Отговорен е хормонът пролактин.

Повечето отбягваме тъжните мелодии, когато ни е криво, защото смятаме, че ще ни стане още по-криво. Според професор Дейвид Хюрон от университета в Охайо, е точно обратното. Хормоните били виновни за този феномен.

Хора, който са имали високи резултати на невротични тестове и такива, който са свободолюбиви, е по-вероятно да слушат меланхолични песни. Професорът твърди, че хормонът пролактин, заради който се произвежда кърмата, се отделял и по време на скръб. Отделял се, за да улесни и ускори справянето с мъката. Така и е с песните. Ние мамим тялото и то произвежда по-приятно светоусещане и по-щастливи чувства. “Все едно Майката Природа се намесва и казва, че не желае да страдаме толкова дълго и толкова дълбоко“, обяснява професорът.

Когато се чувствате не толкова добре, може би решението е да слушате тъжна музика, за да сте по-щастливи.