„А Тутуна, Тутуна, 
като влашка кратуна, 
аджи баба консула.
Който счупи кратуна, 
той ще вземе момата, 
аджи баба консула. 
Кратунката за вази, 
а момата за нази, 
аджи баба консула...“
С тази ритмична песен едно митично създание обикаля къщите в Кошов по Ивановден. Да е лъв, не е лъв, ама реве като лъв; да е магаре, не е магаре, по-голямо идва; тялото му - като на слон, покрит с козяци и домашно тъкани кърпи, устата му - като на дракон: с едни грамадни тракащи зъби... Пък името му - миролюбиво, та чак смешно: Татунчо! Води го водач - Хаджи баба, развежда го от порта до порта, да трака с грамадните си дървени челюсти кречеталото и да прогонва злите духове. И годината да бъде плодородна и мирна, овошките да родят много плод, житото да е едро като дренки, стопаните - здрави и доволни. 
За да е сигурно, че лошите сили ще се уплашат и ще избягат, 
Татунчо не ходи самичък 
- съпровождат го десет-петнадесет яки мъже. Лицата им са скрити от маски, направени от кратуни, украсени с кичури кълчища и с нашарени закривени носове от дръжките на кратуните. Мъжете обикалят и ритмично пеят песента на Татунчо, размахват по две дървени саби, с които също тъй ритмично се удрят по гърбините. А те, гърбините, са „изолирани“ с дебели възглавници, облечени с овчи кожи. Повечето от кожите не са щавени, а само са осолени - тогава всеки удар с дървената сабя пляска звучно и добавя колоритен нюанс към ритуалния танц. 
Той на пръв поглед изглежда много семпъл, но който пробва да се включи, установява, че не е толкова просто и че си трябва време танцът да се усвои.
Затова и повечето от нас участваме в обичая Джамал още от деца, обяснява сегашният водач на звучното шествие Атанас Атанасов. Много от участниците през годините са изпълнявали различни роли в маскарадната игра, в която по принцип се събират обикновено някъде около 20-25 души. Самият Татунчо го носят двама души, отпред върви Водачът, който 
първо отвежда чудното същество в къщата на Кмета
за да поиска разрешение да обиколи селото. Там го посрещат Младата и Старата стопанки /снаха и свекърва/, както и Детето - докато мъжете пеят и се удрят със сабите, а странното животно трака страховито със зъби, Детето се плаши и пада на земята. Тогава пристига Лекарят - да помогне на Детето да се изправи. Пак той ще помогне и на самия Татунчо, ако случайно /обичайно/ нещо му стане и вземе да рухне на земята. 
То и падането на детето не е проста работа - и това се репетира, трябва майсторски да се направи, обяснява най-възрастният от днешната артистична група, възпроизвеждаща Джамала - 76-годишният Йордан Владимиров. Ето, Наско преди време е играл дете, и други от мъжете са играли тази роля, обяснява Данко. Той самият също е бил в тази роля - участвал е в ритуала още от 8-годишен. И гордо съобщава, че в момента 
в обичая участват той, синът му Пламен, внучката Елияна на 14 години и внукът Боян, който е 9-годишен
Самия Данко пък всички го смятат за талисмана на групата. Досега е пропуснал само едно пътуване с Джамала - било е през март 2003 година, когато е вдигал сватба на сина. Преди година пък на фестивала в македонския град Битоля всички го наричали Дедо Манекено...  
Тръпка е и е много увличащо, казва библиотекарката в читалище „Просвета“ в Кошов Лиляна Стоянова. Тя самата също е играла стопанка, била е и от жените, които припяват, сега стопанки са две млади момичета от селото. Нейният съпруг също участвал в Джамала. То става така, че дори и да дойде някой от друго село или град - да се ожени за кошовчанин, примерно, и покрай своя човек също се включва в обичая, добавя Лиляна. Част от този оригинален миниспектакъл стават и председателката на читалището Елена Маринова, и сегашният кмет на селото Михаил Маринов. 
Всъщност, тази зимна обредна игра, идеята на която е в периода на така наречените Мръсни дни /дузината дни от Коледа до Йордановден/ е заимствана от Румъния. Преди около столетие и половина 
заможни кошовчани били ходили оттатък Дунава 
и там останали впечатлени от такова шумно маскарадно шествие на странно същество, което заедно с дузина също тъй шумни селяни гонело злото от къщите на хората. Тази забава толкова много се харесала на гостите от русенското село, че като се върнали у дома, те решили също да направят подобно весело и забавно нещо. Но тъй като до следващата зима някои от детайлите на румънския обичай били позабравени, други просто не били забелязани, затова ентусиастите от Поломието натаманили румънската игра по свой вкус, като добавили свои елементи - в маските, в ритуалните песни и танцови движения, в сюжета. 
Така години наред единственият по рода си за България Джамал радвал жителите на Кошов и околните села с наричанията за здраве и берекет, като ги веселял с линиите на сюжета, внасяйки и по-пиперливи нюанси, които би трябвало да бъдат предхождани от 
червена точка и едно продължително „тииииииииииит“
Така, почти напълно побългарен и по-точно покошовчанен, този колоритен обичай просъществувал през първата половина на 20 век, а след това в устрема на социалистическата „жизнерадост и дръзновение“ постепенно потънал в забрава. И така - до 1976 година, когато кошовчанинът Неделчо Маринов възстановява обичая. Неделчо е участвал още като 19-годишен в Джамала и всичко в съзнанието му е било свежо и цветно - затова побързал с други ентусиасти от селото да възобнови цялата ефектна игра с характерните детайли.  
И още същата година на третия национален събор на народното творчество в Копривщица Джамалът грабва сребърен медал и получава почетното тогава звание „Лауреат на Димитровска награда“. Оттам нататък на практика всяко участие на Татунчо и неговата кошовска дружина във фестивали, събори, маскарадни игри и какви ли не такива самодейни форуми в България и зад граница носи на Джамала пореден приз и слава. 
Където и да отидем, всички много ни се радват, 
хората настояват да се снимат с нас, особено чужденците 
направо няма отърване - и българските самодейци, и западните гости на такива фестивали направо са очаровани от нас, казва Елена Маринова. Всеки иска да пипне с ръка и Татунчо, и маскираните хора от миниспектакъла. Всъщност, почти всичко от реквизита е автентично, обясняват мъжете и жените, които са пазители на това истинско съкровище. Козявите черги, наричани чолове, които покриват Татунчо, са тъкани преди повече от век от кошовските майсторки, пак оттогава са везаните кърпи, които украсяват животината. Кратуните също са от едно време, вметва Лиляна Стоянова. Кой знае защо, сега такива кратуни с големи глави и закривени дръжки не растат в градините, чуди се тя. Дървените мечове си ги правим сами, казва Иван Иванов, който е сред по-младите участници в ритуала. Сегашните пазители на Джамала припомнят имената на свои съселяни, които са били душата на обряда - Еньо Маринов, предишният ръководител Руси Георгиев, Иван Гецов, Манол, 
Марин Бързака, който е играл първото Дете, падащо пред Татунчо 
още през 1976 година. Хубаво е, че сега има пет-шест малки деца, които се включват в тази старинна маскена игра. Значи, ще има кой да подхване традицията и да я продължи, надяват се кошовчани, за които тази уникална за страната маскена игра е много ценна и скъпа. Очевидно тя е ценна и скъпа и за взискателната комисия, която през 2010 година определя Джамала за достоен за вписване в програмата на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“. Оригиналният цветен обред е два пъти носител на приза „Златната гъдулка“, златен медал от събора в Копривщица, първа награда от маскарадните игри в Стара Загора, златен медал от игрите „Сурва“ в Перник и още няколко награди от различни издания на празниците, златен плакет и първа награда от националния събор в Рожен, призове и грамоти от сръбския фестивал „Новосадска Коледа“ и „Бамбурци“ в Македония. Само от началото на 2017 година досега Джамалът вече завоюва поредните си две отличия - бронзова маска от пернишката „Сурва“ и първо място на Кукерландия в Ямбол. Благодарни сме на кмета но община Иваново Георги Миланов и на Астон сервиз с регионален мениджър Ивайло Раднев, които ни помагат финансово, за да можем да пътуваме за нашите изяви, казва кметът на Кошов Михаил Маринов. И се надява, че на Джамала, на Татунчо и на неговите верни пазители им предстоят още дълги и славни години живот. За да пазят от зли духове и от безпаметна забрава.