120 години. Да, точно толкова ще се навършат само след два дни от онзи паметен 27 февруари 1897 г., когато в къщата на русенския търговец Марин Чолаков по ул.“Княжеска“, в съседство на Съдебната палата или по-точно там, където днес се намира ресторант „Кралска закуска“, се е състояла първата кинопрожекция в Русе. Градската и националната памет приемат, че това е и първата прожекция в България, макар че напоследък има и други мнения по този въпрос. Но това е датата на поместеното съобщение в русенския вестник „Законност“ за станалото събитие, където е записано, че „в града ни от десетина дена насам е пристигнал един цинематограф“. 
Билетът за първата прожекция струва един лев
а желаещите да видят митичното чудо са може би по-малко от очакваното. Според свидетелства от онова време, се събират главно хора без работа и някои любознателни читатели на европейски вестници, разбрали за дебюта на „живата фотография“ в Париж година и половина по-рано. И точно както в Париж публиката не издържа при вида на движещия се към камерата влак и се разбягва, за да не бъде смазана от бълващото пара желязно чудовище.
Ето какво точно пише вестник „Законност“ в броя си от 27 февруари 1897 година:
„В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т.нат. - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия.“.
Информацията безгрижно заобикаля правилата на журналистическата професия, като не дава отговор на задължителните въпроси, наречени Трите големи К - кой, кога, как? За вестникарите в младата тогава българска държава подобна редакторска небрежност е разбираема, но за съжаление размива датата на първата прожекция. Въпреки този пропуск не е трудно да се предположи, че 
„цинематографът“ не е разнасян като куфар из Русе, а е работил и е разкривал на любопитните новото чудо на техниката
Затова приемаме, че първата прожекция в Русе е от средата на февруари 1897 г. От 1960 г. насам периодически съобщението от този вестник се използва по повод на кръгли годишнини. На 12 март 1967 г., след тържеството по случай 70-годишнината от първата кинопрожекция в кино „Просвета“, на мястото на къщата на Марин Чолаков е открита мемориална плоча, на която пише: „В тази сграда през месец февруари 1897 г. се е състояла първата публична кинопрожекция в България“.
Първият български игрален филм е „Българан е галант“. Комедията е прожектирана в Русе на 17 и 18 януари 1915 г. в кино „Аполо“. Режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля е Васил Гендов (1891-1970). Той завършва Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе. Едва 19-годишен започва снимките на „Българан е галант“ - подражание на френските фарсове от тази епоха. Гендов става прочут с втория си филм - „Любовта е лудост“ (1917). Сред пионерите на българското кино трябва да споменем и русенеца Васил Бакърджиев (1906-1980). На 18 години създава първата си гротеска - „Чарли Чаплин на Витоша“, на която е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. През 1925 г. е режисьор и оператор на филма „Атентатът в „Света Неделя“. С много усилия през 1930 г. успява да заснеме пълнометражния игрален филм „На тъмен кръстопът“, като написва сценарий по разказ на писателя Димитър Христов. Бакържиев участва във филма и като актьор. 
В зората на ХХ век киното вече е най-популярното изкуство и забавление. Само десетина години след бягството от огнедишащия екранен влак мало и голяма иска да гледа и съпреживява драми, страсти и забавления на екрана и в градовете киносалоните започват да никнат един след друг. 
Ето как изгряват и как залязват русенските храмове на десетата муза, вдъхновяваща кинотворците, ако приемем такава добавка към компанията на деветте класически музи от античността.
В началото на 1911 г. 
започва строежът на масивна сграда, предназначена специално за кино, наречено „Модерен театър“
Откриването на киното става на 25 декември 1911 г. с филма „Одисей“. В това кино започват да се прожектират пълнометражни филми с надписи на чужди езици, повечето  внасяни предимно от Букурещ. Впоследствие киното става „Москва“, по-късно „Братя Люмиер“ и като такова е закрито.
През 1912 г. софиянци наемат известния русенски ресторант „Фишер“ на братя Йонкови, който се е намирал до днешната общинска дирекция „Териториално и селищно устройство“ и го преустройват в кино „Аполо“. По-късно то преминава в собствена сграда на отсрещната страна на улицата (днес „Олимпи Панов“). През 1933 г. става „Роял“,а след това „Максим Горки“. Закрито е под името „Роял“.
Кино „Одеон“ започва своята дейност в края на 1912 г. и е било едно от най-богато обзаведените - с вентилационна инсталация, мека мебелировка, гипсови статуи, орнаменти и плюшени завеси. По-късно става „Цанко Церковски“ и под това име е закрито.
През 1920 г. в близост до своята къща и бирария „Батенберг“ Марин Чолаков, заедно със собственика на „Модерен театър“ Цанков и търговеца Линцен, 
построяват дъсчен цирк и го наричат „Хиподрум“
Мястото е на днешната Съдебна палата. През 1923 г. циркът е преустроен в кино „Олимпия“. Впоследствие става „Девети септември“ и с това име се закрива.
1926 г. е юбилейна за народно читалище „Свети Георги“. След 25-ата му годишнина настоятелството решава да открие читалищно кино в своя сграда. През 1933 г. по проект на арх. Ст.Бобчев читалището построява нов киносалон, купува нова апаратура и кино „Свети Георги“ влиза в конкуренция с „Модерен театър“ и „Аполо“. „Св. Георги“ като читалищно кино не е национализирано, но приема новото име на читалището „Ангел Кънчев“, с което и е закрито.
В центъра на града през 1963 г. се открива ново кино - „Просвета“. В него първоначално  се прожектират научно-популярни, документални и детски филми. Киното е уютно, с добра акустика и висококачествена прожекция. По-късно там се показват и игрални филми, а от 1973 г. то става студийно кино, в което могат да се видят едни от най хубавите филми от световния екран.
С изграждането на Дома на културата на транспортните работници (днес зала „Филхармония“) в него започва да работи кино „Култура“ (1955 г.)
Големият интерес към киното в Русе 
налага да се открият още две летни кина - широкоформатното „Аврора“ (1967 г). и „Дружба“ в едноименния квартал. През 1994 г. се закрива единственото останало лятно кино „Аврора“.
В квартал „Здравец“ до 1971 г. функционира кино „Виктор Юго“, когато в същия квартал е построено ново, модерно кино с кафе-сладкарница - „Здравец“ (1971 г.), по проекта на софийското кино „Изток“. През есента на 1994 г. кино „Здравец“ е затворено, тъй като то не е в състояние да си плаща нафтата за отопление през зимата.
През 1985 г. се открива и последното кино - лятното „Светлина“ (до бишия Дом на учителя), което просъществува до 1989 г.

Тодор БИЛЧЕВ