Всеки трети русенец изпитва материални лишения, а 91 800 русенци живеят в риск от бедност или социално изключване. Линията на бедност за областта е изчислена на 301 лева месечно и под нея са 40,7% от населението. Това показва изследване на Националния статистически институт.
От данните излиза, че населението на Русенска област, живеещо в материални лишения, намалява - от 38.6% при предходното изследване до 33,3% сега. От основни продукти и услуги се лишават 29.5% от мъжете и 37% от жените, докато предишната година тези показатели бяха съответно 35.7% и 41.4%. По-малко са и хората в риск от бедност или социално изключване съгласно приетите в стратегията „Европа 2020“ критерии. Според изследването в тази група попадат общо 91 800 човека - 37 500 мъже и 54 300 жени. Година по-рано в риск са били 101 700 жители на областта.
Тези положителни тенденции обаче са резултат най-вече от факта, че самата линия на бедност е свалена доста по-ниско - от 345 на само 301 лева на месец или 3614 лева годишно. Според приетата в Европейския съюз методология, тя се изчислява като 60% от средния нетен доход на едно лице от домакинството, така че е относителен, а не абсолютен показател. Линията на бедност в областта намалява с 12.7%, което е резултат от по-ниския размер на средните доходи. И това не е само русенски феномен - линията на бедност пада спрямо 2015 г. в 21 области, като най-голямо е намалението в Благоевград (с 19,2%), Враца (с 16,9%), Видин (с 16,3%), Пловдив (с 14,2%), Варна (с 13,1%), Русе (с 12,7%) и Ловеч (с 10,5%). И докато през 2015 г. 14.2% от живeeщите в областта или една седма от населението се определят като бедни по европейската методика, сега делът им е 20,7%.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните от 2016 г. показват, че ако в доходите на русенските домакинства се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.7% до 23,7% или с 3 процентни пункта. Ако се изключат и пенсиите, бедните нарастват до 37.2%.
Въпреки че средната работна заплата в Русенско е доста под средната за страната, линията на бедност е почти колкото средната за България (3698 лева годишно). Това е така, защото в структурата на доходите заплатите заемат само около 50%, а останалите компоненти (пенсии, социални обезщетения и др.) не са чак толкова по-ниски от тези в София. Всъщност ако се извади столицата от сметките, всички данни за средни заплати и доходи в страната ще се променят драстично, но за съжаление такава съпоставка - столица срещу провинция, националната статистика не прави. 
Ако се гледа само линията на бедност, Русе пада от четвърто на десето място в страната, след София (столица) с 5671 лева годишно, Габрово - 3936, Бургас със 3861, Перник с 3819, Варна с 3683 лева и др. На другия полюс са Видин с 2332 лева и Пазарджик - 2448. 
За пренебрежимо малкото изоставане на Русе в тази класация основен принос има сравнително ниското неравенство в разпределението на доходите в областта. Отношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 4.8 и е петото най-ниско в страната след Кюстендил (4.2), Търговище, Ямбол (4.4) и Силистра(4.7). За сравнение, в Пазарджик най-богатите 20% получават 17.1 пъти повече от най-бедните, а средното отношение за страната е 7.9. Това неравенство обаче се увеличава - през предходната година съотношението в Русе е било 4.5 пъти, а през 2014 г. - 4.2 пъти.
Коефициентът на Джини, който е най-използваният в света за определяне на разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество, показва същата тенденция за увеличаване на неравенството. За Русе той е 30.1 и е много под средния за страната (38.3). И този показател обаче расте - за 2015 г. той бе 28,2. И в нерадостната класация по социално неравенство през миналата година успяваме да изпреварим още три области - Ямбол, Търговище и Силистра. С по-ниско неравенство остават Кюстендил и Разград.