Цените на храните са се понижили през октомври след няколко месеца на растеж заради по-добрите от очакваното добиви и по-слабото търсене, с изключение на ориза и захарта, посочва Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) в публикувания днес месечен доклад, цитиран от Франс прес.
Индексът на цените на храните, изчисляван от ФАО въз основа на кошница от основни хранителни продукти, е спаднал с 1,2 на сто спрямо септември.
Въпреки това той е нараснал с 5,9 на сто на годишна база заради климатични и геополитически сътресения. Индексът обаче остава с 16,4 на сто под пиковото си равнище от март 2022 г., достигнато след руската инвазия в Украйна.
Индексът на цените на зърнените култури е спаднал с 4,5 на сто през октомври.
Цените на пшеницата са се понижили заради по-слабото търсене, но и по-добрите перспективи за реколтата в големи страни производителки като Аржентина. Очакванията за възможно отслабване на напрежението в Черно море, където конфликтът между Русия и Украйна възпрепятства транспортирането на продукцията на двете страни, също допринасят за поевтиняването, отбелязва ФАО.
Подобна е тенденцията и при царевицата, чиито цени достигнаха тригодишен връх през септември, но сега се понижават благодарение на по-добрите от очакваното добиви, особено в САЩ.
Цените на ориза са се повишили с 1,6 на сто на месечна база и с 14 на сто на годишна. Това се дължи на забавянето на прибирането на реколтата в някои големи страни износителки, чиито доставки са достигнали със закъснение до азиатските пазари, както и на несигурните перспективи заради метеорологичните условия, обяснява ФАО.
Според актуализираните прогнози, публикувани днес, световното производство на ориз се очаква да се свие тази година за първи път от четири сезона, до 522 млн. тона или с 2,5 на сто на годишна база. Причина за това са сложните климатични условия, допълнително влошени от явлението Ел Ниньо.
При средна стойност от 106 пункта на индекса на цените  на ориза през 2026 г. показателят надхвърля средното равнище за 2025 г. от 103,5 пункта. Въпреки това цените остават далеч под пиковите стойности от 2023 и 2024 г. - съответно 132 и 133 пункта.
Като цяло световното производство на зърнени култури се очаква да намалее през 2026 г. спрямо рекордното равнище от 2025 г., но да остане второто най-високо, регистрирано досега  - близо 3 млрд. тона, сочат прогнозите.
Цените на растителните масла, месото и млечните продукти също са се понижили леко през октомври.
За разлика от тях захарта продължава да поскъпва -  с 6,6 на сто на месечна и с 28,8 на сто на годишна база, достигайки най-високото си равнище от декември 2024 г.. Причина за това са затрудненията при прибирането на реколтата от захарна тръстика в Бразилия заради валежите, както и несигурните перспективи за производството в Индия, Тайланд и ЕС.