Д-р Живко Димитров е завършил Медицинския университет във Варна през 1993 година. След това започва работа в Окръжна болница-Русе, като същевременно специализира хирургия. После работи в частната болница „Медикус“ и в „Пирогов“, а от 2013 година е началник на отделение „Изгаряния, пластична и възстановителна хирургия“ в Университетска болница „Медика“.

- Д-р Димитров, в момента сме в сезона на приготвянето на зимнина. Всички знаем, че по време на варене на бурканите се случват инциденти с изгаряния от огън или вряла вода. Каква е статистиката за отделение „Пластика и изгаряния“ в УМБАЛ „Медика“ до момента?
- Малко ми е трудно да кажа точната бройка на пострадалите по този начин русенци от началото на годината, но със сигурност мога да посоча, че има тенденция за покачване на изгарянията. Средно в отделението пациентите с изгорени крайници са по 20% месечно. Някои от тези случаи са леки, други са по-тежки, а най-тежко пострадалите пациенти сме изпратили в други университетски центрове по изгаряния. Един русенец с над 60% изгаряния по тялото транспортирахме до Варна, тъй като за него имаше опасност да изпадне в шок. След като го реанимирахме 72 часа, за да спасим живота му, го препратихме на колегите в черноморския град. 
- Какви поражения трябва да има, за да определите едно изгаряне като тежко?
- Когато кожата е изгоряла и епидермисът е изчезнал. Тогава се образува голяма площ, през която започва изпарение на много телесни течности. Те не могат да се наваксат само с пиене на вода и се налага да се правят големи количества интровенозни вливания. За щастие, тези големи изгаряния не са толкова много, защото тежката промишленост в Русе намаля и оттам намаляха и тежките изгаряния. 
- А често ли идват пациенти с леки и средни изгаряния?
- Те са с постоянен интензитет, защото се получават по битов път и, както казахме в началото на разговора ни, най-често са резултат от заливане с вряла вода. Сега в сезона на компотите при невнимание казанът с вода може да се излее върху някого. Наскоро приехме пациент, който се е залял с вряла лютеница, и сега тя ще му излезе много скъпа, защото раните са по лицето, ръцете и краката. Други битови изгаряния са от подценяване на работата с открит огън. Пак по невнимание върху крайниците на хората могат да попаднат пламъци, нажежени твърди предмети или горящ газ. Не са малко и случаите, когато майка пие кафе с бебето в ръце и, без да иска, го полива с горещата течност или пък започва да го къпе в легена, без предварително да провери колко е гореща водата, и попарва дупето или крачетата му. За отбелязване е, че колкото по-дълго време физичният агент стои върху кожата, толкова по-дълбоки са раните.
- В момента имате ли пациенти с изгаряния?
- Да, четирима русенци са приети в отделението с изгаряния от варене на компоти. Особено тежко е положението на младо момиче, по чието лице има тежки поражения и вероятно последиците за него ще са по-трайни. Ние правим всичко възможно да ограничим тези поражения, за да не се инфектират раните и да няма трайни белези, но изгарянията са дълбоки и това ще бъде труден процес. Тук е важно да кажа, че при изгаряния с гореща вода вкъщи хората веднага трябва да съблекат полятата дреха, защото тя се напоява с горещата течност, залепва по тялото и дълбочината на изгарянията става по-голяма. След като се съблече дрехата, изгореното място трябва да се измие с хладка течаща вода и сапун. После се прави стерилна превръзка, но в никакъв случай раните не трябва да се мажат със свинска мас, олио, зехтин или домашно забъркани лекарства, защото те не са стерилни и раната може да се възпали. Затова след измиване и стерилна превръзка трябва да се търси веднага лекарска помощ и при нужда да се бие инжекция против тетанус. 
Подобни тежки рани могат да се образуват при изгаряне на шията, в областта на ставите, рамото, от което хората могат да осакатеят. Тук на помощ идва пластиката.
- С присаждане на кожа ли?
- Да, най-често се взема здрава кожа от други части на тялото, трансплантира се на изгорените участъци и след седмица тя се адаптира към новото място, създава си собствено кръвоснабдяване и човек може да живее пълноценно.
- Колко са степените на изгаряния?
- Четири, като те зависят от дълбочината на изгарянето. Първата степен е, когато най-повърхностният слой на епитела е само зачервен. Това се получава от прекалено стоене на слънце. При следващата степен пораженията вече са под епитела на кожата. Тази степен се дели на втора А и втора В. Когато горният слой на дермата е изгорял, епидермисът се отлепя, в раната се събира лимфна течност и тогава се получават мехури. Обикновено тези рани минават само с превръзки за около седмица. Ако обаче цялата дебелина на дермата е унищожена от температурата, налице е втора В степен. Характерно за нея е, че кожата не зараства самостоятелно и години наред е непълноценна, защото мастните и потните жлези са унищожени и няма откъде организмът да вземе здрава тъкан, за да затвори раната. Тук на помощ идва операцията, която възстановява пълноценно изгореното място за 10 дни. И последна степен на изгаряне имаме, когато цялата дебелина на кожата е унищожена от температурата и всички артерии и вени под нея са засегнати. Тук вече операцията е задължителна, за да не се инфектират раните и да се стигне до ампутация на крака и ръце.
- Казахте, че битовите изгаряния са най-чести, а какви други ви се е налагало да лекувате?
- Много опасни са изгарянията с киселини и основи, защото са многообхватни. В първия момент при заливане с натриева, калиева основа или амоняк не се вижда нищо, освен малки петънца. Тези основи обаче постепенно изгарят кожата и след 4-5 дни се появяват раните, които вече са стигнали доста надълбоко. Най-важното при заливане с основи е засегнатите места да се измият с вода, да се вземе аналгин или парацетамол за обезболяване и да се потърси лекарска помощ. Когато изгарянията са с киселини, засегнатите места трябва да се измият обилно с вода и сапун, да се превържат и да се потърси помощ от специалист. Когато обаче основите и киселините се приемат през устата, пораженията са много големи и се стига до летален край. Затова не трябва да се пият течности от съмнителни бутилки без надписи.
Другите изгаряния са от огън. Обикновено пламъците грабват дрехите и ако хората не се завият с одеяло за потушаване на пламъка чрез неутрализиране на достъпа до кислород или не успеят да се освободят от запалените блузи или други облекла, се стига до лоши последици. Хората трябва да знаят, че при пламъковите изгаряния се вдишват горещи газове, които изгарят носа, устата, трахеята или белите дробове и лечението става почти невъзможно, защото пациентът е на кантар дали да живее или не. Такива пациенти лекуваме и в УМБАЛ „Медика“, като досега нямаме починали. 
Накрая, но не на последно място, са ударите от електрически ток. Той минава по цялото тяло през вени и артерии, защото те съдържат течности и електролити и са много добър проводник. През кожата токът пробива по-трудно, но ако тя е влажна, той влиза в тялото и излиза през някой от долните крайници, като нанася тежки поражения на организма и засегнатите ръце или крака почерняват. Особено тежки са случаите от удари от волтова дъга на жп линиите. Това важи за рибари, които държат карбоновите пръчки с въдиците вдигнати, докато минават през коловозите, за да стигнат до брега на Дунав. Тогава въдиците правят късо съединение с проводниците над релсите и ръцете на рибарите изгарят. Моят съвет към тях е да носят такъмите си сгънати в раници и чак когато отидат на брега на реката, да ги разпънат.