Размерът на сивата икономика в България е такъв, че доклад на международно сдружение на счетоводители ѝ отрежда осмо място в света.

Според техните изчисления близо 30% от БВП на страната са в сивия сектор. Така е било през 2011г., нивото се запазва и през следващите години и този размер ще остане до 2025г. Приблизително същият размер отчете и изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България - 28.12% през 2016г. и 31.08% през 2015г. Но индексът на българската асоциация не съдържаше прогноза.

В парично изражение от ACCA (Association of Chartered Certified Accountants) изчисляват, че през 2016г. българската сива икономика се е равнявала на почти 28 милиарда лева.

Основните причини за толкова значителен дял сива икономика в България според авторите са на първо място качеството на администрацията, слабият контрол над корупцията и безработицата.

В световната класация за 2016г. водещ по размер сива икономика е Азербайджан - 67% от БВП. Следват го Нигерия (48%), Украйна (46%), Русия (39%), Шри Ланка (38%), Бразилия (35%), Пакистан (32%), а след България са Естония (28%) и Кения (27%).

Асоциацията на дипломираните сертифицирани счетоводители определя сивата икономика като икономическа дейност и полученият от нея доход, намиращи се извън системата на държавно регулиране, облагане с данъци или надзор. Най-ниски показатели за 2016г. имат САЩ (7.8%), Япония (10%) и Китай (10.2%).

Средният световен показател според АССА за миналата година е 22.66% и в следващите години би трябвало той да намалее - 22.5% през 2017г., 22.1% през 2020 г. и 21.4% през 2025г.

Как е направено изследването

Изследването се основава на анкета сред водещи предприемачи и на изводите на две групи експерти.

Единият екип се е занимавал с прогнозно проектиране, използвайки метода на т.нар. horizon scanning по отношение на проблеми и фактори, които се очаква да възникнат в бъдеще. Анализирани са научна литература и теоретични изследвания, разговаряно е с експерти за тенденциите в развиването на сивата икономика и са изработвани прогнозни сценарии.

Вторият екип е приложил количествен метод и използвайки математически анализ е моделирал отношенията в една икономика и държава, влияещи на сивия сектор. На тази основа членовете му са построили количествени прогнози и са изработили иконометричен модел

За изчисляване на размера на сивата икономика са използвани и променливи като потребителските разходи, съотношението на инвестициите спрямо БВП, реалният БВП на глава от населението, заетост, размер на данъците спрямо БВП, темп на растеж на БВП и броят на използващите интернет.

Основните фактори

Работата по доклада разкрила две групи фактори - актуални и формиращи се - определящи развитието на сивата икономика. В първата попадат тези, които ще останат доминиращи до 2025г. - икономически и бизнес, обществено-демографски и държавни фактори. Във втората са добавени и научно-технологични фактори.

Анкетираните от АССА експерти определят по важност и пет икономически фактора:

- високо данъчно бреме (92%)

- рецесия в местната икономика (91%)

- сложна данъчна система (91%)

- забавяне на световната икономика (88%)

- лесно ли е да се работи в неформалния сектор (87%)

От бизнес факторите главните са:

- увеличаване натиска над бизнеса

- остра пазарна конкуренция

- увеличаване на независимите работници

От обществено-демографските фактори главните са:

- ръст на безработицата

- повишаване нивото на бедност

- ограничен достъп до образование

От обществените фактори главните са:

- повишаване нивото на корупция

- отсъствие на съзнанието за вина

- ниско равнище на разкриване на случаи на феромална икономическа дейност.

Респондентите се разминават в това доколко основната отговорност за сивата икономика се пада на правителството, но доминира мнението, властите са виновни на първо място за съществуването, увеличаването или намаляването ѝ. При възможност за няколко отговоро на анкета за борбата със сивата икономика 76% от експертите казват, че отговорността е на правителството, 60% - че би трябвало населението да се въздържа от работа в сектора и да докладва за нарушенията, а 45% искат местните общности да играят водещата роля.

В доклада се посочва, че правителствените и държавните структури би трябвало да водят борбата с корупцията, да намерят начини да легализират сивия сектор и да ги интегрират в легалната икономика, да направят управлението на държавата по-прозрачно, да засилят контрола над укриването на доходи и неплащането на данъци особено от големите корпорации, да прилагат технологии за мониторинг на това как населението в страната потребява.

Сред предлаганите мерки са още увеличаване на транзакциите през електронни платформи, надзор над корпорациите, намаляване на безработицата, инвестиции в създаване на възможности за маргинализираните групи от населението, по-добра работа на спецслужбите.

Още изводи на АССА

- две трети (66%) от анкетираните смятат, че до 2025г. сивата икономика по света ще продължи да се увеличава.

- почти една трета (31%) са убедени, че увеличението ще е значително

- само 7% казват, че полагат усилия да се подобри разкриването и овладяването на дейност на своите клиенти в сивата икономика

- намаляването на корупцията е безспорно най-популярният метод за борба със сивата икономика.

ACCA, основана през 1904г., подкрепя около 188 хиляди членове и 480 хиляди студенти в 178 държави в успешното изграждане на кариера в счетоводството и бизнеса. Сдружението работи чрез мрежа от 100 офиса и центрове и с над 7100 работодатели.