Промените в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 г., дебатите по които стартират след по-малко от два месеца, ще определят цените на земеделската земя и на рентите в следващите години. Възможностите варират от намаляване на субсидиите заради излизането на Великобритания от ЕС до пълното премахване на плащанията за единица площ, което би било най-негативният сценарий за бранша. Това анализират от компанията за търговия с ниви „Русе ленд“.
Земеделското производство се оказва основен сектор у нас, особено през последните 10 години и бъдещата регулация и възможности за подпомагане са от първостепенна важност за националното стопанство. В тази връзка решаваща би се оказала политиката за директни плащания за единица площ земеделска земя. Всички държави членки, включително и нашата ще представят своите становища и виждания, както и аргументите, с които да ги защитят. 
Като се вземат предвид големите световни запаси от зърнени култури в момента и постоянно понижаващите им се изкупни цени от една страна, както и непълната конкурентност на величината на добивите и съответно на технологиите в България, можем да заключим, че евентуална негативна промяна на условията за субсидиране след 2020 г. би нанесла доста поражения в бранша, смятат експертите. 
Текущите в момента дебати насочват промените към няколко варианта. При най-консервативния такъв промените биха били най-малки, а именно се очаква намаляване на общия бюджет за подпомагане (заради излизането на Великобритания като голям източник на тези средства) и по-категорично снижаване на тавана на плащанията за големите земеделски стопанства. При този сценарий се запазват плащанията на единица площ земеделска земя, както и зелените плащания. Тук най-дискусионен и важен за България ще остане въпросът дали ще се постигне съгласие за единна ставка на тези директни плащания, според които в момента нашите земеделски производители са доста неравнопоставени. Съществува възможност тези плащания след 2020 г. да се обвържат напълно с производството на екологично чисти култури. Това, разбира се, би повишило себестойността на продукцията и би засилило вноса от държави извън ЕС, смятат от „Русе ленд“.
Напоследък най-големите страни членки - Германия, Испания, Италия и Франция, публично изявяват желанието си за Европа на различни скорости. Ако се тръгне по този път, ще има значителна диференциация и драстични промени, при които директните плащания може и да отпаднат. Това, разбира се, би бил и най-лошият сценарий. Очакват се и промени в процеса на договарянето на изкупните цени на продукцията, които да увеличат влиянието на земеделските производители, което в момента е най-малко. Това би било положително и за всички собственици на ниви относно очакванията за техните бъдещи доходи, твърдят анализаторите на компанията.