Станислав Антонов - нямаше никаква работа с изключение на два случая, когато защитата проспа центрирани топки и те минаха край вратата.
Христо Попадиин - дебютира като титуляр с много силни първи 20 минути. На моменти изглеждаше отпаднал физически, но издържа до края. Определено може да се счита, че записа обнадеждаващ мач.
Петър Патев - даде много в центъра на защитата, помагаше и на бековете. С Милчев не покриха хората си на два-три пъти при центрирания от фланговете, но за радост това не бе фатално.
Михаил Милчев - същото може да се каже и за него. С Патев се оплетоха по едно време и закъсняха да изчистят топката.
Христофор Хубчев - може би бе най-добрият и активен футболист на „Дунав“. Завъртя спрахотни фалцови топки. В един момент се озова на ударна позиция, но стреля като... защитник. Навъртя сериозен километраж.
Диян Димов - в дълги периоди дефанзивната, но и конструктивната част от играта легна на неговия гръб. Не може да се каже, че бе мачът на сезона му, тъй като хвърли много сили, които не му достигнаха да огрее навсякъде.
Бранимир Костадинов - направи две-три остри влизания по фланга, после се позагуби.
Красимир Станоев - личи си, че е школуван халф, но дали от леко притеснение, че започна като титуляр, даде малко в градивните действия на отбора. Ограничи се да раздава топката назад и по ширина. Веднъж закъсня с извеждаш пас към крилото при бърза и перспективна атака. Разликата между него и Самир Аясс е, че Самир държеше да пуска повече подавания по земя. Но в Станоев има бъдеще.
Мирослав Будинов - по едно време отборът го засипа с балони и почти непрекъснато го държеше във въздуха. Търсеха го дори при изпълнение на тъчове. Много хубаво, но той е човек, а не стомана. Това вечно комбиниране с него, дори с изритани от вратаря топки, идва в повече. Знаят го вече и във всички други отбори.
Димитър Георгиев - мощен, атлетичен и старателен играч, но не изглежда като човекът, който може да гради фино играта като конструктор от втора линия. Неговата сила като че ли е на типичния таран, който умее да разкъса с мощ, сила и хъс защитата на съперника. Перспективен футболист!
Бирсент Карагарен - можеше да стане герой на мача, ако ударът му от воле бе пратил топката в мрежата. Тича, бори се, стара се, но понякога решаваше, че сам може да реши всичко в атака и така глупаво пилееше сили.
Резервите:
Васко Шопов остана за първи път на пейката, но влизането му освежи средната линия. Той е изключително интересен футболист, но трябва да намери по-бързо най-добрата си форма. Иначе, когато му тръгне, топката „спи“ в краката му.
Юлиан Ненов - изненада най-сетне с дръзкото си включване. Изостри играта по фланга и ако продължава по същия начин, може да помисли отново за титулярния екип.
Андреас Васев - личи му, че не играе редовно. Разчиташе прекалено много на скоростта си, а той вече е футболист във възраст, когато трябва да бъде сред лидерите на отбора.