Повишеният интерес към земеделието и значителните фондове за инвестиционна подкрепа в периода 2007-2015 г. се изразяват в създаването на основен капитал, възлизащ на над 3,2 млрд. лв. Членството в ЕС дава силен тласък на търговията - 65% от аграрния износ е за ЕС, 75% от вноса е от ЕС. Въпреки намалението в добавената стойност на страната, земеделието генерира около себе си допълнителни услуги и поръчки за около 4,5 млрд. лв., допринася за положителна нетна търговия от агрохрани годишно с около 2,5 млрд. лв., има безспорна роля в развитието на селските райони и заетостта и по този начин косвено участва в създаването на между 12-15% от БВП на страната. Тези изводи се налагат от анализа на Института по аграрна икономика и Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА, който прави пълен разрез на ефектите от прилагането на ОСП за периода от 2007 до 2016 г.
За 10 години членство в Европейския съюз българското земеделие губи позиции в общата добавена стойност на икономиката, но пък дава силен тласък на търговията. В същото време прилагането на общата селскостопанска политика благоприятства за модернизацията на техническия парк, за окрупняване на стопанствата и за активизиране на пазара на земята. 
До началото на 2000 г. българското земеделие е формирало над 10% от брутната добавена стойност и от брутния вътрешен продукт на страната. Делът на аграрния отрасъл след 2007 г. спада в рамките на около 5%. Този спад обаче се дължи не на абсолютното намаление на производството и на добавената стойност на отрасъла, а на по-бързото и възходящо общо развитие - най-вече в сферата на услугите, които формират около 65% от брутната добавена стойност на страната.