Живка Бучуковска е главен архитект на община Русе. Тя е член на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите. С нея разговаряхме за състоянието на паметниците на културата в община Русе и необходимите законодателни промени.


- Г-жо Бучуковска, колко са регистрираните сгради-недвижими културни ценности в община Русе, и какви мерки се вземат за опазването и поддържането им?
- Русенци имат самочувствието, че градът, в който живеят, е този, през който е влязла европейската култура в България, че удостоеният с Нобелова награда Елиас Канети е роден и живял в Русе, че и днес градът има своя специфичен облик с изразените в края на 19-и, началото на 20-и век сгради. Тук са си дали среща стиловете на Виена, Будапеща и останалите страни по поречието на Дунав. Така се е стигнало до характерните за Русе сгради, богати в своето архитектурно фасадно оформление и функционално решение. В голяма степен те отразяват опита и нравите на своите обитатели. Неслучайно в книгата си „Спасеният език“ Елиас Канети пише: „Всичко, което се случваше после, вече се беше случило в Русе“.
Дълъг е списъкът на случилите се в Русе за пръв път в страната събития и реализации. Ще спомена само емблематичната за града сграда на Доходното здание - първата театрална сграда, построена след провеждането на международен конкурс и с дарение на жителите на града. И то само за 3 години, в подкрепа на българското училище. Голяма част от построените банкови, търговски, жилищни и други сгради днес определят специфичния русенски стил и характеристика при застрояване по улиците „Александровска“, „Княжеска“ и други в централната градска част.
Все пак ние, русенските архитекти, имаме основание за удовлетворение, че е запазен духът, ароматът на старата русенска архитектура. От нашата дейност, отношение и отговорност в голяма степен зависи съхранението и обновяването й. Знаем, че в резервати не може да се живее. Нужно е държавата да осигурява условия за комфорт на обитаване и ползване на ценното архитектурно наследство, а задачата на нас, архитектите, е да създаваме проектите за това, както и нови сгради, които да отчитат наличието на такова наследство. Не може държавата да бъде безучастна и само да констатира аварийното състояние на сгради-паметници на културата, които са частна собственост. Трябва да има правила при спазването, на които собствениците да получават нейната подкрепа за ремонт и реставрация. Така и обликът на нашите градове, в които има такова архитектурно наследство, ще бъде далеч по-добър и гражданите ще бъдат горди, че обитават такива сгради. В голяма степен сградите характеризират времето, в което са строени, а ние, русенци, знаем, че тогава Русе е бил проспериращият и красив град в България.
В община Русе има регистрирани над 250 сгради-недвижими културни ценности. Има регистър, в който са изброени всичките и който е достъпен на сайта на общината. Не се води обаче регистър за собствеността. 
Общината взема своевременни мерки за обезопасяване на аварирали сгради при бездействие на собствениците. С цел опазване на недвижимото културно наследство, съгласно Закона за културното наследство, специалисти от община Русе съвместно с регионалния инспектор от Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ при Министерство на култура извършват периодично огледи на сгради, които са недвижима културна ценност. Констатирани са обстоятелства, застрашаващи недвижимите културни ценности от увреждане или разрушаване и са издадени указания за аварийно-временно укрепване.
- За колко от тези регистрирани над 250 сгради са направени предписания на собствениците за извършване на ремонт на фасадите и обезопасяване през изминалата година и от началото на 2017? 
- През 2016 са издадени указания за аварийно-временно укрепване на сградите по ул.“Александровска“ 7, „Борисова“ 44, „Княжеска“ 29 и „Славянска“ 10. Във връзка с неизпълнение на издадени указания на собствениците на седем сгради са изпратени предупредителни писма, а през тази година - на собствениците на две сгради. 
- Кои от сградите са в най-плачевно състояние - с падащи мазилки и елементи от фасадата, които застрашават сигурността на гражданите?
- Към днешно време не са малко сградите, които са силно застрашени от самосрутване поради това, че собствениците им не са предприели нищо, за да ги реставрират. Фрапиращ пример за това е сградата на Музикалната гимназия на ул. „Борисова“. Не по-добро е състоянието на старата сграда на полицията по ул. „Александровска“. Тя е частна и общинска собственост. Община Русе предприе монтирането на предпазен екран, за да не бъдат застрашени минаващите покрай нея граждани. 
След извършени огледи са констатирани обстоятелства, застрашаващи недвижимите културни ценности от увреждане или разрушаване по сградите на бившия архив на ул. „Рила“, по сградите на ул. „Александровска“ 43 и 49, по бившия хотел „Балкан“ на площад „Хан Кубрат“ 1, по пл. „Хан Кубрат“ 2. Указания за аварийно временно укрепване са издадени и за сградата на ул. „Княжеска“ 35 на ъгъла с ул. „К. Старцев“, за бившата българска земеделска банка на ул. „Олимпи Панов“ 12, на ул. „Княжеска“ 6 и „Александровска“ 12. 
- Ако не дай си боже се случи инцидент, чия ще е вината?
- Задължението за поддържане на сградите е на собствениците. Съгласно закона за устройство на територията собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в добро техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания. Като собственици те носят имуществена отговорност за причинени вреди, материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
- Колко са наложените глоби на собственици на сгради паметници през 2016-а и от началото на годината и успя ли общината да ги събере?
- Община Русе няма правомощия да налага глоби по закона за културното наследство. При неизпълнение на указанията за аварийно-временно укрепване в определения срок на собствениците се търси административно-наказателна отговорност от Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. 
- Обикновено броят на собствениците в една сграда е голям и глобата за всеки поотделно става малка, какъв трябва да е размерът на санкциите за недобросъвестни собственици, за да имат ефект?
- Глобите са персонални и не зависят от броя на собствените на даден имот, а от степента на нарушение. Наказателните постановления са по закона за културното наследство от 1000 до 3000 лева за физически лица и от 3000 до 30 000 лева за юридически лица.
- Освен собствениците, какви други пречки среща общината с паметниците на културата?
- Финансирането на дейностите по културното наследство е тежък и нерешен въпрос. Бюджетните средства не са достатъчни. Европейските програми са с насоченост към обекти от античността и средновековието - със спорни крайни резултати в голяма част от случаите. За обекти на културата в периода ХIХ-ХХ век няма програми. Предложението ми е да се създаде държавен фонд „Недвижимо културно наследство“. Чрез него да може при определени условия и задължения да се подпомагат и частни лица, собственици на недвижимо културно наследство в задълженията им по поддържането и опазването им.
- Според вас кои са най-належащите законови промени?
- В законодателен аспект е необходимо да се намерят механизми, които да предоставят финансови облекчения за частните собственици на културно наследство, както и да се намерят други насърчителни стимули.
Необходимо е също съкращаване на срока за съгласуване на проекти с Министерството на културата - Националния институт за недвижимо културно наследство. Процедурата по съгласуване на проектите е сложна и тромава. Срокът за съгласуване почти никога не се спазва. Не са редки случаите, в които становищата на министерството достигат до възложителите след 5-6 месеца, а понякога и повече. Механизмът Национален институт - културно министерство - национален институт е неефективен и е предпоставка за извършване на незаконно строителство, често води до загуба на инвестиционен интерес или до невъзможност за усвояване на финансови средства, ограничено със срокове. Чрез въвеждане на децентрализация процедурата по съгласуване ще се облекчи, като срокът стане един месец. Нужно е да се въведе и принципът на мълчаливо съгласие при нарушаване на този срок. 
Наистина основен въпрос, подлежащ на сериозно обмисляне, е този с децентрализацията - отделянето на обектите на културното наследство с местно значение от тези с национален статут. Ако местната общност прецени, че конкретната сграда, ансамбъл или комплекс трябва да се пази, тя ги пази. В този процес обаче задължително е да участват всички заинтересовани лица, за да има взаимен контрол. Необходим е спешен ремонт на закона в това отношение. 
Изискването за създаване на обществен съвет като съвещателен орган към общината е неработещо. Такъв орган може да функционира само ако има точно разписана функция, правомощия, отговорности и професионален състав, които липсват в закона.
Бих искала да отбележа също, че участието на архитекта в качеството му на проектант, на упражняващ авторски надзор на обект и на главен архитект в община и отговорностите му в инвестиционния процес има водеща и решаваща роля в целия процес на реставриране, реконструкция, адаптация и други дейности по недвижимите културни ценности.
- Срещате ли проблем с липсата на добре подготвени специалисти?
- Липсата на кадри, включително специалисти със средно техническо образование, свързани с изпълнение на реставрационните дейности, води до лоши и понякога до катастрофални резултати. Трябва да се търсят средства и форми за създаване на условия за сформиране на специализирани строителни групи, които да бъдат обучени в изпълнение на занаятчийски дейности с висока художествена стойност. На първо място - тенекеджии, каменоделци, мазачи и дограмаджии. Това са дефицитни кадри, които са абсолютно задължителни за реставрационните работи по обектите на културното наследство в Североизточна България, където обектите от втората половина на ХIХ до 40-те години на ХХ век са преобладаващи. За тези изпълнители следва да бъдат създадени условия за дълготрайно упражняване на професията с добро заплащане, за да се предотврати изтичането на обучени вече кадри.