Д-р Веселина АНТОНОВА,
Държавен архив-Русе
В историческите изследвания се е наложило мнението, че през есента на 1869 г., след като приключва на 26 август 1869 г. втората си обиколка из страната, Левски преминава Дунава при Русе, за да се срещне със стария си познайник от Първа българска легия Стоил Попов, преводач в редакцията на в.“Дунав“.
Единствената информация към момента за краткото пътуване на двамата апостоли до вилаетския център се съдържа в лаконичния разказ на Христо Иванов-Големия. В спомените си той разказва, че придружава Левски до Русе с единственото намерение „дано намерим Стоила и да приказваме“. Но тъй като случая не им помогнал да го открият, Левски настоява Хр.Иванов да се установи в Русе „...за да правя пропаганда и да работя по-близо с Букурещ... беше приказката с Левски“. 
Съхраняваните в Държавен архив-Русе регистри на издадени от Русенската възрожденска община разрешителни за пътувания на българи съдържат неизвестни сведения за предполагаеми две кратки пребивавания на Левски в Русе. Двете регистрационни книги са за периода 1868-1874 г., прошнуровани и подписани от председателя на общината протосингел Нил Изворов и съдържат хиляди имена.
Ще обърнем внимание на датата 10 септември 1869 г., когато са регистрирани 13 лица, получили документ за пътуване. Сред тях разчитаме познати имена, на които в този ден са издадени тескерета за пътуване до Гюргево: под № 3330 е регистриран Георги А. Живков от Търново, поръчител му е Атанас Гървалов, № 3332 - Яким Попов от квартал Варош, № 3336 - Ради Иванов от махала Чукур чифлик, под № 3339 е отбелязано името - Васил Иванов от Елена, поръчител е Никола А. Живков. И месец по-късно, на 19 октомври, отново е вписан Васил Иванов от с. Пърчовци, днес присъединено към Елена. 
Веднага възниква въпросът
кой е Васил Иванов от Елена?
Дали това действително е Левски, който се е осмелил да се регистрира със собственото си име, или е случайно съвпадение на имена? Дали Левски два пъти е посещавал Русе? С каква цел поема риска да премине Дунава при Русе, с кого се среща и прочее? 
Косвено основание да приемем, че регистрираното на 10 септември 1869 г. лице действително е Левски, откриваме в спомените на Сава Кършовски от Елена. През 1880 г. Кършовски издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола, със заглавие „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“. Тиражът бързо е изчерпан и към момента не е открит нито един екземпляр. През 1902 г. следва второ издание, но със заглавие „Апостолите на свободата в Елена“. В малката книжка се съдържа важна информация от първо лице по интересуващия ни въпроса - кой е Васил Иванов, получил на 10 септември 1869 г. в Русе тескере за пътуване до Гюргево? 
Кратките си мемоарни бележки Кършовски посвещава на гостуването в дома му в Елена на Левски и Кънчев през есента на 1871 г., по време на обиколката им с цел основаване на революционни комитети.
Изненадващо за домакина Апостола поискал да се срещне със зет му Васил Иванов Узунов, който по едно странно съвпадение на собственото и бащиното си име Васил Иванов и голямата му прилика с Левски пострадал вместо търсения под дърво и камък враг №1 на Османската империя през 1870 г.: „...Где и как хванаха зетя ти? – [попита Левски]. Миналата година той като книгопродавец отишъл във Враца - [отговаря домакинът]. Тамкашните турски власти го заподозрели, поискали му пътното тескере и като прочели името му, тогава той се подписваше само Васил Иванов, без фамилното Узунов, предположили, че си ти, арестували го, оковали го, въпреки неговите молби и протести, и го откарали във Видин. 
След няколко време откарали го в Русчук
Там го подложили на ново разследване и предали на съд“. 
Семейството научава за случилото се от еленския мидюрин, който събира подробни сведения за В.И.Узунов, роден в голямото и богато село, отстоящо на 13 км от Елена - Беброво. Сава Кършовски полага много усилия да поправи грешката, успява да убеди чорбаджиите да подпишат мазма (протокол), че зет му не е замесен в бунтовническите работи. За да го освободят от русенския затвор за него гарантират Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Левски изразява пред сестрата на домакина Андоничка Василева Узунова съжалението си, че „...случаят не ми благоприятствува да се срещна, запозная и видя със съпруга ви, който толкова пострада заради мен“.
Срещата с Андроничка завършва с внимателно взиране в семейните фотографии в търсене на прилика между Апостола и книжаря. 
Известно е, че братя Кършовски са стари познайници на Левски - Иван и Кънчо участват в четата на Панайот Хитов, Иван е писар на четата, а Левски е знаменосец. По-малкият брат Сава разказа за случайна среща в Румъния в началото на септември 1869 г., когато пътували фамилно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли „на Калугърене на Хотела“, където Левски „пристигнал с червен ат“. 
Възможно е с тях да е пътувал и Васил Иванов Узунов и тогава Левски 
да е преценил, че би могъл да използва неговата самоличност
След срещата с братя Кършовски Левски продължава пътя си и през Гюргево пристига в Русе. Това пътуване най-вероятно е свързано с идеята на Левски да свиква в края на септември събрание в Галац, като използва учредяването на 25 септември Българското книжовно дружество, за да се срещне с привърженици от вътрешността на страната. 
На 6 септември Левски пише на Хр. Иванов-Големия да изпрати комитетски куриери в Лясковец при Марин Станчев, Тодор Пеев в Етрополе, за да дойдат и те в Галац, както и на съмишленици от Трявна, Сливен и Търново. Няма категорични сведения, че планираното събрание се е състояло, но фактът, че Левски изпраща писмо до съратника си доказва, че по това време не са заедно, т.е. при пътуването до Русе в началото на септември Левски не е с Хр. Иванов.
Едва ли е случайно съвпадение, че на една и съща дата за Гюргево пътува Георги Живков, а Никола е поръчител на Васил Иванов. Известно е, че по това време двамата братя са в Русе - Георги е учител в класното училище, а Никола е управител на книжарницата на Христо Г. Данов, фигурират и в списъците на членовете на читалище „Зора“. 
Очевидно се е състояла среща на тримата, но имало ли е други присъстващи и кои са те? И какво е било толкова важно, за да рискува Левски пътуването до Русе? При това съвсем скоро, на 19 юни, в Сопот става неприятен инцидент и бунтовнически документи попадат в ръцете на властите. Карловският мюдюрин изтезава майка му, за да узнае къде е синът й и властите започват вече конкретно да издирват лицето – Васил Иванов от Карлово. Арестуването на Васил Иванов Узунов е резултат на засилената бдителност на полицията.
Предполагаемия повод за идването в Русе 
откриваме отново в регистрите - на 18 септември 1869 г. е вписан „Рачковски, поляк“, който пътува за „Влахия“. Важно е отново да подчертаем, че в цитираните регистри са вписвани само българи. Кой е Рачковски и защо русенската община издава неправомерно разрешително за пътуване на поляк? 
В биографията, която Вела Благоева подготвя за своя брат Георги Живков, тя разказва за близките му отношения с Петко Славейков не само на попрището на народното просвещение, но и в политиката. Сестрата свидетелства, че „те водеха приятелска преписка или с особни пратеници се спогаждаха. Един такъв пратеник от Цариград стана причина Живков да напусне отечеството си. Дядо Славейков сам подведен от едно лице, изпраща го до Живков в Русе с особна мисия до българските емигранти във Влашко. Живков завел цариградския пратеник в Гюргево дето го препоръчал на приятелите си. Срещата станала в българското кафене на Ив.Кършовски“.
Оказва се, че пратеникът на Славейков е турски шпионин и, предупреден от секретаря на френското консулство в Русе Мушински, през 1870 г. Г. Живков напуска Русе. Най-вероятно „цариградският пратеник“ е Рачковски.
Да припомним на уважаемите читатели, че в началото на 1867 г. в Цариград 
полският емигрант Т.Окша Ожеховски, с подкрепа на министрите Али паша и Фуад паша, създава шпионска мрежа
Организацията има агенти в редица европейски столици, а някои имат и конкретни задачи да следят революционните прояви на българската емиграция. За целта Али паша назначава адвокат Манол Иванов за шеф на разузнаването и да създаде българска шпионска мрежа. И Манол Иванов, заедно с Теофан Райнов и д-р Миркович, бързо се съгласяват да влязат в играта, а крупната сума, дадена им от правителството за подкупване на български революционери, предоставят на емигрантите да купят печатница и да издават вестници с революционна насоченост. Същевременно в Цариград изпращат доклади с неверни факти за българската революционна емиграция в Румъния. Руският консул в Пловдив Найден Геров свидетелства, че някои от докладите, изпращани от Теофан Райнов, са писани от... Васил Левски. 
С парите на Али паша е финансирана и втората обиколка на Апостола
Така се родила първата в България организация за шпионаж и контрашпионаж. 
През есента на 1869 г. в Букурещ Ив. Касабов, Д. Ценович, Т. Райнов, Ив. Кършовски и Г. Живков от средите на емигрантската група „Млада България“, с участието и на Л. Каравелов и В. Левски, поставят основите на нов организационен център на българското национално-революционно движение - Български революционен комитет (БРК), наречен от октомври 1870 г.  „Този Васил Левски в мое време беше най-верния наш агент, който разпространяваше пропагандата за тайните съзаклети български комитети из България, лично с живо слово и дело“ - пише в спомените си Ив. Касабов.
Подписът на Левски е сред тези на 24-те лица, упълномощили Димитър Ценович и Любен Каравелов да вземат участие в Учредителното събрание в Браила за създаване на Българско книжовно дружество през септември 1869 година. От това време са интензивните контакти на Левски с Любен Каравелов, който на 7 ноември 1869 година издава брой първи на своя политически вестник „Свобода“. Около неговата редакция се групират съмишленици, които ще поставят началото на новата организация Български революционен централен комитет (БРЦК).
Срещата в Русе в началото на септември ще да е била 
особенно важна с оглед на предстоящите събития
Освен с братя Живкови и Левски най-вероятно разговори е имало и с поляка Рачковски, чието присъствие не е изненадващо - известно е, че мнозина полски емигранти поддържат тесни връзки с българските революционни кръгове. 
Доклад на агент от Русе от 11 януари 1870 г. публикува за първи път проф. Ал. Бурмов. Името му е неизвестно, но от цитирания текст е видно, че е имал лични връзки с Георги Живков и присъства на събрания на централния комитет в Букурещ, състояли се на 30 декември 1869 г. и на 2 януари 1870 г. В тези събрания участва Линдерберг, като представител на централен европейски революционен комитет, председателстван от Мацини. Тук е и Панайот Хитов и се взема решения дякон Левски да замине за вътрешността на страната. Изложените факти ни дават основание да посочим с доста висока степен на вероятност, че това е полякът Рачковски. Не се откриват към момента повече сведения за полския агент.
 Предполагам, че спомените на Хр. Иванов-Големия се отнасят за второто пътуване до Русе, през октомври. По настояване на Левски той остава в Русе през зимните месеци, без да изпълни поставената му задача - „да отвориме път през Русе за в България, за прехвърляне на писма и други неща“.  
Както е известно, революционният канал Букурещ-Гюргево-Русе  започва да функционира през втората половина на 1871 г.
Б.р. Материалът на д-р Антонова се публикува за първи път. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на редакцията.