След София, Копривщица и Велико Търново изложбата на британското посолство „Два лъва - една кауза“ от две седмици гостува и в Русе. Тя е по повод на 150 годишнината на Априлското въстание, а нейното мото е „Как българското въстание и Уилям Гладстон подложиха на изпитание британската политическа съвест“. Експозицията е посветена на ролята на английския политик за превръщането на българската кауза в европейски въпрос. Изложените във фоайето на Доходното здание материали  проследяват как събитията от кървавото потушаване на въстанието и силата на публичното слово променят политическия дневен ред на Европа от последната четвърт на ХIХ век. По едно неслучайно съвпадение нашето европейско Доходно здание граничи с улица „Уилям Гладстон“. Изложбата представя важни исторически моменти, които свързват България и Британската империя преди повече от век и половина, показани са редки архивни изображения. Тя отправя послание за ролята на свободното слово и на общественото мнение.

Своеобразен русенски акцент в изложбата

е снимката на два английски военни гроба в двора на катедрална църква „Света Троица“. Паметниците са отвън до камбанарията и са свързани с Кримската война, която започва през 1853 г.

Руският император не очаква, че на страната на Турция ще се включат Англия и Франция, а по-късно и Сардинското кралство. Това става след като руските войски завладяват Молдова и Влашко, удържат победа в Кавказ и унищожават турския флот при Синоп. От есента на 1853 г. се настаняват в румънските градове по Дунава, а през пролетта на 1854 г. голям руски отряд, в състава на който има много българи-доброволци, настъпва в Русчук. През юни обаче турските войски отблъскват руската обсада на Силистра, а през юли 60 хилядна англо-френска армия се разполага край Варна. Британски и френски военни съветници и инженерни офицери помагат на османската армия по Дунавския фронт. По тази причина русите се оттеглят от дунавските княжества Влашко и Молдова, от Русе и Букурещ, а част от турския гарнизон от Русе се прехвърля в Румъния.

В изложбата, наред със снимката на английските гробове, в резюме само в едно изречение е преведен  текстът на единия от паметниците. Тук са погребани трима английски офицери, загинали на 7 юли  1854 г. при Гюргево - капитан Уилям Арнолд, лейтенант Уилям Мейнъл и лейтенант Джеймс Томас Бърг.

Уилям Мейнъл е роден през 1826 г. край Дарби, графство Дарбишър. Завършва Кралския военен колеж в Сандхърст. Военната си кариера започва през 1844 г. с чин младши лейтенант в 75 пехотен полк. През 1847 г. е повишен в чин лейтенант, а през май 1849 г. с полка си заминава за Индия. От пролетта на 1853 г. лейтенант Уилям Мейнъл е в Англия в отпуск по болест. През 1854 г. се записва доброволец и участва като помощник-адютант на генерал Робърт Канън на служба в османската армия като бригаден генерал. Тримата англичани загиват в сраженията на остров Радоман край Гюргево начело на турски части под командването на Юмер бей под общото командване на Хасан паша срещу части на 10 пехотна дивизия на генерал-лейтенант Фьодор Соймонов. Пълният текст върху надгробната плоча гласи:

За
Чест и слава  
в памет
на лейтенант Уилям Мейнъл
от 75 полк, на 28 годишна възраст
доброволец в отпуск
от на Негово величество полк в Индия,
който (заедно с капитан Арнолд от  Индийските войски
и лейтенант Бърг от Кралските инженерни войски) 
падна в битката за Радоман при Гюргево, докато водеше отряд от
храбри и самоотвержени турски войници срещу 
превъзхождащи ги руски сили.
7 юли 1854

Тази надгробна плоча беше издигната от племенника му    Годфри Мейнъл Лангли, Дарбишър, Англия, юни 1868
Лейтенант Уилям Мейнъл е награден посмъртно от султан Абдул Меджидт с орден Меджидие IV степен с придружаващ ферман. Той е изпратен от английският главнокомандващ генерал-лейтенант лорд Раглан на семейството на убития в Мейнъл Лангли.

Във фермана се казва:

Притежателят на този имперски ферман, един от най-отличените на нацията на Месията, офицер от британската армия, оказа важни услуги и демонстрира доказателства за усърдие и преданост по време на обсадата на Силистрия. Ето защо, оценявайки неговите услуги, и желаейки да му дам отличие за моето имперско удовлетворение, му давам IV степен на моя орден Меджидие, който носи имперското ми име; и това е целта на връчване на този имперски ферман. Написано през месец зилкаде, в годината на Хиджра 1270.    

Текстът на втория гроб гласи:

Посветен 
на паметта на лейтенант Джеймс Т.Бърг от 
Кралските инженери, убит в акция при Гюргево.
7 юли 1854

На сегашните си места вероятно паметниците са поставени по-късно

след Освобождението, когато е издигната камбанарията. Подробностите за тези два паметника са изследвани от прот. Стефан Стефанов и архимандрит д-р Виктор Мутафов.

Английските джентълмени отдават живота си за една недостойна кауза. Земята, която приюти, пази до днес и завинаги костите им, да остане още 24 години под изпепеляващото слънце на султана. При тях (и други като тях) на изпитание е била подложена не само политическата им съвест, не само човешката им съвест, но въобще и техния морал. И неслучайно султан Абдул Меджид I награждава посмъртно лейтенант Мейнъл за неговата преданост при обсадата на Силистра със свой орден. Тези момчета едва ли са осъзнавали, че са били просто една бурмичка от механизма на могъщата Британска империята, над която слънцето никога

не залязва и която няма вечни приятели, а само вечни интереси.

22 години по-късно едни други чужденци

между които и сънародници на гореспоменатите „герои“, наистина „за чест и слава“ се застъпват за каузата на българите и изразяват възмущението си от начина, по който Османската империя потушава „българското въстание“. Личности с авторитет като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Джанюариъс Макгахан, Джузепе Гарибалди и редица други, които, използвайки влиянието си, вдигат завесата и изкарват наяве фактите, които ужасяват Европа. На тях българският народ дължи много, защото публикациите им помагат на света да разбере, че той е готов на всичко, за да постигне свободата си. През 1876-1877 г. Уилям Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. На 23 години става член на Парламента. Четири пъти е бил министър-председател на Великобритания, когато на престола е кралица Виктория.  През периода на потушаването на Априлското въстание Гладстон е в опозиция след като неговата Либерална партия губи изборите и на власт са консерваторите начело с Бенджамин Дизраели. Гладстон става 

обществен изразител на възмущението от жестокостите  и политически водач на движението за защита на българите - т.нар. „българска агитация“

Защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение - в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като „Българските ужаси и Източния въпрос“ (1876 г.), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В него той напада правителството на Бенджамин Дизраели заради безразличието му към насилието и потисничеството на българите в Османската империя. Политиката на Дизраели е да защитава целостта на империята и да се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Той омаловажава жестокостите при потушаване на Априлското въстание. Дизраели подкрепя Османската империя, за да се противопостави на разширението на руското влияние на Балканите, Кавказ и Централна Азия. В края на Руско-турската война той изпраща военен флот на Дарданелите, за да предотврати пълния разгром на Турция и превземането на Константинопол.  

Книгите „Уроци по клане“ и „Българските ужаси и Източния въпрос“ излизат през 1876-1877 г., когато изстъпленията и зверствата на Османската империя са стигнали връхната си точка.

За кратко време ужасяващите факти стават достояние на образованата общественост в Европа и САЩ
Тези книги впечатляват със своята документална стойност и благодарение на тях много хора разбират кои са българите  и тяхната справедлива кауза. В своя памфлет Гладстон напада правителството на Дизраели заради безразличието му към насилието над българите:

Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всички до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или ако щете, законите на Аллах; за нравственото  чувство на човечеството изобщо. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за човешкия род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпространило тоя срам върху света.  

През пролетта на 1877 г. Гладстон се опитва да предотврати до последния момент военното решение на Източната криза, като предлага да се даде автономия на българите и внася 10 резолюции  в този смисъл в Камарата  на общините. През 1878 г. той
осъжда Берлинския договор и позицията на правителството на Дизраели

След смъртта си през 1898 г. Гладстон е погребан в Уестминстърското абатство. През 1905 г. в Лондон  е издигнат негов паметник. На откриването присъства и българска делегация, за да изрази признателността на българите към английския политик. На 19 май 2017 г. по инициатива на българското посолство в Лондон се отбелязва 119 годишнината от смъртта на Уилям Гладстон пред паметника му с поднасяне на венци и цветя. В Русе няма сведения на чуждите гробове на тримата английски офицери в църквата „Света Троица“ някой българин някога да е полагал цветя.
Пък и не е нужно!

Хачик ЛЕБИКЯН