Така нареченият Източен въпрос е свързан с дългото, мъчително разпадане на Османската империя и домогванията на Великите сили за разделяне на нейните владения. Една от проявите на кризата, обхванала  „болния човек от Босфора“, са националноосвободителните движения на балканските народи, обективно подпомагани от войните, водени от Русия срещу Турция. Западноевропейските държави - Франция, Германия, Австро-Унгария и особено Англия всячески се противопоставят на прекомерното влияние на Русия в този район. Тъй като Германия няма преки интереси в Османската империя, за разлика от другите западни държави, тя не е заинтересована от съхранението й. За българската общественост е любопитно да научи отзвука в немската преса на драматичните събития разиграли се в нашите земи.
 До май 1876 г. в тамошния печат почти не се споменава за България. След Априлското въстание обаче българската тема присъства солидно в германските вестници и списания. Прави впечатление, че
немските автори изразяват симпатии и съчувствие към освободителното дело на българите и антипатии към деспотичния режим в Османската империя
и управлението на Високата порта.
Кървавото потушаване на въстанието и извършените жестокости стават достояние на световната общественост. Това има силен политически ефект и бележи нов етап в източната криза. Първото съобщение в германската преса е от 4 май 1876 г. в информационното списание Schulthess, H. Europaischer Geschichtskalender. Списанието информира, че в България е избухнало голямо въстание, организирано от тайно правителство, че въстанието е обхванало значителна територия чак до Родопите. Високата порта прехвърля по жп линия войска от Одрин за потушаване на въстанието. На 10 май  в специално съобщение се казва, че турската армия е започнала въоръжена акция срещу въстаниците, броят на които е около 8000 души. На 25 май пише, че въстанието в България обхваща по-голямата част от България, и навсякъде се водят кръвопролитни сражения. На 14 юни същото списание съобщава, че въстанието може да се смята за потушено по най-жесток начин. Хиляди невинни хора са заклани, а стотици български села са опустошени.
„Турските палачи в България, вместо да бъдат наказани от Високата порта, са похвалени. ... Шефкет паша, който опожари селището Пазарджик и изкла по чудовищен начин почти цялото християнско население, е повишен на нова служба в двореца на султана.“ Това независимо издание, изхождайки от чисто хуманни позиции, застава на страната на въстаналите българи.
Лайпцигския вестник  „Illustrirte Zeitung“ съобщава за боевете в Дряновския манастир, за сраженията на четата на Цанко Дюстабанов при Батошево, за четата на Христо Ботев, която с кораба „Радецки“ минава по Дунава.
На 8 юли вестникът в уводна статия под заглавие „Въстанието в България“
казва, че за потушаването му турското правителство прехвърля войска от Босна и Сърбия.
„Озверели башибозуци и черкези кръстосват навред, колят и грабят каквото им попадне. Повече от 12 селища между София и Одрин са превърнати в руини.“ От начина, по който информира читателите си, се виждат симпатиите към българското освободително дело, мотивирани от хуманни чувства.
Интерес към въстанието проявява и близкият до управляващите кръгове политически вестник  „Norddeutsche Allgemeine Zeitung“. В него редовно се печатат материали, които отразяват моменти от въстанието. На 30 май вестникът пише: „Въстанието все повече се разраства. Българската „Черна гора“ е Средна гора, която изцяло е обхваната от бунта. Двата най-важни центъра на тази област - Панагюрище с 12 хиляди жители и Копривщица с 8 хиляди жители, са превърнати в истински крепости на въстанието“.
Прави впечатление, че вестникът съзнателно преувеличава нещата, представяйки оптимистична картина на въстанието - нещо, което импонира по това време на правителството и канцлера Бисмарк. Едва на 1 юни се помества официално съобщение, че въстанието в България е напълно потушено. Но на 15 юни същият вестник пише за Христо Ботев, станал известен с „аферата „Радецки“. В броя от 2 юли е отпечатана
статия, в която се критикува протурската и антируска политика на Великобритания
Османската империя е наречена „един вмирисан политически труп, който ежедневно трови европейската атмосфера“.
Всички материали, които помества вестникът, без изключение, са изпълнени със симпатия към българите, с враждебно отношение към Турция, с благосклонност към руската политика по Източния въпрос и критики към английското правителство, която защитава Османската империя и статуквото на Балканите. На 5 декември 1876 г. „железният канцлер“ Ото фон Бисмарк произнася реч в Райхстага, в която дава своя глас в подкрепа на българите, остро порицава Османската империя за извършените злодеяния. Бисмарк цели максимално да задълбочаване на източната криза и поощрява Русия за активни настъпателни действия срещу Османската империя. Проправителственият „Norddeutsche Allgemeine Zeitung“ подробно описва радушния прием на двамата български пратеници Марко Балабанов и Драган Цанков, който им оказват Вилхем I и Бисмарк. По този повод вестникът отбелязва: „След посещението си при кайзера и райхсканцлера двамата уважаеми господа са изпълнени с надежда и оптимизъм за бъдещето на своя народ. Те напускат Берлин на път за Петербург с твърдата увереност, че Русия с благосклонната поддръжка на приятелска Германия ще им се притече на помощ“.
Българските пратеници връчват на германското правителство Прошение до Великите сили от името на Българската екзархия
Вестникът оценява  отказът на английския външен министър Солсбъри да приеме българските пратеници  като осъдителна постъпка.    
По-различни са тонът, реакциите и коментарите на опозиционната преса в Германия. Баварският вестник „Sueddeutsche Post“, излизащ в Мюнхен, изразява интересите на Клерикалната партия. Отначало той не помества почти нищо за Априлското въстание, освен кратки новини в рубриката „Международна хроника“. Едва през август започва да публикува статии за българското въстание, а на 24 септември е отпечатан голям материал под заглавие „Турските злодеяния в България“. Авторът се позовава на английски източници и акцентира върху турските жестокости и заключава: „Няма никакво съмнение, че въстанието е потъпкано по един във висша степен чудовищен начин. Кървавите изстъпления срещу българите и техните безмерни страдания естествено предизвикват състрадание. В същото време обаче не можем да не порицаем престъпната дейност на онези агитатори, които насъскаха наивните селяни да въстанат срещу властта и в името на една единствена егоистична цел - териториално разширяване на една друга не по-малко деспотична империя“. Авторът смята, че Априлското въстание е дело на руски агенти и подстрекатели.
Сходна е и реакцията спрямо въстанието и на центристкия вестник „Amberger Volkszeitung“. Чак през месец август по страниците му се появяват статии за турските жестокости в България.
Интерес представлява един репортаж на специалния кореспондент на френския вестник „Фигаро“:
„... 120 селища са напълно разрушени и опожарени, много хиляди хора са изклани. ...  По улиците на Одрин и Пловдив посред бял ден се посича всеки български християнин. В Пловдив са монтирани 12 бесилки, които се използват непрекъснато. Християнските деца се продават на пазарите по 10 франка едното, а момичетата се изпращат със знанието на властите за продажба в Цариград. Жените се продават като робини на търговци, дошли чак от Мека. Чиновниците грабят добитъка на християните  и си го поделят като плячка. Башибозушки шайки кръстосват навред, изнасилват жените и децата, палят къщите и църквите, а свещениците набиват на колове. ... Въпреки предпазните мерки на местните власти, вече цяла Европа научи за извършените престъпления. Всички са потресени. Дори лорд Дерби бе принуден да признае, че досега е бил заблуждаван, като смятал турските зверства в България за измислица“.
Ще се спрем на два вестника, свързани с Националлибералната партия - най-многочислената и влиятелна политическа сила в страната. Тази партия подкрепя политиката на правителството. Но по отношението си към Източната криза и българското въстание тя напълно се разминава с Бисмарковата политика.
Националлибералите почти напълно се солидаризират с мнението на опозицията
„Allgemeine Zeitung“ от Аугсбург отминава с мълчание избухването на Априлското въстание. Едва през септември са поместени две статии. За разлика от други публикации в немската преса, тук няма състрадание, а още по-малко подкрепа на българското освободително дело. В една от статиите под надслов „Хуманният принцип и ориенталската криза“ пише: „Ние естествено не можем да не осъдим турските зверства. Наистина Европа трябва да сложи край на турското потисничество върху християнското население, но от двете злини се налага да изберем по-малката. Ето защо смятаме, че засега Османската империя трябва да се запази, защото има опасност Русия да тури ръка на Балканите“. Вестникът предлага „да престанем с мелодраматичните излияния по повод на балканските събития, да спрем развихрилата се ожесточена агитация срещу Турция“.
Реакцията на другият вестник на националлибералите „Kolnische Zeitung“ е сходна, но в по-смекчен вариант. И той е в опозиция спрямо политическия курс на правителството по Източния въпрос, но изразява мнението на по-умерените среди от партията. Вестникът е единственият, който разполага със свой специален кореспондент в Турция - д-р Карл Шнайдер, известен публицист. През август вестникът помества цяла серия репортажи от него под общо заглавие „Българското въстание“. „Не само мъжете и въстаници понасят последиците от метежа. Палачът посяга на жени и деца. Хиляди хора стават жертва на яростта на фанатизираните палачи. Изпълнител на тези грозни дела е башибозукът - нередовна войска от доброволци, насъскани като животни срещу българите. Към тях се присъединяват и дошлите от изток черкези - сбирщина от нехранимайковци, без препитание и закон.
Религиозното умопомрачение, обхванало тая паплач, я превръща в страхотен бич, който поразява цялата българска земя
Ако е истина, че Османската империя е вече нежизнеспособна и трябва да се махне от Европа, то кое ни дава основание да считаме, това трябва да стане точно сега, а не през ХХ век. Интересите на Европа и Германия изискват да се запази сегашното статукво в Турция, колкото и варварска държава да е тя. Освободителната борба на славянските народи крие опасни последици. Ние също осъждаме извършените жестокости от турците срещу християните, но смятаме, че Турция трябва да се запази в сегашния си вид. Длъжни сме да предпочетем по-малкото зло. Създаването на нови, независими  славянски държави на Балканите само още повече ще усложни Източния въпрос, защото нито херцеговинците и босненците, нито българите са узрели за самостоятелен  държавен живот.“
От направеният преглед става ясно, че Априлското въстание намира широк отзвук в немската печат, българската тема започва да присъства в международния живот на страната и сред германското общество. Въстанието се коментира преди всичко в политически план, а отношението към него предизвиква поляризация на мненията, разгорещени дебати, сблъсък на становища. Има, разбира се и хуманни настроения.
Заслужава да отбележим и книгата на барон Георг фон Розен „Българските хайдути“, немско издание на книгата на Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи“, излязла в Букурещ през 1872 г. под редакцията на Любен Каравелов. Това е първата творба на български автор, преведена и издадена в Германия - в Лайпциг през 1878 г.

Хачик ЛЕБИКЯН