Марсоходът „Кюриосити“ на НАСА засне марсиански изгрев, който дава сведения за геоложката история на Червената планета
Любопитно
| От: Екатерина Антонова / БТА
| 7 октомври 2026, 14:52
„Кюриосити“ се приземи през 2012 г. в кратера Гейл, близо до марсианския екватор, а от 2014 г. изкачва възвишението Шарп с височина пет километра, което се издига от дъното на кратера.
Изображението е заснето от камерата „Масткам“ (Mastcam) на шестколесния марсоход около час след изгрева над пейзаж, в чиято далечина се виждат изваяни от вятъра скали.
„Ярките назъбени върхове в далечината са скален слой, който се отличава значително по външен вид от всички останали слоеве, през които марсоходът е преминал досега. Смятаме, че някога това са били навяти от вятъра седименти - може би пясък или дори пепел, попаднали в кратера вследствие на близка вулканична дейност. След като седиментите са се втвърдили в скала, въздействието на вятъра е оформило скалния слой в хребети, наречени „ярданги“, обяснява планетарният учен Ашвин Васавада от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния, който е и научен ръководител на мисията „Кюриосити“.
Според Васавада слоят с ярданги най-вероятно се е формирал преди около три милиарда години, когато се е образувала и останалата част от планината. Този слой обхваща площ от около 16 километра в северозападните части на планината Шарп.
„Въпреки това, слоят с ярданги не изглежда да е част от непрекъснатата поредица от пластове, изграждащи слоестата структура на планината Шарп. Той се е насложил малко по-късно. Намира се над това, което геолозите наричат „несъгласие“ - времеви пропуск, при който по-старите слоеве са били подложени на ерозия, преди върху тях да се отложат нови слоеве“, допълва изследователят.
По време на постепенното си изкачване марсоходът е преодолял денивелация от над един километър, което е най-голямата височина, изкачвана някога на Марс, според данни на НАСА. Планината Шарп е изградена от слоеве, всеки от които съхранява данни за определен период от геоложкото минало на планетата. Изследвайки тези слоеве, учените разбират повече за водните басейни като езера и потоци, които са покривали района по времето, когато Марс е бил по-влажен и по-топъл, отколкото е днес.
Васавада посочва, че НАСА се надява „Кюриосити“ да достигне слоя с ярданги през 2027 или 2028 г., когато ще използва инструментите си, за да го проучи подробно.
„Кюриосити“ изучава геологията и климата на Марс и проверява дали някога там е имало условия, подходящи за съществуването на микробен живот. Апаратът е един от двата марсохода на НАСА, работещи на Червената планета. Марсоходът „Пърсивиърънс“ в момента се движи по периферията на кратера Йезеро в северното полукълбо.
