Моето мохито в Бодегита, моето дайкири във Флоридита, е написал Хемингуей за любимите си коктейли, а той освен велик писател е и ненадминат познавач на тези напитки. Бодегита е малкият бар в Хавана „La Bodeguita del Medio“, наричан Храмът на кубинското мохито. Флоридита пък е другият любим бар на автора на „Старецът и морето“ - „La Floridita“. Там пък за него е храмът на кубинското дайкири. И той разделял деня си между двата бара - в горещите утрини предпочитал разхлаждащото мохито, вечерта посвещавал на приятели и дайкири. Хемингуей обичал Куба и голяма част от живота си прекарал на острова. Там го отвежда страстта му към дълбоководния риболов и скоро дори си купува къща в околностите на Хавана. Един кубински рибар - Грегорио Фуентес, е прототипът на Сантяго в повестта „Старецът и морето“, за която Хемингуй печели Пулицър през 1953 г. и Нобелова награда за литература през 1954 г. А когато не пише или не е с лодка в океана, обича да се разхожда из тесните улички на Хавана, да влезе в някой малък бар и да си поръча коктейл. Да, обичал мохито, но истинската му страст било дайкирито. И специално за него била създадена разновидност на коктейла, известна като Hemingway Special или Papa Double, който се приготвял с двойно количество ром.
Всъщност прочутият кубински ром е в основата на раждането на прочутия коктейл. И както почти всички велики изобретения, и той е създаден случайно. Според една от версиите това се е случило през 1898 г. в пристанищното градче Дайкири близо до град Сантяго де Куба. Там имало желязна мина, където бил изпратен американският инженер от балтиморската фирма „Белтем Стайл“ Дженингс Стоктън Кокс, който трябвало да осигурява на Щатите така необходимата им желязна руда. Веднъж, докато забавлявал гостите си от континента, свършил джинът и му се наложило да потърси още бутилки, защото веселбата била в разгара си. Джин обаче нямало, затова пък Кокс разполагал със завидни количества от местния ром Bacardi Carta Blanca. По това време се смятал за питие на простолюдието, защото се произвеждал от меласа - остатъчния продукт от производството на захар от тръстика, и имал доста висок градус. За да не изненада гостите си с необичайния за тях остър вкус, Кокс смесил рома с лимонов сок и захар. Когато го попитали как се казва това питие, той казал: Дайкири.
Тази комбинация обаче не е някакво революционно откритие на Кокс, а разновидност на местната напитка Канчанчара от ром, мед и лайм, която кубинците пият и до днес. Освен това смесването на ром с лимонов сок е известно най-малко от 1740 г., когато адмирал Едуард Върнън борел скорбута на британските моряци с такава напитка, която наричали грог. В тази история любопитното е, че на моряците се полагал по един галон бира на ден според закон от 17 век. Това обаче се оказало доста трудна задача, защото огромните количества трябвало да бъдат доставяни на 4500 км край бреговете на Куба, където Британия се опитвала да разшири влиянието си в Америка. Тогава се решава, че една порция ром е справедлив заместител на полагащото се дневно количество бира. Адмирал Върнън обаче нарежда ромът да се смесва с лимонов сок, за да остават моряците все пак трезви.
Първият бар, който започнал постоянно да предлага на посетителите си дайкири, бил в хотел „Венера“ в Сантяго де Куба, където обичали да се заседяват минният инженер и колегите му. През 1909 г. Кокс се запознал с военноморския офицер Луциус Джонсън, когото почерпил с дайкири. Той пък направо се влюбил в коктейла и се върнал в Щатати със скрита бутилка ром и рецептата за дайкири. Веднага инструктирал персонала в бара на Военния клуб във Вашингтон как да приготвя коктейла. Той се превърнал в такъв хит, че барът, който сега се нарича Daiquiri Lounge, сложил паметна табела.
Но макар и роден в Куба, дайкири се появява в Хавана едва през 1918 г. или, по-точно може би, тогава получава полагащата му се слава. Рецептата се озовава в ръцете на Константе Рибалайгуа, барман в „La Floridita“ - бар в хотел „Плаза“ в Хавана. 40 години той е главен барман и съсобственик на прочутия бар и си спечелва прозвището Кралят на коктейлите. Самият той казва, че за това време е изстискал 80 милиона лайма за приготвянето на 10 милиона дайкирите. Рибалайгуа е човекът, който запознава Хемингуей с коктейла, а през 1937 г. създава специално за писателя версията Hemingway Special с двойно количество ром.
Днес в бар „La Floridita“ в Хавана на своето любимо място завинаги е застанал бронзов Хемингуей в очакване пред него да сложат любимото му дайкири.

Класическо дайкири

Необходими продукти:
15 мл сок от лайм
15 мл захарен сироп (1:1)
50 мл бял ром
Начин на приготвяне:
Няколко кубчета лед се слагат в шейкъра, прибавят се прясно изцеден сок от лайм, захарният сироп и ромът. Шейкърът се разклаща добре и напитката се сипва в коктейлна чаша. Украсява се с резенче лайм.
Захарен сироп се прави, като се сваряват равни части вода и захар и след това течността се оставя да се охлади напълно. 

Хемингуей дайкири

Необходими продукти:
90 мл бял ром
45 мл пресен сок от лайм
45 мл сок от грейпфрут
30 мл ликьор „Мараскино“
Начин на приготвяне:
В шейкър се сипва малко лед и се добавят ромът, сокът от лайм и грейпфрут, ликьорът Мараскино. Разбърква се около 1-2 минути и се сипва в чаша за мартини.