Д-р Доротея Игова се дипломира в Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе със златен медал. След това завършва Медицинския институт в Плeвен. През 1987 г. постъпва на работа в Инфекциозно отделение на Окръжна болница-Русе, сега УМБАЛ, където работи и до днес, като от 19 години е началник на отделението. През 1991 г. придобива специалност „Инфекциозни болести“ в София. Има редица специализации по невроинфекции, остри вирусни хепатити, ХИВ-инфекции и СПИН, интензивно лечение на инфекциозните заболявания и много други. Завършва магистратура по здравен мениджмънт към Великотърновския университет и следдипломна квалификация „Социален и здравен мениджмънт“  към Стопанска академия в Свищов. Придобива квалификация „Медицинска педагогика“ в Русенски университет. Преподава на студенти в специалност „Здравни грижи“ в Медицински колеж Русе 10 години и в Русенския университет, обучава и днес лекари-стажанти и специализанти по инфекциозни болести. 
С помощта на председателя на Българското дружество по инфекциозни болести проф. Татяна Червенякова, която е родом от Русе, д-р Игова организира през октомври тази година голям национален форум по инфекциозни болести, който ще се проведе за първи път в Русе. На него ще присъстват инфекционисти, професори, доценти, хабилитирани лица от цяла България, от всички университетски клиники и болници.
Отскоро д-р Игова работи и в Медицински център „Медик консулт“, където преглежда и консултира деца и възрастни. Приема с медицински направления, както и срещу заплащане. Телефон за записване: 0882 909725

- Д-р Игова, реална ли е опасността от епидемия от морбили в Русе?
- Да, има опасност и не само в Русе, а и в цялата страна. В Пловдив например вече има потвърдени 7 случая на морбили. Ние сме граничен град, Дунав мост ни свързва с Румъния, където има епидемия и дори смъртни случаи. По последни данни там болните от морбили са над 3000. 81% от тях са неимунизирани, 8% са имунизирани с една доза ваксина, 4% са с данни за имунизация от две и повече дози, а 7% са с неизвестен имунизационен статус. Има и 29 случая в Югоизточна Унгария.
- А в Русе какво е положението?
- Все още няма регистрирани болни от морбили, но имаме два съмнителни случая, които на този етап не са потвърдени. Изпратили сме материали за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести в София. 
- Откога в България не е имало епидемия от морбили?
- Дълги години благодарение на добрия ваксинален обхват на населението. Но след 7-годишно отсъствие на заболяването през април 2009 г. в Североизточна България започва епидемия от морбили, след като вирусът е внесен от заболяло лице в Хамбург, Германия. Причината е пропуски в имунизацията на населението от малцинствен произход. Епидемията бързо обхваща цялата страна и достига пик през март 2010 г., а в края й затихва. За този 2-годишен период в страната са регистрирани 24 510 заболели, предимно от ромски произход. Това е най-голямата епидемия в Европа след епидемията в Украйна през 2006 г. Случаите в България съставляват 72% от регистрираните в Европа за 2010 г. По време на тази епидемия в Отделението по инфекциозни болести в Русе бяха хоспитализирани над 140 заболели.
След затихването на епидемията има само внесени случаи: през 2013 г. от Германия - 13, а през 2016 г. - 1 случай в Стара Загора. Според последните отчети на Световната здравна организация в момента България е държава във фаза на елиминация на морбили - тоест 36 месеца без циркулация на местен морбилен вирус в страната.
- Само децата ли са застрашени?
- И деца, и възрастни, ако не са имунизирани. При това не само в малцинствените групи. Защото през последните години с тази кампания на майките срещу ваксините има много неимунизирани деца, дори и в образовани семейства. Ваксината срещу морбили е включена в тройната ваксина „Приорикс“, която е също и за паротит и рубеола. Съгласно имунизационния календар ваксинацията с „Приорикс“ се извършва на 13-месечна възраст, а реимунизация се прави на 12-годишна възраст. 
- Колко опасно е заболяването и как се предава от човек на човек?
- Това е остро инфекциозно заболяване. Известно е още като като брусница или дребна шарка. Причинява се от вирус, наречен Morbilivirus. Разпространението му се извършва по въздушно-капков път, като единствен източник са хората. Болният човек излъчва вируса от последните два дни на инкубационния период до четвъртия ден от появата на обрива. Вирусът се отделя в секрета на горните дихателни пътища и конюнктивите на заболелите. Предаването на заразата става най-често при пряк контакт с капчици от секретите на болните хора, които са отделени във въздуха. Възможно е и заразяване при пряк контакт с предмети, върху които има следи от носни или гърлени секрети. Инкубационният период -времето от заразяването до появата на първите симптоми на болестта - е от 9 до 14 дни, по изключение и до 17 дни.
- Обривът е всеизвестен белег на шарката, какви други симптоми са характерни за морбили?
- Всъщност първите симптоми са повишена температура, отпадналост, безапетитие, хрема, болки в гърлото, суха мъчителна кашлица, придружена с режещи болки зад гръдната кост, възпаление на конюнктивите на очите, придружено със сълзотечение и зачервяване. Тези симптоми продължават средно около три дни. Около четвъртия и петия ден се появяват белезникави петна по лигавицата срещу горните кътници - това са т.нар. „петна на Филатов-Коплик“ и наличието им е сигурен признак за заболяването.
- А обривът кога и къде се появява за първи път?
- Обривът се появява на 3-5 ден от началото на заболяването, като е придружен от ново повишаване на температурата. Започва разпространението си зад ушите и постепенно обхваща лицето, шията, тялото, а към 5-6 ден достига и крайниците - т.е. обхваща цялото тяло. Обривът се състои от розово-червени петна и пъпки с големина от няколко милиметра и подчертана склонност към сливане на отделните обривни единици. След появата му се засилват началните симптоми и пациентите са много интоксикирани и отпаднали. Може да се увеличат периферните лимфни възли. От третия ден след появата на обрива постепенно започва обратното му развитие, повишената температура започва да спада, общото състояние на болния се подобрява и започва оздравяването докъм десетия ден от началото на болестта. На мястото на обривните единици може да се появи кафеникава пигментация и дребно лющене на кожата.
- Какви усложнения може да има и кога настъпват те?
- Усложнения има, когато не се вземат навреме мерки. Като всяка остра вирусна инфекция морбили се лекува със симптоматични средства. Но ако не се лекува или се лекува неправилно, може да се развият усложнения като пневмония, менингит, енцефалит и други.
- Какво препоръчвате на гражданите, за да се предпазят от заразяване?
- На първо място, по възможност да не пътуват до Румъния до приключване на морбилната епидемия там. Да се имунизират всички деца с пропуски в имунизациите, ако няма противопоказания и освобождаване от Комисията в РЗИ. При съмнение за морбили хората да се консултират със своя общопрактикуващ лекар. А при поява на обрив и повишена температура да се консултират и със специалист по инфекциозни болести, за да се постави още в началото правилната диагноза и да се проведе правилното лечение. Избягвайте самолечение.