Мощна индустрия, препълнена държавна хазна, бляскави мегаполиси, лъвски скокове на икономиката, световно влияние и авторитет, завладяване на все повече и повече пазари, собствени диаспори в почти всяка точка на света. Това е малка част от многоликия образ на съвременен Китай - азиатският тигър, чието мнение вече тежи и е важно за целия свят, а мечтата му за световен хегемон вече изглежда осъществима. Архитектът на този триумф е един мъдрец, който точно преди 40 години отново получава възможност да работи за страната си така, както смята за добре. И го прави повече от успешно. Това е Дън Сяопин, възстановен на 22 юли 1977 на всички ръководни постове в Китайската комунистическа партия, от които година по-рано е отстранен от Бандата на четиримата.
Дън Сяопин е роден на 22 август 1904 година в Съчуан. Днес името му е в пантеона на най-забележителните китайски държавници. Определян е като основната движеща сила за установяването на „китайския път“ към социализма, при който 
Китайската комунистическа партия запазва политическия си монопол, но дава широки възможности за частна инициатива в бизнеса
Това дава основание на много учени да определят китайския политико-икономически модел като „конфуциански“, а не социалистически. Неговата най-добра илюстрация е фразата на Дън, че не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки.
Как Дън Сяопин губи властта?
Великата пролетарска културна революция е термин, с който се обозначава масова кампания в Китайската народна република, организирана от комунистическия партиен лидер Мао Дзъдун от 1966 до октомври 1976 г., насочена срещу партийни служители и интелектуалци, които Мао и неговите последователи обвиняват в предателство на революционните идеали и в симпатии и подпомагане на капитализма. Този период се характеризира с крайна политизация във всички области на живота в градовете, съпроводена с безпорядък в действията на студенти и работници от по-ниските слоеве на обществото, хаос в партийното ръководство, засилен терор на всички нива в страната и и политически катаклизъм, придружен от многобройни епизоди на насилие. През този период 
култът към личността на Мао достига огромни размери
Основните цели на Културната революция са утвърждаване на възгледите на Мао в ръководството на Китайската комунистическа партия, в качеството им на държавна идеология и в рамките на борбата с възгледите на политическата опозиция, както и очистване на държавата от прокрадналите се в партията и обществото т.нар. „стари елементи“ - либералисти, които според Мао застрашават да се превърнат в нова буржоазия и да възстановят капиталистическия строй.
Този процес обикаля страната, оказва въздействие и върху селските райони, разпространява се върху работническата класа и накрая сред войниците от армията, като води до образуването на народните комитети на работници, войници и партийни кадри, които функционират като органи с двойна власт в различните задачи на администрацията и правителството. Мао ги поставя под ръководството на партията.
През март 1973 г. Дън Сяопин е възстановен на длъжност зам.-министър-председател. През април 1974 г. от името на китайското правителство Дън Сяопин присъства на 6-то специално заседание на ООН и разяснява теорията на Мао Дзъдун за трите свята.
Тъй като премиерът Чжоу Енлай е болен, с подкрепата на Мао Дзъдун Дън Сяопин 
започва да ръководи ежедневната работа на партията, държавата и армията 
и получава искрената подкрепа на целия китайски народ.
През октомври 1976 г. Културната революция приключва и през юли 1977 г. на третия пленум на 10-тия конгрес на ККП са възстановени всички ръководни постове на Дън Сяопин в Партията, правителството и армията. Той успява да прокара основната линия на икономическото изграждане на КНР да е сред целите на партията.
Третият пленум на 11-конгрес на ККП разкрива нов период за китайските реформи и отваряне на вратите към света и модернизацията на страната. На настоящия пленум Дън Сяопин изиграва решаваща роля за историческия прелом на политиката на ККП. След пленума се оформя второто поколение политици на ККП, начело с Дън Сяопин.
Дън Сяопин създава и развива теорията за изграждане на социализма с китайска специфика. Тази теория научно изяснява същността на социализма, за първи път систематизирано отговаря на въпроса как да се изгради, укрепва и развива социализмът в страна като Китай с изостанала икономика и култура. Според Дън Сяопин Китай още се намира в първоначалния период на социализма. Всичките програми и планове за развитие трябва да се изработят съобразно този факт. На 13-конгрес на ККП на базата на теорията на Дън Сяопин се изработва основната линия на ККП, т.е. поставя се икономическото изграждане като център на работата;
определят се четирите основни принципа и политиката за реформи и отваряне вратите към света
Посочва се, че коренната задача на социализма е развитието на производителните сили. А науката и техниката са първата производителна сила; образованието е най-важното дело на един народ.
Дън Сяопин смята, че мирът и развитието са два главни проблема на сегашния свят. За разрешаване на въпроса с Хонконг, Макао и Тайван, за осъществяването на мирното обединение на държавата, той инициативно предложи концепцията „един Китай с два строя“, която е актуална и днес. Благодарение на концепцията му стана възможно връщането на Хонконг и Макао на Китай, съответно през 1997 г. и 1999 г.
Под ръководството на Дън Сяопин Китай въвежда независима самостоятелна външна политика и поставя петте принципа за мирното съвместно съществуване за основа на нов ред в международната политика и икономика. Китай установява дипломатически отношения със САЩ, сключва договор за мир и приятелство с Япония, и възстановява връзките си с бившия Съветски съюз и КПСС. Подновяват се отношенията със съседите и с развиващите се страни. Дън полага неуморни усилия за създаване на благоприятна международна среда за китайската модернизация.
През ноември 1989 г. на петия пленум на 13-тия конгрес на ККП Дън Сяопин 
подава оставка и не поема никаква служебни постове
След пенсионирането си той продължава да се грижи за делото на партията си и на държавата. През 1992 г. Дън Сяопин прави инспекция в южнокитайските градове Учан, Шънджън, Джухай и Шанхай и произнася историческа реч, в която направи преглед на основния опит след въвеждането на политиката на реформи и отварянето на вратите към света в Китай. Той теоретично отговаря на няколко важни проблеми, възникнали в процеса на реформите, отварянето на вратите на страната към света и китайската модернизация. След речта на Дън Сяопин в Южен Китай и провеждането на 14-тия конгрес на ККП, китайските реформи, отваряне на вратите към света и модернизацията на страната встъпват в нов период.
Първата му жена Джан Си-юен умира при раждане заедно с бебето. Втората - Дзин Уей-ин, го предава, когато той попада под политическа атака през 1933 г., а от третата - Джуо Лин, има пет деца.
„Дън Сяопин беше един от най-великите хора на ХХ век
Защото много рядко се ражда такъв политически деец, който подобно на него да осъществи всичките си цели и предсказания“, казва Хенри Кисинджър. В думите му няма и помен от дипломатическа куртоазия - съвременен Китай е следствие от целите на Дън, реализация на неговите идеи. В света много се говори за китайското икономическо чудо. Ето само няколко факта, наблюдавани за 30-годишен период. Догодина може да се направи същото обобщение за 40-годишен период и той ще бъде още по-впечатляващ, но да се върнем на цифрите. От 1978 г. БВП на Китай се е увеличил 16,5 пъти и през 2008 г. е в размер на 30 трлн. юана, а на човек от населението - 13 пъти, от 260 долара през 1978 г. до 3315 долара през 2008 г. Повече от 120 пъти се е увеличил външнотърговският оборот на Китай - от 20,6 млрд. долара през 1978 г. на 2,56 трлн. долара през 2008 година.
Според някои икономисти китайският опит е полезен за много страни 
като модел за развитие в няколко направления:
- той е един от най-успешните модели на ускорено догонващо развитие чрез политическо насочване на процесите на пазарно развитие;
- показва последователност и обвързаност на икономическите, социалните и политическите реформи;
- провежда национална регионална политика, която намалява диспропорциите;
- ограничава последиците от икономическата криза и допринася за нейното преодоляване.
Според други бурното развитие на Поднебесната империя само задълбочава пропастта между имащи и нямащи
между бедни и богати, между благоденстващи и страдащи. И всичко това на фона на една комунистическа идеология, според чиито постулати човек за човека е брат, което е предпоставка за наизбежен взрив.
Кой е крив и кой прав, ще покаже бъдещето.
По материали от интернет