Д-р Татяна Колева е от Плевен. Там през 1998 година завършва Медицински университет. Веднага след това започва работа в местни лечебни заведения, като през 2013 година придобива специалност „Ендокринология“. Две години по-късно д-р Колева идва в Русе и започва работа като ендокринолог във Вътрешно отделението към УМБАЛ „Медика“.

- Д-р Колева, от вчера тече Седмицата за заболяванията на щитовидната жлеза. На какво е посветена тя тази година?
- Инициативата е по повод Международната тиреоидна седмица, която се отбелязва от 25 до 31 май и тази година е посветена на хипотиреоидизма. Това е най-честото заболяване, при което е налице намалена функция на щитовидната жлеза, тоест - произвежда се по-малко количество хормони. Това има отношение към целия организъм, защото жлезата чрез произвежданите от нея хормони влияе както на обмяната на веществата, така и на сърдечно-съдовата, нервната, мускулната система и на останалите органи и системи в организма.
- Кои са причините, предизвикващи това заболяване?
- Най-честата причина за хипотиреоидизма е автоимунно заболяване, наречено автоимунен тиреоидит на Хашимото. При него има производство на антитела от собствения организъм, които са насочени срещу щитовидната жлеза. Те я атакуват, променят структурата й, а оттам и функцията й. И тъй като имаме увреждане на клетките, които произвеждат тиреоидни хормони, в резултат те са по-малко количество и в кръвообращението. Когато това се диагностицира, специалистите предприемат заместването им с внасяне на щитовидни хормони отвън, които се пият до живот.
- А кога щитовидната жлеза произвежда повече от нормалното хормони?
- Това е друго заболяване и се нарича хипертиреоидизъм. Щитовидната жлеза е с повишена функция и налице са твърде голямо количество хормони, което също влияе отрицателно на организма. Най-честата причина за това пак е автоимунно заболяване, известно като Базедова болест, което се характеризира с хронично възпаление на жлезата. След като бъде диагностицирано, то първо се лекува с медикаменти, но при ремисия се преминава към операция. Не са рядко срещани и възлите на щитовидната жлеза, които могат да бъдат както с нормална функция, така и с променена. При тях трябва да често да се прави ехографски контрол, за да се следи динамиката им. При нужда се прави биопсия и евентуално се назначава оперативно лечение.
- Какви са симптомите на тези заболявания и възможно ли е по тях човек да се ориентира дали става дума за понижена, или за повишена функция на щитовидната жлеза?
- Хипотиреоидизмът настъпва доста подмолно и симптомите не са така очебийни, за да разбере човек, че има здравословен проблем. Започва с една лесна умора, която се отдава на други дейности, наддаване на килограми, сънливост, зиморничавост, оттичане на ръцете и краката, склонност към депресия. При някои може да се получи дискомфорт в шията, нарушен холестерол, нарушение в сърдечния ритъм. При хипертиреоидизма симптомите са по-забележими - хората започват да слабеят, ръцете им треперят, получават често изпотяване, наблюдава се също нарушение на сърдечния ритъм. Много често обаче пациентите бъркат тези симптоми с настинка и приемат неправилните медикаменти. Затова и при двете заболявания хората трябва да се изследват, за да им се постави правилната диагноза и да се премине към правилното лечение.
- Казахте, че и двете състояния се отразяват негативно на целия организъм. А как влияят те по време на такъв сложен период за жената като бременността?
- Повишената или намалената функция на щитовидната жлеза може да доведе както до преждевременни аборти или раждания, така и до усложнения в хода на бременността, защото влияе на цялостното физическо и умствено развитие на плода. Затова е много важно жени, които са имали или имат такова заболяване, при бременност да посещават ендокринолог и да следят своите хормони, защото често се налага смяна на терапията. Освен това бременни жени, които не са имали такова заболяване, но имат в рода си близки с проблеми на щитовидната жлеза, трябва незабавно да се изследват. Това се отнася и за жени, които са имали спонтанни аборти, преждевременни раждания или трудно са забременели. Те също трябва да изследват щитовидната си жлеза, както и дали има наличие на автоимунни тела срещу нея. Същото трябва да направят и бременните с диабет тип 1, защото бременността е състояние, което поставя повишени изисквания към щитовидната жлеза и дори леките форми на хипотиреоидизъм, които не са диагностицирани преди бременността, могат после да се изявят.
- Какво е лечението при едното и при другото заболяване на щитовидната жлеза?
- Когато функцията й е намалена, недостигът се замества с щитовидни хормони, когато е завишена, функцията се потиска с медикаменти, а когато това не е достатъчно, се минава към лечение с йод и оперативно лечение.
- На колко време пациентите с диагностицирани заболявания на щитовидната жлеза трябва да посещават ендокринолог?
- Това е индивидуално и специалистът определя срока за скрининг.
- Има ли някакви специални изисквания към пациентите след прекарано оперативно лечение?
- Най-важното е да следят състоянието си всяка година, защото ако е махнат само възелът и по-голямата част от лоба е налице, не се очаква понижена функция на щитовидната функция. Ако обаче е махнат единият лоб или по 2/3 от двата лоба, се очаква хипотиреодизъм и веднага след операцията се преминава към набавяне на заместители на хормони.
- Необходимо ли е тези пациенти, а и не само те да спазват някаква диета, дори с профилактична цел?
- По принцип няма някаква определена диета, защото в днешно време не се срещат така неречените йодни недоимащи състояния, познати като ендимична гуша. От десетилетия солта в България е йодирана и населението няма недоимък на йод.