Злощастните и непобиращите се в нормалния разум обстоятелства около нелепата смърт на журналиста Милен Цветков са поредното трагично доказателство, че у нас винаги се върви след събитията. Сега в продължение на двайсетина дни ще следват разсъждения, анализи и възмущения от типа „ама как, защо, нима, ако“, а после всичко ще утихне.
По този модел се действа във всички сфери - в тон с поговорката „Всяко чудо за три дни“.
Как е в Русе и къде сме ние?
Основания за такъв въпрос и такъв момент - колкото щеш.
Да погледнем пак многострадалния булевард „България“, превърнал се в една огромна метафора и с името си, и с преживените перипетии, и със състоянието си.
Да започнем оттам, че входът на България няма Акт 16. Да припомним - това е документът, който удостоверява, че строителството е завършило според заложените параметри и обектът е годен за ползване. Само че работещият по ремонта му „Холдинг Пътища“ на Васил Божков фалира преди повече от 10 години и дали заради всемогъщия му по него време собственик, дали заради редовно обгрижваната със смазка система /казват, че това е благовидното название на корупцията/, дали по друга причина, нещата набързо утихнаха.
Та булевард „България“ 
и в тези карантинни дни все така е бомба със закъснител
Историята помни трагедията с без време покосената ученичка Петя Йорданова, буквално разрязания преди няколко години на първи януари мъж, още няколко смъртни случаи, десетки други инциденти.
Да пътуваш днес в посока Дунав мост и обратно, е голямо предизвикателство. По продънените ленти на т.нар. Международно шосе не се спазват никакви правила. Преди близо месец бяха поставени табели, които ограничават скоростта към моста до 50 км/ч. Табелите са през стотина метра, но почти никой не ги забелязва.
Турските тираджии по традиция фучат като избягали от психиатрия, ала и нашенци не им отстъпват. Натискат здраво педала и бързат. Даже и не си правят труда да се сетят за мигач при изпреварване или престрояване. Ако някой спазва ограниченията, със сигурност минава за глупак, смотаняк, лузър и каквото още се сетите в тази гама в очите на бързаците.
Ограничението на моста преди бившия завод ЗЕИМ е 40 км/ч. Мигар мислите, че някой се съобразява с него? На връщане, малко преди бензиностанция „Шел“, таванът е 60 км/ч. Спазването на позволената скорост се следи от камери и полицейски постове. Някои знаят къде са устройствата и дърпат крака от педала. На други не им пука. Те си знаят тяхното - газ до дупка!
И веднага изниква въпрос: След като тези камери не са поставени за красота, преглеждат ли ли се, 
пишат ли се фишове и актове, държавата събира ли си глобите
служат ли те за поддръжка и подобряване на пътищата, както и за по-добър контрол по тях? Държавата България прибира ли левчета от глоби на безчинстващите по пътищата й чужденци, или я кара по хуманному? С писма и молби постфактум до държавите на нарушителите, които никой не чете, а ако ги чете, ги хвърля в коша?
Няма как да не отбележим, че само на няколко километра на север от Русе правилата важат по друг начин, налагат се по друг начин и се спазват по друг начин. Всъщност просто се спазват, защото там, да ползваме още една поговорка, не могат и да си помислят да се доверят на българската мъдрост „Законът е врата в полето“. Там тя просто не работи. Всъщност не се сещаме някъде в Европа и в голяма част от останалия свят изобщо да работи.
„Връщах се от Букурещ. Малко преди Гюргево ме спряха за превишена скорост. Веднага ме удариха с глоба от 300 евро. Казаха ми, че мога да продължа, ако зад волана седне друг човек. Имах късмет, че пътувах с приятел“, разказа пред „Утро“ русенец, изпатил от румънската строгост.
А друг съгражданин, доста известен наш спортист, сподели пред „Утро“: „Смъкнаха ме от автомобила след Букурещ и го прибраха. Пратиха ме да се добера до България, както намеря. Дадоха ме на съд, а след месец и нещо ходих до Букурещ да се откупувам с глоба и да си взема колата“.
Оттогава много внимавал, като се прибира към Русе. А на наша земя може би я кара по навик.
Така правят румънците, на които се смеехме доскоро с глас. Колко били задръстени, тъпи, кофти и изостанали! 
Само че те ни минаха и ни задминаха по много вече параграфи
не че и при тях няма безумия или пък са се преборили напълно с тежките катастрофи.
Да приемем, че за това, което се случва по кратерите на „България“, пардон, Международното, има обосновано, както казват юристите, предположение. То е, че покрай бедствието с коронавируса полицаите се оказаха сред най-натоварените служители у нас. Да стоиш цял ден на крак по контролните пунктове, не е шега. Парадоксът е, че сега в рамките на ден из улиците на Русе могат да се видят толкова циркулиращи полицейски коли, колкото окото не би съзряло за година назад /къде са били тогава?/. При положение, че непрекъснато се говори за „недокомплект“, сиреч няма достатъчно хора в системата. И то компетентни, с тежест, морал, култура, вдъхващи не страх, а респект. 
Сегашната активност е похвална и достойна за уважение, но нещо не се връзва.
Другата драма в тези коварни дни е, че покрай КПП-тата и ограниченията срещу разпространението на пандемията въобще се рои армия от тарикати, които продължават да минават метър. Като се почне с игнориране на табелите по „България“ до скатавката със застраховки „Гражданска отговорност“. Плюс винетките. Не че лепените доскоро на предното стъкло, а днес вече виртуални винетки за по 100 лева на кола отговорят по стандарт на „прекрасните“ ни пътища /в Румъния са 25 евро/, но това е друг въпрос.
На КПП-тата се действа бързо и под стрес - дай декларация, лична карта, къде отиваш, връщай се, заминавай! За друго няма време и хитреците продължават напред с усещането, че са надцакали целия свят. Полицаят не може да е пъдар с тояга и мошениците са наясно как могат да използват това за промушване между капките. На КПП-тата на дори не могат да им направят пълна проверка - за редовни документи и за евентуално използване на алкохол и наркотици. 
Опашката е дълга, давай, давай, няма време!...
И неграмотниците по пътя - не е за вярване, че днес се дават книжки след обучение в рамките на две-три седмици - дават, както си знаят. Само една вметка - за част от тях изглежда напълно невероятно да са завършили задължителния за придобиване на шофьорска правоспособност 8 клас. Но кой да пита и проверява - нали си плащат!
Тези неграмотници плюс другите горещи и безотговорни глави дори не бива да бъдат наричани джигити. Джигитът е смел и достоен мъж, който препуска коня си и върши неща на границата на собствените и на животното възможности след дълго и безкомпромисно обучение. При това го прави по правила и носи отговорност. Джигитът не е простак. 
Ние, българите, не умеем да носим отговорност. И черният епилог с онова твърде добре обгрижвано ВИП мамино момче, погубило без време и като във филм на ужасите национална фигура като Милен Цветков, трябва да ни е като обеца на ухото. Банално е да се повтаря, но трябва най-сетне да се въведе ред. Правилата да важат еднакво за всички, контролът да е еднакъв за всички, санкциите да са реални, бързи и отново еднакви за всички.
За всички!
Защо да не започнем от движението по пътищата.
Ако хванат гражданина Борис Бойков без колан, веднага да го санкционират и да не го оставят на мира, докато не си внесе глобата. Ако хванат премиера Бойко Борисов да кара по време на обиколките си из страната с прословутия си джип без колана - също! Нещо трябва да ни стресне, нещо трябва да ни жегне, защото сме загубили всякакво усещане за солидарност и човещина по пътищата.
Иначе ще продължаваме да коментираме поредната безсмислена смърт.