Въпреки драстичния спад на лихвите по депозити, българите продължават да трупат лихви в банките, показват данните на Българска народна банка. Но докато допреди година инфлацията бе нулева и реалните лихви все пак бяха положителни, сега положението е различно - цените вървят нагоре с по-бърз темп и спестяванията в банките всъщност намаляват като покупателна стойност.
През април спестяванията на гражданите отчитат 13-ото си поредно месечно повишение като достигат 47.5 млрд. лв. Нарастването за последната 1 година е от 2.499 млрд. лв., или средно по около 208 млн. лв. месечно.
Въпреки че спестяванията на домакинствата растат, те получават от тях все по-малки лихви, показва статистиката на БНБ. През април те за трети пореден месец са под 20 млн. лв., като са и на рекордно ниско ниво от 16.756 млн. лв. спрямо 18.6 млн. лв. и 17.09 млн. лв. за предходните два месеца. Година по-рано лихвите се равняваха на 30.146 млн. лв.
Според числата за април, средната доходност по депозитите на българите е 0,43% годишно или под половин процент. Предлаганата от трезорите лихва за нови депозити е още по-ниска - средно 0.30% при 0.34% месец по-рано. А някои големи банки вече не дават повече от 0,05% годишно. Така че може да се очаква понижение на доходността от лихви и за в бъдеще. 
Същевременно инфлацията за първите 4 месеца на годината е 1,5%, а за последните 12 месеца - 2,6%. Така на практика излиза, че парите в банките са намалели с над 1% от началото на годината като покупателна стойност - номинално са повече, но с тях могат да се закупят по-малко стоки и услуги. Спрямо година по-рано спестяванията в банките са загубили реално към 2 на сто.