1271 души са обвинени за корупция по високите етажи на властта през 2016 г. в Румъния. Сред тях са 3 министри, 6 сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати, 21 директори на национални компании и 426 души на ръководни и контролни позиции и заемащи високи постове. Това обяви главният прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши.

В рамките на посещението си в България тя се отзова на поканата на Инициативата "Правосъдие за всеки", където представи предизвикателствата, с които са се сблъскали в Румъния, след като започнали борбата с корупцията.

22 години Лаура Кьовеши е работила като прокурор и е имала възможност да проследи развитието на румънската прокуратурата. 6 години е била главен прокурор, а последните години ръководи Националната дирекция за борба с корупцията.

"Бях свидетел на множество промени в този период. Най-голямото предизвикателство бе битката с начина на мислене, манталитета, битката срещу нежеланието да настъпи промяната", разказа шефката на дирекцията.

"Много години корупцията беше системно явление - проявяваше се в здравеопазването, образованието, обществените поръчки", посочи Кьовеши. След присъединяването на Румъния към ЕС била учредена Национална дирекция и настъпили много промени относно борбата с корупцията.

По думите на Лаура Кьовеши през 2006 г. имало 360 обвинени по високите и средните етажи на властта, а през 2016 г. - 1271 души. Според нея критерият за ефективност са влезлите в сила присъди. През 2016 г. има 870 обвиняеми с произнесени окончателни присъди.

В 90% от делата на Националната дирекция за борба с корупцията са произнесени окончателни осъдителни присъди.

Прокурорите в Румъния са независими в дейността си. Никой няма право да разпорежда на един прокурор как да работи по дадено дело и какви обвинения да повдига - нито министърът на правосъдието, нито главният прокурор, нито президентът, никой, обясни Кьовеши.

В същото време има съдебен контрол върху всички актове на прокурорите.

"Съществуват лостове за контролиране на дейността ни", изтъкна тя.

Главният прокурор на румънската антикорупционна дирекция изтъкна сложността на корупционните престъпления.

"Те се извършват тайно и е много трудно разследването им", посочи Лаура Кьовеши.

Според нея, ако извикаме един прокурор от България и питаме какво е работил през последната една година, ще се окаже, че е работил много ефективно по кражби, пътни престъпления, убийства и други престъпления. Кьовеши обаче смята, че е важно да има специализация.

Ръководената от нея антикорупционна дирекция се занимава само с деянията в областта на корупцията. В края на годината са длъжни да се отчетат.

Освен това, тя изтъкна, че румънският главен прокурор може да дава разпореждания само чрез директора на антикорупционната дирекция, т.е чрез самата Кьовеши, но не и спрямо самите прокурори в дирекцията.

Доброто законодателство помага за борба с корупцията, според Лаура Кьовеши. Дадена е възможност повече институции и организации да сезират антикорупционното звено. Повече от 50% от сезиранията са от организации и институции, стана ясно още от думите й. Иначе в разследването на корупционни престъпления се ползва следовател под прикритие. В Румъния има стриктен съдебен контрол върху използването на СРС-та и други технически средства за проследяване.

Въведен е механизмът за разширена конфискация, като се проверява цялото имущество на разследваното лице. Дотогава се укривало имущество като се прехвърля на роднини или пък разследваните се развеждали и имуществото остава за половинката. Сега вече не могат да укрият имущество по тази схема.

Над 12 000 сезирания има на година в Румъния за корупция. За да не се стига до свръх натовареност се приоритизират сигналите и е изведен критерий за какво може да се сезира дирекцията.

Въпреки това според Кьовеши не всичко е съвършено. Имунитетът е пречка, но, според нея, всеки трябва да е равен пред закона, независимо дали разследваният е министър или друго лице. Не можем да разрешим проблема с корупцията в Румъния, ако няма превенция, подчерта румънският главен прокурор по антикорупцията.

Тя акцентира върху обучението за борба с това явление като част от превантивната дейност. Прокурорите в ДНА минават през сериозен кастинг с участието на психолог. Средната заплата на прокурор в ДНА е 3000 евро. Плащат се и квартирата, и лекарствата им.

Председателят на Инициатива "Правосъдие за всеки" Велислав Величков приветства Лаура Кьовеши.

За първи път в България имаме европейски магистрат на толкова високо ниво, който да сподели опита в рамките на съседна държава, изтъкна той. Величков подчерта, че до 1988 г. с Румъния сме били "в една затъваща лодка" и през 2007 г. сме стигнали заедно до европейското си членство. Заедно останахме и под мониторинга на ЕК, касаещ правосъдието.

"Имаме ДАНС, БОРКОР, разследващи комисии, спецпрокуратура - органи много, но борба с корупцията и видими резултати няма", коментира той.

По думите му, държавата, в която няма правосъдие, е отсъстваща държава, територия, на която гражданите не се идентифицират със собствената си държава.