Международен екип от изследователи, ръководен от Джонатан Фройндлих от Астрономическа обсерватория към Университета на Страсбург, разкри как гъстата космическа среда изчерпва запасите от газ в галактиките, пише Физ.орг.
За целите на изследването, публикувано в сп."Астронъми енд астрофизикс" (Astronomy & Astrophysics), учените са картографирали молекулярния газ в група галактики, която се намира на разстояние от около 7 милиарда светлинни години.
Историята на Вселената е белязана от пик в звездообразуването преди 10 милиарда години, последван от драстичен спад в неговото темпо. Този спад може да се обясни с комбинация от няколко фактора: изхвърлянето или нагряването на газа, използван за образуването на звезди, под въздействието на звездни ветрове и черни дупки, изчерпването на запасите от свеж газ, вътрешни структурни трансформации или смущения в заобикалящата среда.
Тъй като по-голямата част от галактиките се намират в групи, въздействието на средата около тях играе основна роля. То включва приливните сили, които при близки срещи силно деформират галактиките и дестабилизират техния газ, както и взаимодействието с горещия газ на междугалактическата среда, което води до "отнемане" на газ от галактиките и прекъсва снабдяването им с него отвън. На този фон измерванията на количеството молекулярен газ в галактическите групи остават изключително редки, въпреки ролята му като основно гориво за процесите на звездообразуване.
Екипът, ръководен от Фройндлих, е използвал интерферометъра NOEMA (Northern Extended Millimeter Array), който се намира във Франция, и 30-метровия телескоп IRAM в Испания, за да засече молекулярната емисия на въглероден оксид (CO) в галактиките от група, намираща се на разстояние от около 7 милиарда светлинни години. Това е ключов период между пика на звездообразуването и съвременната епоха. Тази забележителна група, наречена COSMOS-Gr30, е изключително гъсто населена. Тя наброява най-малко 44 галактики и се намира в пресечната точка на няколко нишки от космическата мрежа.
Предишни наблюдения с инструмента MUSE на Много големия телескоп (Very Large Telescope-VLT) на Европейската южна обсерватория са разкрили наличието и на голямо количество йонизиран газ между галактиките в групата. 
Новите наблюдения разкриват значителен дефицит: галактиките в тази група са запазили  средно едва 20 до 40 процента от запасите от газ, което се наблюдават при подобни изолирани галактики.
Чрез едновременното картографиране на междузвездния газ, захранващ звездообразуването в галактиките, и на междугалактическия газ, който ги обгражда, настоящото изследване улавя в действие механизмите, стоящи в основата на "потискането" на звездообразуването под въздействието на заобикалящата среда. 
Резултатите от изследването показват, че дори през междинни епохи от развитието на Вселената, групите от галактики активно изчерпват запасите си от студен молекулярен газ. Разширяването на бъдещите наблюдателни кампании към по-голяма извадка от подобни групи ще бъде от решаващо значение за обобщаването на тези заключения, се казва в публикацията.