Капка ИВАНОВА
Сред политическите дейци на Русе между двете световни войни стои и личността на Кънчо Кънчев - общински съветник, окръжен управител на Русе, народен представител. Политик, който се изкачва бавно и последователно по стъпалата на властта и приема новите предизвикателства на времето.
Кънчо Николов Кънчев е роден в гр. Елена. Данните за годината на раждането му са противоречиви. В документа за вписването му в списъка на Русенската адвокатска колегия като рождена е посочена датата 28 март 1882 г. В удостоверение за наследници №001808/30.03.2007 г., издадено от община Русе, е записана дата на раждане 18 септември 1881 г. В присъда, издадена от Народния съд по дело №6/1945 г. е посочено, че подсъдимият Кънчо Николов Кънчев е на 64 г., което ни дава основание да приемем за вярна годината 1881 г.  
Кънчо Кънчев завършва право в Софийския университет през 1905 г. В периода 1906-1913 г. 
първо работи като съдебен кандидат към Търновския окръжен съд, а по-късно като адвокат в Добрич и Русе
Участва в Първата световна война, като непосредствено след края й се установява в Русе. През 1919 г. сключва брак с Марийка Панайотова Бъклова от известната търговска фамилия Бъклови. Имат две деца - Цанка и Панайот.
От лятото на 1919 г. Кънчев се включва активно в обществено-политическия живот на Русе.  През същата година е избран за общински съветник от листата на Радикалдемократическата партия (РДП) в града. По-късно през юни 1921 г. взема участие в сформирания от десните политически сили в града Акционен комитет за свалянето на кмета Александър Хаджипетров и предизвикването на нови избори. Няколко месеца по-късно, след учредяването на Конституционния блок, в Русе е сформирана местна структура на новата политическа коалиция. Създава се комитет, в който като представител на радикалдемократите в града е избран Кънчо Кънчев, заедно с д-р Иларион Буров и Димитър Пенев от Обединената народно-прогресивна партия и демократите Ангел Павлов и Михаил Кънчев.  
След търновските събития от септември 1922 г. и инициираната от управляващия БЗНС саморазправа с политическите му опоненти, продължават опитите на Конституционния блок да консолидира десните сили за сваляне на земеделското управление. Действията на властта срещу отделни негови представители предизвиква реакцията на русенските политически среди. През ноември 1922 г. се провежда публично събрание, организирано от Обединената народно-прогресивна партия (ОНПП), Демократическата партия (ДП) и Радикалдемократическата партия (РДП) в града „срещу корупцията, своеволията и насилията на правителството, срещу системата на убийства и безчинства - дело на правителството“.
Очевидно след политическите консултации и сформирането  на русенската структура на Конституционния блок сред местната коалиция 
като една от водещите политически фигури изпъква личността на Кънчо Кънчев
Това ясно проличава от факта, че от  този момент той е главно действащо лице на публичните събрания на Блока, а след 9 юни 1923 г. и на Демократическия сговор. Очертава се като един от главните оратори наред с имената на Панайот Михов (ОНПП) и Христо Стоянов (ДП).
Без съмнение родството с видната търговска фамилия Бъклови оказва влияние и върху политическата кариера на Кънчо Кънчев. В изборите за Народно събрание през април 1923 г. многопартийната коалиция го определя като трети кандидат за народен представител след Петър Бъклов и Недялко Несторов. Няколко месеца по-късно отново ще му бъде гласувано доверие, но този път в листата на Демократическия сговор.
В края на 1922 г. Военният съюз и Народният сговор активизират дейността си по подготовката на преврат. Няма категорични данни, че Кънчо Кънчев е участвал пряко в деветоюнските събития в Русе, но фактът, че два дни след преврата е назначен за окръжен управител подсказва, че е бил част от деветоюнския политически кръг, осъществил смяната на властта в града. 
Десет дни след преврата в Русе са разпуснати всички мобилизирани и е организиран масов митинг по главните улици на града. Пред Александровия площад се държат речи от ген. Панайот Киселов и окръжния управител Кънчо Кънчев. Тук за първи път Кънчев публично призовава към обединяване на политическите партии към Народния сговор. 
Тази проява съвпада с усилията на  новия министър-председател Александър Цанков да привлече партиите от Конституционния блок към Народния сговор. В Русе и Русенско активна роля в тези процеси изиграва русенецът Никола Кямилев, подкрепян от своите съмишленици - Христо Стоянов (кмет на Русе след 9 юни 1923 г.) и Кънчо Кънчев. По-късно към тях се присъединява и новият окръжен управител (от 1 юли 1923 г.) Иван Ковачев, който оглавява русенския клон на Народния сговор. Този приятелски кръг, в който влиза и Кънчев, играе важна роля в политическия живот на Русе близо цяло десетилетие.
Промените в България след преврата от 9 юни активизират голяма част от обществените сили в страната. От провинцията, в т.ч. и от Русе, се издигат призиви за обединяване на „партиите на реда“ в една партия. Тук обаче се очертават и различията между централните бюра и техните местни структури. 
В хода на тези противоречия 
сред русенските радикалдемократи се оформят две течения - 
едното, начело с Кънчо Кънчев, е за сливане на РДП с ДП и ОНПП, а другото се обявява против. В тази партийна полемика се стига до изострен конфликт на Кънчев с д-р Димитър Константинов (адвокат, член на управителното тяло на русенската организация на РДП), който е широко представен в русенския периодичен печат от 1923 г. Кънчо Кънчев успява да привлече голям кръг симпатизанти към своето крило, което е знак за неговите добри позиции сред партийния електорат. Той твърдо застава зад идеята за сливането на партиите в една, която да обедини обществените сили и изведе страната от кризата. Тази своя позиция той отстоява ревностно до края на 30-те години.
Непосредствено след учредяването на коалицията Демократически сговор започва подготовката за парламентарни избори. Въпреки няколкото лични самоинициативи на Кънчо Кънчев, впоследствие осъдени от ръководството на Радикалдемократическата партия в Русе, той е издигнат за кандидат на партията при сформиране на предизборните листи на Демократическия сговор. След бурни разисквания за определяне на кандидатите за депутати той е определен като втори кандидат от Русе след своя тъст Петър Бъклов. 
В изборите от ноември 1923 г. коалицията Демократически сговор печели изборите в страната и в частност в Русе. Кънчо Кънчев е избран за депутат и като такъв работи за решаването на социално-икономическите проблеми на града. Първите месеци след избирането му за народен представител той е изключително активен. Ангажира се да посредничи за уреждането на така необходимия в този момент заем за русенската община, която го опълномощава да я представлява пред институциите в София. В този важен момент ключови се оказват връзките с изключително добрите позиции на фамилията Бъклови в банковите среди. 
След победата на изборите от ноември 1923 г. пред Демократическия сговор на дневен ред стои въпросът за изграждането на местни структури и обединяването на силите по места. С такава мисия се нагърбва и Кънчев. 
В Русе и окръга са организирани много събрания, на които той е главен оратор
Този първоначален ентусиазъм обаче е попарен от противоречията в средите на Радикалдемократическата партия в началото на 1924 г. по отношение оставането или напускането на партията от коалицията Демократически сговор. В цялата страна радикалдемократическите структури са изправени пред сериозни конфликти.
През април 1924 г. сред русенските радикалдемократи избухват остри сблъсъци. В този конфликт Кънчо Кънчев успява да привлече 2/3 от членовете на организацията, които напускат Радикалдемократическата партия и преминават към Демократическия сговор. Месец по-късно в града се конституира Градско бюро на Демократическия сговор, на което той е избран за председател. Този пост заема до края на 1927 г., когато русенската организация е разтресена от сериозни противоречия, продължили близо шест месеца. Раздорите сред русенските сговористи водят до оставката на Кънчев от председателския пост. 
От 1930 г. Кънчо Кънчев постепенно се оттегля от активна политическа дейност. Връзката му с кръга около Никола Кямилев - Иван Ковачев - Христо Стоянов и политическите скандали около тях неизменно водят и до отслабване на неговите позиции. След 1931 г., когато Демократическият сговор губи властта, той вече не е сред главните фактори на политическия живот в Русе. Името му се среща в проект за създаване на Държавна социална партия от 1936 г. като представител от Русенско. Този проект не е реализиран поради обективни причини.
В едни от най-динамичните политически години Кънчо Кънчев успява постепенно да се издигне в партийните среди и да заеме ключови позиции, които му дават възможност за активна политическа кариера, която започва от председател на Радикалдемократическата партия, преминава през общински съветник, окръжен управител и приключва като народен представител от Демократическия сговор. Ангажира се с много обществени и социално-икономически каузи. Не малка е ролята му за овладяване на военното положение в Русе и окръга непосредствено след 9 юни 1923 г., когато е назначен за окръжен управител. 
Градът е един от малкото, в които смяната на властта протича без инциденти
Без съмнение той изиграва ключова роля в опитите да се обединят партийните структури в една обща коалиция - Демократически сговор. За тази коалиция Кънчев работи цяло десетилетие. За него появата й е необходимост на времето. Но той попада в среда, в която лидерите са много, а стремежът към власт и привилегии води до сериозни конфликти, които стоят в основата на разцеплението и на самия Демократически сговор. Огорчението от тези процеси и скандалите около негови близки политически приятели го подтикват да се оттегли от активна политическа дейност и да се върне към адвокатската си професия. 
През 1945 г. получава присъда от Народния съд, с която е признат за виновен „в това, че през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. със слово и действия съществено е допринесъл за провеждане на противонародната политика на фашистките правителства...“. Осъден е на три години (заменени по-късно с шест месеца) строг тъмничен затвор. Конфискувано е имуществото му в полза на държавното съкровище. Семейството завежда дело и през август 1945 г. околийският съдия Борислав Стефанов признава правото на собственост на Мара Кънчо Кънчева (Марийка Панайотова Кънчева) на част от движимото имущество на фамилията Кънчеви, което им е възстановено. 
След присъдата на Народния съд Русенският адвокатски съвет заличава Кънчо Кънчев от списъка с адвокатите през август 1945 г., а по-късно - през януари 1947 г. отказва да впише същия в редовете на Русенската адвокатска колегия с мотива, че Кънчев е създал „едно лошо и опозорено име в обществото, адвокатската колегия и съда“. Това съвсем естествено води до ответна реакция на бившия народен представител и той подава жалба до Висшия адвокатски съвет, който отхвърля като несъстоятелни мотивите на Русенската адвокатска колегия, тъй като с присъдата на Русенския народен съд от 30 март 1945 г. на Кънчев не е наложено наказание „лишаване от граждански и политически права“ и няма данни да е опозорил адвокатската колегия по смисъла на Закона. През юли 1947 г. Висшият адвокатски съвет отменя постановлението на Русенския адвокатски съвет, с което е отказано вписването на Кънчо Кънчев в Русенската адвокатска колегия и с това той получава право да упражнява професията си.
Кънчо Николов Кънчев умира на 21 януари 1954 г. в Русе. Последните години от живота си той прекарва близо до семейството си, с разклатено здраве и огорчението, че не може да бъде полезен на близките си.