„Русенската опера заслужава да бъдат възродени златните й времена“. Това е заглавието на материала в броя на „Утро“ от 30 март  на един от водещите баси в оперния свят през последните 20 години Орлин Анастасов, проходил в изкуството в Русе и поел към световните сцени от Русенската опера. В материала Орлин Анастасов изразява съжалението си, че през последните десет години една културна институция се е запътила към дъното и отправя остри критики към доскорошния й директор Найден Тодоров, който в края на януари оглави Софийската филхармония. Именитият диригент пожела да отговори на упреците и да изложи своята гледна точка. И тъй като темата е важна не само за културния живот, а и за цялостния облик на Русе, „Утро“ му предоставя тази възможност. Такава ще получат и всички, които пожелаят да се включат в дискусията с компетентно и аргументирано мнение. 
Заглавието и вътрешните подзаглавия в този текст са на редакцията.

Не допускам до себе си много хора, защото винаги съм притеснен дали мога да различа добрите познати от приятелите, а разликата, за съжаление, е голяма. Тези, които са ми приятели обаче, знаят една моя слабост - когато ме боли, сядам и пиша. Понякога пиша спомени, друг път - разкази, в трети случаи просто изливам на хартия чувствата си.
Този път доста ме заболя. Затова сядам да пиша за нещо, за което бях взел решение да мълча. Понякога само това помага, затова ще пиша. А след това ще затворя тази страница от живота си и ще се постарая повече да не я отварям.
Когато човек работи и се старае да върви по определен път, се случва да настъпва някого. А когато това стане, се създават врагове. Понякога е неволно, друг път е в името на някаква идея, която трябва да бъде защитена. А понякога противниците сами идват, без повод, по някакви си техни съображения. И сблъсъкът не винаги е джентълменски, независимо от желанието ни, както вероятно (при добро желание) би могъл да потвърди един известен русенски вокален педагог.
Когато преди двайсетина дни във вестник „Утро“ излезе злонамерено спрямо мен и опериращо с полуистини и откровени неистини интервю с баса Емил Желев, за мен ситуацията беше ясна, защото знаех неговия мотив - освобождавал съм го от работа, след което съм проявил твърдоглавост и съм отказал да го върна. Ако той пожелае, бих могъл да разкажа и защо. Има и свидетели.
Последният материал във вестника обаче, е различно, защото Орлин Анастасов е един уважаван от мен певец, когото 
никога по никакъв начин не съм засягал и към когото винаги съм изпитвал респект
Точно затова боли, когато той е проводникът на подобни тези. Още повече, че, доколкото знам, има планиран следващ материал с подобна насоченост в национална културна медия.
Затова ще си позволя този един път, по изключение, да отговоря лично, въпреки личната ми неприязън към подобни форми на общуване.
За нивото на Русенска опера от предишния период, за който той говори, има все още прекалено много живи свидетели, поради което следва да си зададе въпроса вярва ли сам на твърденията си. Защото истинското, златното време, за което аз знам, е по-назад в историята. И тогава Русенска опера е била наистина на ниво, което може да бъде наречено „световно“.
На тезата му относно причините за напускането на брат му - прекрасния баритон Венцеслав Анастасов, мога да му отговоря лично, ако желае, с копие от кореспонденцията между нас. Тук мога да напиша само, че написаното е невярно.
За това 
дали разбирам от опера или не - ще се прецени вероятно след години
Аз лично имам някои писания на споменатата от него Розалия Бикс, които си чета понякога, когато имам нужда да си повдигна самочувствието, примерно след статия на вестник „Култура“.
За единствения оперен спектакъл в Русе, който Орлин Анастасов твърди, че е посетил наскоро - „Отело“ - спектакълът бе преди точно една година, солисти в главните роли бяха Бойко Цветанов, Александър Крунев, Мария Цветкова и Петър Костов. Възможно е да е прав и да не разбирам от певци, но аз наистина харесвам гореизброените и не смятам, че съм ги разпределил неправилно. 
За младите певци, техните стремежи и желания можем много да си говорим, ако той би имал желание, още повече, че всички тях аз лично съм ги назначавал и съм следял развитието им, проблемите и успехите, които са имали.
Наясно съм, че всяка критика, която съм отправял, е била повод за вътрешна съпротива спрямо мен, но за съжаление, не е възможно човек винаги да казва само хубавите неща, особено ако е ръководител. 
За легендите, които напоследък станаха модерни за най-ниските заплати е некоректно да се говори
Заплатите са прекалено ниски за възможностите на професионалистите в Русенска опера. Но:
1. Не са най-ниските в страната;
2. Ако някой желае, може да спомене за увеличенията, които са имали различните звена в различни моменти, включително през последната година;
3. Орлин може да поразпита в операта за бонусите, които музикантите са получавали през последните години по най-различни поводи;
4. Заплатите на солистите варираха и растяха според тяхното собствено желание за натоварване в шестмесечен цикъл, като минимумът бе 6 участия (не дори спектакли!) за 6 месеца!!! Убеден съм, че Орлин знае тази малка подробност от брат си или от колегите си, с които е говорил.
Легендите за ниски заплати си имат все пак своето основание, което, вероятно, не всички са забравили:
В средата на 2010 година, във връзка с провежданата по онова време реформа, получих заповед от тогавашния министър на културата за извършване на масови уволнения - трябваше да бъдат съкратени десетки служители на Русенска опера в тримесечен срок. Документи за това продължава да има в операта, в министерството и в бюрото по труда. Ако някой все още си спомня, въпреки съпротивата (разбираема и в някаква степен основателна) на синдикатите в операта, аз (обратно на колегите си в другите оперни театри) направих общо събрание, на което настоятелно молих - с дълги обяснения, защо смятам, че това е правилно -
колегите да гласуват намаление на своите заплати, за да не извърша съкращенията, 
процедурата за които вече беше в ход (за някои намалението беше драстично, но точно тези хора никога не казаха и дума и приеха тежкия финансов удар с достойнство, което ме удиви). По спомен, от 239 човека против гласуваха 13. В онзи тежък момент хората бяха солидарни един с друг и предпочетоха да запазят състава цял. Възможно е някои да са размислили по-късно и да са съжалили за решението си, но аз винаги ще изпитвам най-дълбок респект към членовете на Русенска опера, защото в най-тежките часове те избраха целостта и бъдещето на операта пред собственото си благосъстояние (вероятно забравен факт - до 2009 година имаше ежегодни увеличения на заплатите - централно от министерство на културата).
Написаното за хора и особено за Христо Стоев не мога и не желая да оспорвам - той бе невероятен професионалист, който трудно би могъл да бъде заместен.
Написаното за оркестъра е обидно и недостойно. Подобно на всеки оркестър, русенският си има силните и слаби моменти, но това е един от най-впечатляващите оркестри у нас, който искрено се надявам, че следващото ръководство на операта няма да пожертва в името на различната си визия за развитието на оперния театър. Защото - и точно тук е разликата в схващанията ни с Орлин - аз 
вярвам, че блясъкът на един театър са солистите на сцената, но истинската му сила е в груповите звена
Мога да дам безброй примери в тази посока, но не мисля, че има смисъл.
Дали големи оперни певци са пели с Русенската опера през последните 11 години, ще оставя следващото ръководство (ако не познава историята от последното десетилетие) да прецени, когато прочете архивите. Ще кажа само, че аз също следя базата данни, за която става дума в интервюто. Орлин знае защо отказа да пее в Русе с родната си опера, но дори и той пя с нея извън границите на България.
Личните обиди към мен ще оставя без отговор. Предполагам, че причините за тях са от друго, непрофесионално естество.
За възможностите и ресурсите на Русенска опера ще отговоря само така: Кавалерът на розата. Орлин е професионалист и, ако иска, може да каже какви са възможностите на театър, който успее да постави точно това заглавие. Ако го познава.
Твърдението, че следва да бъде водещ само оперният репертоар, показва 
непознаване на статута на Русенска опера и незачитане на съществуването на балета и особено на филхармоничния оркестър 
на Русенска опера. Има среди, които биха го поздравили за подобна позиция, но това не е непременно повод за гордост.
Твърдението за кои заглавия е имало или нямало певци, говори може би за неосведоменост, но той има приятели в Русе, които биха могли да му разкажат.
Обвиненията към мен за ремонта на операта говорят за непознаване на фактите или за злонамерена неистина. Второто е подсъдно.
Няма да коментирам и „кокошкарските“ турнета. Имало е добри, по-малко добри и много добри турнета през годините (както споменах, имаше случай на пътуване и с негово участие). 
Не винаги импресариите са били добронамерени, но аз винаги съм се борил с тях за интересите на операта
Това знаят от личен опит безкрайно добре и хората в екипа на Орлин.
Вместо да коментирам защо не са били вдигнати заплатите (не са ли?) в следствие на спектаклите в НДК, мога да го помоля той да разкаже за своя личен мениджърски опит в тази посока от последната година. И ако е честен пред себе си, ще замълчи.
Далеч не смятам, че не съм правил грешки в периода 2005-2017, докато управлявах Държавна опера - Русе. Работихме много и на моменти - в най-тежки условия (двойна реформа! в сценичните изкуства). Бях отговорен за съдбата на около 300 човека (когато започнах бяха около 240), съдбата на цяла една институция (в момент на най-голяма европейска финансова криза бяхме оставени на делегиран бюджет), бях отговорен за художественото ниво и балансиране между всякакви вътрешни и външни интереси, както и за икономическото оцеляване на тази емблематична за българската музика институция - и всичко това в атмосфера на организиран отпор от самото ми идване в град Русе през 2005 г.
Да, със сигурност съм допускал грешки. Когато съм ги откривал съм ги отстранявал. 
А е имало и случаи да трябва да избирам на принципа за по-малкото зло
Уви, това също е част от управлението на един оперен театър.
Но въпреки всичко, заедно с Русенска опера постигнахме толкова много неща, които намирам за крайно неетично да бъдат отричани и то по един толкова груб и безцеремонен начин. Участвахме в национални и международни фестивали, осъществихме записи за чужди фирми, гостувахме навсякъде, където хората имаха нужда от изкуство, превърнахме зала 1 на НДК по безпрецедентен начин във втора сцена на Русенска опера, поставихме заглавия, за които други оперни театри могат само да мечтаят, получихме десетки най-високи отличия и награди - както за отделни спектакли, така и заради цялостен принос към развитието на българската култура! Показателите за финанси и посещаемост на Русенска опера скочиха не в проценти, а в десетки пъти!
Мога да продължа, но спирам до тук.
Ако човек желае да управлява, той първо трябва да се научи не да отрича миналото, а да го надгражда. Пожелавам на Орлин да се научи на това, защото другите качества ги притежава.