Независимо от това, че сега ЕС е съсредоточен върху вътрешните предизвикателства, в Брюксел скоро ще започнат да оформят собствена стратегия по отношение на евразийския регион.

С тази теза излезе миналата седмица специалният представител нна ЕС по въпросите на Централна Азия Петер Бруриан на кръгла маса в Туцинг, Германия., където беше обсъждан съвместният доклан на Фондацията "Фридрих Науман" и Стокхолмския институт за изследвания на проблемите на мира (SIPRI) "Икономическа зона на пътя на коприната: проекти за сътрудничество на ЕС и Китай и последствия за сигурността".

Според служителя и европейските експерти ЕС трябва сериозно да се замисли за създаването на обща зона за сигурност за Европа и Азия, при което осигуряването на тази сигурност е възможно изключително чрез развитието на държавите в региона и формирането на общо икономическо евразийско пространство. Страните от Централна Азия имат ключово положение в това пространство. В продължение на много години ЕС е един от най-големите донори за тези държави (по 1 млрд. евро годишно от 2014 до 2020 г.).

Неотдавна ЕС за четвърти път преразгледа своята стратегия за Централна Азия от 2007 г. Но, както признава дирекцията на ЕС по въпросите на външната политика, независимо от създаването на многобройни механизми за сътрудничество през последните години, ЕС остава играчът с най-малко влияние в региона. Но в Брюксел не може да не забележат, че този район става все по-нестабилен.

В ЕС признаваха, че не може да се конкурират в Централна Азия с Китай и Русия, и искаха да се концентрират на проекти, по които могат да бъдат постигнати конкретни резултати. И ето че на сцената се появи Китай със своята инициатива "Една зона - един път", предполагаща комплексно развитие на евразийския регион, преди всичко на Централна и Южна Азия (основно Пакистан). Обещаните за реализиране на проектите в Икономическата зона по Пътя на коприната (ИЗПК) гигантски финансови ресурси на Фондация "Пътя на коприната", Азиатската банка за развитие, Азиатската банка за инфраструктурни проекти, стремежът на Китай "да изнесе" излишна работна ръка и строителни мощности - всичко това говори за решителността на Китай да реализира своите планове.

В ЕС се появява загриженост как това ще се реализира. Там нервничат поради оскъдната информация за конкретните икономически проекти, които предполага инициативата ИЗПК, поради което настояват за необходимостта от многостранен формат за обсъждане на тази инициатива, за максимална прозрачност и публичност. Очевидно ЕС се опитва да лиши ИЗПК от други възможности, за да бъдат максимално институционализирани всички формати на сътрудничество, процедурите по финансиране и преговорните процеси в рамките на проекта.

От какво се боят в ЕС? За никого не е тайна, че Централна и Южна Азия са региони с голям дял на сивата икономика, голямата роля на неформални практики и непрозрачно взимане на решения - както в политиката, така и в икономиката. Разбираемо е, че двустранните преговори на елита и лесния достъп до финансови потоци от Китай, предвидени за финансирането на ИЗПК, са най-очевидният път на развитие на процеса. Последствията от това може да стане засилване на корупцията, по-нататъшно социално разслоение и увеличаване на социалното напрежение в обществата, където и без това преобладава младо население, най-вече подложено на влиянието на вербовчици от екстремистки организации.

Още един немаловажен фактор е осигуряването на икономически възход няма да е възможно без развитието на човешкия капитал. Изглежда че на думи това се разбира не само в ЕС, но и в Китай. Само че от китайска страна не прозвучаха никакви конкретни предложения в сферата на образованието, повишаването на квалификацията и професионалното обучение. Значи има вероятност развитието на сценарий, при който Китай ще създаде инфраструктура от китайски пари с китайска работна сила, изгодите от което ще получава правителството, а за местното население няма да се промени нищ. Друга опасност е формирането на силна зависимост на държавите от региона от Китай. Китайските кредити, както е известно, не са евтини и в перспектива могат да се превърнат в дългове, непосилни за централноазиатските икономики. Това, вероятно, ще повлече след себе си и политическата ориентация към Китай на централноазиатските и южноазиатските държави. А Евросъюзът, опитващ се от дълго време да откъсне Централна Азия и южноазиатските държави от Китай, въобще не желае напълно да предава властта над региона на Китай. В ЕС се опасяват и от геополитическите последствия на реализирането на китайската инициатива - в частност, засилване на конфликта между Пакистан и Индия и съперничеството между Индия и Китай.

Най-важното е, че в ЕС не виждат почти никаква полза от китайската инициатива за Афганистан. Да, южният маршрут на "Пътя", излизащ на пристанищата на Пакистан ("Икономически коридор Китай-Пакистан"), не обещава голяма изгода за Афганистан. А това означава, че проблемът с икономическото развитие на Афганистан по-скоро ще остане да лежи на раменете на САЩ и ЕС.

В ЕС разбират, че не е възможно да се противопоставят на реализирането на инициативата на Китай и поради това предстои задачата за "вграждане" в настоящата ситуация, за да се опитат след това да влияят отвътре върху нейното развитие. С тази цел ЕС ще се опита да създаде максимално институционализиран и многостранен формат за реализирането на инициативата ИЗПК, за да намали потенциалните рискове и да извлече максимална полза.

Какво означава това за Русия? В ЕС съществува мнение, че споразумение за обвързване на ИЗПК и Евразийския икономически съюз са русия е по-скоро "брак по неволя", отколкото резултат от анализа на реалната съвместимост на двата проекта. В същото време там се съмняват, че Москва спокойно ще реагира на засилване на позициите на Китай в сферата на сигурността на Централна Азия. Все пак положително развитие е, че ЕС очевидно ще настоява за включването на всички заинтересовани действащи лицза в проекта ИЗПК, което означава, че пространството за диалог ще се разширява. И за Русия е дошло времето да подготви конкретни предложения.