бърка до гладка смес. След това се прибавят брашното, бакпулверът и щипка сол и се бърка, докато се поемат от маслената смес.
Прасковите се изсипват в подходяща тавичка и върху тях с лъжица се сипва тестото. Оставя се така, както е на лъжици, но може и да се заглади.
Коблерът се пече в предварително загрята до 175 градуса фурна около 45-50 минути, докато придобие златистокафеникав цвят. При печенето сокът от прасковите започва да излиза от тестото, затова е добре под тавичката да се сложи фолио.
Коблерът се сервира топъл с топка сладолед.