Днес един владетел на могъща държава ще бъде сред най-споменаваните личности у нас. Това е Александър II - Царят Освободител. Но може би мнозина ще се изненадат, че това почтително прозвище руският самодържец получава не заради подписания на 3 март 1878 година мирен договор между Русия и Турция, с който се ражда Третата българска държава. Не, Царят Освободител печели името си с подписването на 3 март (19 февруари стар стил) 1861 година „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“, както и „Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости“. Казано на по-разбираем език, това е отмяна на крепостното право - руското име на робството, при което крепостните се третират просто като вещи, създадени, за да служат до гроб на господарите си.
Нека проследим пътя на държавника, извадил Русия от средновековния й коловоз, за да й даде шанс за ново развитие.
Александър II Николаевич е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия
(1855-1881г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Известният с либералните си реформи монарх е син на предишния император Николай I и съпругата му Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Управлението на баща му се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е изключително строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски.
Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската и световна политика.
Реформите на Александър II целят 
либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия
Най-важното преобразувание е премахването на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. Него ще разгледаме отделно.
При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.
Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на потискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863-1864г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици - литовски, украински, беларуски, а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута (финландска марка) и финският език получава равен статут с шведския.
През 1867 г. Александър II 
продава за златни долари на Съединените американски щати руските права върху Аляска
която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия - Бухара(1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).
В областта на външната политика император Александър II обръща особено внимание на т.нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877-1878). Войната приключва с подписването на предварителния мирен Санстефански договор (1878), с който България става автономно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.
Малко известен у нас е фактът, че през 1876-1877 г. Александър II лично участва в сключването на тайно споразумение с Австрo-Унгария във връзка с Руско-турската война, което е 
предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България
и предаването на Босна и Херцеговина под управлението на Австро-Унгария.
След 1866 г. са извършени осем покушения срещу Александър II. През 1879 г. радикалната организация „Народна воля“ взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. терористите успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата монарси се спасяват, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити и ранени.
Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от „Народна воля“. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.

Заробени от Иван Грозни, помилвани от Александър II

Закрепостяването на мужиците започва при цар Иван Грозни, който през 1581 г. забранява всякакво излизане на селяни от владенията на помешчика, на чията земя живеят. Крепостното право като държавна система в селските обществени отношения на Русия е окончателно скрепено юридически със „Съборно уложение“ от 1649 г.
Крепостната руска система, по-известна само като крепостничество, е уязвима за революционни движения. Неслучайно декабристите издигат лозунга за отмяна на крепостничеството. До времето на Екатерина Велика страната периодично е заливана от масови селски въстания. Загубата в Кримската война изправя Русия пред предизвикателството от нови големи селски въстания. От друга страна помешчическото селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е загрижено най-вече за 
индустриализацията на страната, за която пък е нужна свободна работна ръка
Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Ето защо се стига до отмяна на крепостничеството.
Като повод за отмяна на крепостничеството Александър II използва масовия селски протест срещу него след Кримската война, когато има недостиг на работна ръка заради мобилизацията на крепостните в наборната руска армия.
Крепостничеството е дефинирано по различен начин. Най-общо господарят притежава правна юрисдикция над селянина, техните отношения отговарят на определени правила, но тези правила могат да бъдат променяни от господарите. Крепостният притежава известни минимални законни права, за разлика от роба - но практически разлика няма.
Развитието на взаимоотношенията между господари и крепостни селяни е съвършено различно в двете половини на Европа 
през Средновековието. На запад от Елба /западните германски държави, Ниските земи, Франция, Англия, Италия/ то постепенно се отменя. В Швеция, Норвегия и Испания никога не е съществувало. От ХII век нататък в Западна Европа крепостните селяни постепенно отвоюват свободата си - по различно време и в различна степен. Един от най-разпространените начини е като  получават пожизнен статут на наематели на земята, който могат да прехвърлят на децата си и така се стига до правото да купуват и продават земя и свободно да избират бъдещето си.
Точно обратното се случва на изток от Елба в Бохемия, Силезия, Унгария, Полша и Русия. От началото на ХV век относително свободните селяни от тези региони губят свободата си да се придвижват. Най-тежко това засяга селяните в Русия. Правата на тамошните господари над крепостните се увеличават непрекъснато чак до края на ХVIII век. Крепостните селяни нямат никакво право на придвижване, могат да бъдат произволно премествани, връщани обратно, заточавани и т.н. 
Руската управляваща класа започва да измерва своето обществено положение с броя на притежаваните селяни 
и някои господари притежават смайващо количество крепостни. Рекордьор е граф Н.П.Шереметев, който има 185 610 селяни. Постижението му е надминато само от собствения му син, при това почти двойно - 300 000. 
Според московския преподавател проф.И.Беляев, закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г. като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. 
Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни последствия
в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това - да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая - да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.
Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година. Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I - императрица Елизабет и след това.
Според акад. В.О.Ключевский (1893Ч1905/: „При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, 
невръстно момиче е струвало само 50 копейки - по-малко от цената на едно прасе или на стар кон
Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорите и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби...“.
През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник - капитан Иван Зиновиев: „...червен кон на 5 години - 3 рубли и 50 копейки;... 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки...“.
Данните за цените на крепостни изнася и самият капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяните в енория Великая пустиня: „В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин - на 40 години, оценен на 30 рубли. Съпругата му Марина Степанова - на 25 година, оценена на 10 рубли... деца: Гориян - на 4 години, оценен на 5 рубли, Василиса - момиче на 9 години, оценено на 3 рубли... Матрона - на една година, оценена на 50 копейки...“.
Руската интелигенция, по правило произлизаща от дворянството, търси начин да оправдае това фактическо поробване на хора. Например М.Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I - граф A. Аракчеев, дава обяснение за съществуване на крепостничеството в Русия. Според него 
изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на майките им, 
които по този начин им давали възможност да укрепнат физически и се развият умствено, предпазвайки ги от неразумни действия и постъпки. Ето още един пример за дяволско четене на евангелието...
В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната Руско-японска война и последвалата я Първа руска революция.
След идването на болшевиките на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „Декрет за земята“, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. Но десетина години по-късно земята отново е иззета от селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20 век, раздадените за свободно ползване ниви са одържавени и окрупнени в колхози.